Решение № 5459 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5459 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело № 20211110157038 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против С. К. С. и В. К. С. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: по 562,47 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], по 94,92 лева за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия; по 21,60 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и по 9,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2018 г. до 23.09.2021 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът твърди, че между него и наследодателката на ответниците С. В. Л., а след смъртта й - между него и всеки от ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен № [№], възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като С. С. и В. С. не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. След смъртта на първоначалния длъжник и съгласно чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за 1 битови нужди, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Ето защо, насочва исковите си претенции към ответниците, отговарящи разделно според квотата си от наследството на починалия наследодател. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили на падежа дължимите суми, като следва: за главница за доставена топлинна енергия в общ размер от 1 124,94 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. в общ размер от 189,84 лева, за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. в общ размер от 43,20 лева, както и за лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 23.09.2021 г. в общ размер от 9,20 лева. [фирма] твърди, че С. С. и В. С. дължат по ½ част от тези суми при условията на разделна отговорност помежду им, за които предявяват претенциите си към всеки от тях. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника В. К. С. – адв. Р. М. М. оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва материалноправната легитимация на ответника В. С., съответно наличието на облигационна връзка между страните с довод, че ответникът не е нито собственик, нито ползвател на процесния топлоснабден имот. При условията на евентуалност оспорва дължимостта на тези суми с довод за погасяване на същите с изтичане на приложимата погасителна давност. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С. К. С. на 04.02.2022 г. по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез работодател на ответника, като в законоустановения едномесечен срок по делото не е постъпил писмен отговор. С молба от 19.05.2022 г. ответникът С. С., чрез пълномощника си адв. И. Я., отправя искане производството по делото да бъде прекратено, доколкото исковите претенции са били насочени срещу лицето С. В. Л., която е починала на 19.10.2018 г., а с това и преди подаване на исковата молба – при изначална липса на процесуална правоспособност на ответника.

Наред с това оспорва допустимостта на исковете, насочени срещу него с довод, че същият не е правоприемник на лицето С. Л., тъй като се е отказал от наследството й, като този отказ е вписан в Особената книга на съда по чл. 49 ЗН.

В депозирано по делото писмено изложение, като приложение към молба от 16.01.2023 г., подпомагащата страна [фирма] посочва, че разпределението на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост, където се помещава и процесният имот – апартамент 82 на адрес: [адрес] с титуляр на партидата С. В. Л., се извършва по система за дялово разпределение съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че за процесния период месец май 2018 г. – месец април 2020 г. на абоната са начислени като дължими суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, суми за потребеното количество топлинна енергия за отопление – съгласно показанията на уредите за дялово разпределение – три топлинни разпределители върху радиаторите и разход от щранг-лира – по изчислителен път, както и за количеството топлинна енергия за подгряване на изразходените кубически метра вода – според показанията на водомера, а за част от периода и по изчислителен път, поради 2 неосигурен достъп за отчет. Твърди се, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за заплащане на суми във връзка с доставена топлинна енергия и дяловото й разпределение.

Съдът, като съобрази, че първоначално исковите претенции са насочени срещу наследниците на лицето С. В. Л., а впоследствие, след уточнение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, са предявени срещу ответниците С. К. С. и В. К. С. с твърдение на ищеца, че тези лица са наследници по закон на починалия първоначален длъжник и потребител, намира, че производството не се явява изначално образувано срещу починало лице, а срещу неговите наследници, поради което същото не е недопустимо. Същевременно, възражението на ответника С. С., че не притежава качеството на наследник на лицето С. Л., тъй като се е отказал от оставеното от нея наследство, е въпрос по същество и на матералноправната му легитимация, а не на процесуалната такава, с оглед твърденията на ищцовото дружество, че това лице е наследник, което подлежи на установяване в процеса.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците, при посочените квоти, с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобИ.е на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобИ.ето на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобИ.е на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача открИ.е на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено 3 продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Изясни се, че с отговора на исковата молба, респ. с подаденото писмено становище, ответниците изрично оспорват наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма], отричайки да са носители на вещни права или да са ползвали процесния имот през исковия период.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 137, том V, нот. дело № 937/02.09.1979 г. по описа на нотариус П. П. – I-ви нотариус при Софийски районен съд, третото за процеса лице Н.П. Л. е призната за собственик на следния недвижим имот: апартамент (жилище) № 82, находящ се в жилищна сграда – блок № 17-22, вход Г, ет. 6 в комплекс [адрес], състоящ се от една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена площ от 65,12 кв. м. с принадлежащото към същия избено помещение № 1 и с 0,666% идеални части от общите части на сградата.

Съгласно удостовереното в нотариалния акт, лицето придобива имота като обезщетение срещу отчуждения й недвижим имот в [адрес] на основание Заповед № 3352/24.09.1975 г. на председателя на ИК на СГНС. Нотариалният акт е издаден на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) и чл. 288 от Правилника за прилагането му.