Акт от 16.02.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 160/2021
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 01.06.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 10 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 116 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 1-4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 1-4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 1-4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 1-4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 1, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл. 10, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 16, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 25, т. 2 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31 град Велико
Търново, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря П.И. и прокурора Н.О. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 160/2021г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Кераком-строй“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ком“ № 8, чрез *** М. И. от ВТАК, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000420002441-091-001/03.12.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 14/19.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. РА се оспорва изцяло като незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и допуснато нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя не са събрани и изследвани всички факти и обстоятелства от значение за определяне правата на ревизираното лице. Не била извършена нито една проверка във връзка с образуваното ревизионно производство. От доставчиците били представени достатъчно доказателства за реалност на сделките, по които са налице изпълнения. В противоречие с решение от 13.02.2024 г. на СЕС по дело С-18/13 било отказано правото на данъчен кредит. В представена писмена защита излага доводи за незаконосъобразността на акта по отделни доставчици. По тези съображения жалбоподателят моли оспорения ревизионен акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно отменен изцяло като незаконосъобразен и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна и недоказана. В представена писмена защита развива доводи, че жалбоподателят не е успял да обори фактическите и правни изводи на органите по приходите относно наличието на предпоставки както за отказания данъчен кредит, така и за преобразувания финансов резултат по ЗКПО. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 4771,82 лв.
Прокурорът взема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На „Кераком-строй“
ЕООД е извършена ревизия за установяване на задълженията на дружеството за данък върху добавена стойност /ДДС/ за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2019 г. и за корпоративен данък /КД/ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2019 г.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000420002441-020-001/29.04.2020 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Велико Търново, връчена по електронен път на 04.05.2020 г. По искане на ревизираното дружество ревизията е била спряна със Заповед № Р-04000420002441-023-001/28.07.2020 г. и възобновена със Заповед № Р-04000420002441-143-001/31.08.2020 г. на същия орган по приходите. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000420002441-092-001/30.09.2020 г., срещу който дружеството е подало възражение в срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК. Възражението не е прието за основателно и ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000420002441-091-001/03.12.2020 г. от Б.И.Б. на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил ревизията и Н.К.К. на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията, с който са определени задължения за внасяне за ДДС и корпоративен данък в размер на 166 294,43 лв. и лихви върху тях – 57 757,90 лв. Посочените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 14/19.02.2021 г., връчено на жалбоподателя на 25.02.2021 г. по електронен път, директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Велико Търново е потвърдил РА. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена в деловодството на ответника на 10.03.2021 г., видно от поставения вх. номер.
В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ всички електронни документи от административната преписка (ЗВР, РД и РА), удостоверения на подписалите ги лица. Ответникът е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на документи, подробно описани в писмено становище. Приети са изискани от жалбоподателя доказателства, представени от трети неучастващи лица – Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, Комисия за регулиране на съобщенията и „Борика“ АД. Приети са заключение на съдебно-компютърно техническа експертиза, и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдебно-компютърно техническата експертиза е дала заключение, прието без оспорване от страните, че заповедите за възлагане, спиране и възобновяване на ревизията са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните органи по приходите, които са притежавали валидни удостоверения за КЕП към датата на издаване на подписите; използваният при създаване на двойката публичен и частен ключ алгоритъм отговаря на изискванията на Наредбата за изискванията към алгоритмите за създаване и проверка на квалифициран електронен подпис; оспорените подписи са издадени чрез базовото удостоверение, издадено на доставчика на удостоверителни услуги „Борика“ АД; всички изискуеми специфични данни за самоличността на физическите лица, посочени като автори на електронните подписи са налице; налице е връзка между електронните документи и електронните подписи, при което всяка следваща промяна в електронния документ може да бъде открита и оповестена; направен е краен извод, че процесните документи са валидно подписани с квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламент (ЕС)
910/2014 от техните автори.
Съдебно-счетоводната експертиза е дала заключение за осчетоводяването на процесните фактури при жалбоподателя, за редовното водене на счетоводството му, както и че в счетоводството му има отчетени приходи от реализация на процесните стоки и строително-монтажни работи. Проверени са и счетоводствата на някои от доставчиците, с които вещото лице е осъществило контакт, като резултатите ще бъдат коментирани при съответния доставчик.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Заповедите за възлагане, спиране и възобновяване на ревизията са издадени от компетентен орган съгласно приложената Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на заповедите за възлагането, спирането и възобновяването на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/.
Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от заключението на съдебно-компютърно-техническата експертиза, по безспорен начин се установява, че представените електронни документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му При извършената служебна проверка не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА. Възражението на жалбоподателя, че в хода на ревизията не била извършена нито една проверка е голословно и се опровергава от прочита на доказателствата.
Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
I. В частта по ЗДДС:
1.
По съображения за липса на реално извършени доставки за данъчни периоди м. 03 и 06.2015 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 16 433,73 лв. по 9 фактури с посочен издател „Пламко“ ЕООД. Част от фактурите имат за предмет различни строителни материали, а другата част – различни видове СМР.
При извършената му проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, надлежно приобщена към ревизионното производство, жалбоподателят е представил единствено процесните фактури, фискални бонове към три от тях и доказателства за счетоводното им отразяване. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Пламко“ ЕООД, при която представляващият дружеството е дал писмени обяснения, че не е издавал фактури на „Кераком-строй“ ЕООД. Установено е, че фактурите не са включени в дневниците за продажби на „Пламко“ ЕООД. Съгласно приобщените справки от информационните масиви на НАП доставчикът няма регистрирано фискално устройство с номер като посочения във фискалните бонове, а назначените от него лица по трудови правоотношения към периода са на длъжности работник кухня, помощник кухня, готвач, сервитьор, мияч, продавач консултант, фризьор.
Съдебно-счетоводната експертиза не е успяла да провери счетоводството на този доставчик поради неоткриването на негов представител, съответно не е отговорила на въпросите дали същият е разполагал с материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши доставките. Установила е, че процесните фактури са платени от жалбоподателя, както и че са отразени в неговото счетоводство.
С оглед на установената фактическа обстановка, настоящият състав счита, че РА е законосъобразен в тази му част. Правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице възниква при кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, той включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Трайна е съдебната практика, че издаването на фактура само по себе си не установява действителното извършване на обективираната в нея доставка. Независимо, че договорът за търговска продажба е неформален, то изводът за реално осъществена доставка по чл. 6, ал.