Решение № 164 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора С. Г. Т. и като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601513 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда №38/08.10.2024г. по нохд №1081/2023г. на БлОС С. О. е бил признат за виновен в това, че в периода от 14.08.2017г. до 27.02.2018г., в гр.Благоевград, пред ТД на НАП гр.София, офис Благоевград, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на упълномощено лице от управителя и представител на „РАФА ТЕКСТИЛ 2017“ ЕООД, ЕИК 204648135 гр.Петрич Р. Л. О., упълномощен с пълномощно №7172/02.08.2017г., потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и в СД по чл.125 от ЗДДС, в които отразил фактури по несъществуващи сделки с контрагент-доставчик „Рестарт Април 2012“ЕООД с ЕИК 202214802 гр.Петрич, използвал неистински документи при водене на счетоводството – данъчни фактури от горепосоченото дружество, и използвал документ с невярно съдържА.е при предоставяне на информация пред органа по приходите – дневник за покупки, приспаднал неследващ се данъчен кредит, като по този начин избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размер – 253 184.71 лв. /84 173.54 лв. дължим данък по ЗКПО и 169 011.17 лв. по ЗДДС/, престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и чл.26, ал.1 от НК, поради което на основание 1 същите текстове, чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъден да изтърпи наказА.е „Лишаване от свобода“ за срок от 2г. и 6м., което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 г. О. е осъден да заплати на МФ сумата от 253 184.71лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г., д.т. върху уважения граждански иск в размер на 10 127.32 лв. по сметка на БлОС, разноски по делото в размер на 384.30 лв. по сметка на ОД на МВР Благоевград и 100.30лв. на БлОС, както и д.т. в размер на 5лв. за издаване на изпълнителен лист.

С определение №598/08.10.2024г по същото дело О. е осъден на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК да заплати по сметка на БлОС сумата от 1 500лв., представляваща разноски по делото за назначаване на две графологически експертизи.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда и определението по чл. 306, ал.1, т.4 от ПНК са постъпили въззивна и частна жалби от подсъдимия С. С. О..

Във въззивната жалба се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена въпреки събраните доказателства, поради което се иска нейната отмяна, като въззивният съд постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия и да отхвърли уважения граждански иск. Твърди се, че не са събрани доказателства относно престъплението и основателността на гражданския иск. В допълнение, подадено от защитника на подсъдимия адв. Х. се сочи, че окръжният съд не е подложил на обективен анализ доказателствената съвкупност по делото. Предаването на фактурите, по които „Рафа текстил“ ЕООД е получател с предмет шиене на ишлеме на св. П. е единственото действие, описано от съда като извършено от подсъдимия, въз основа на което е изведен извод за съставомерност от обективна и субективна страна на състава на престъплението, за което е признат за виновен и му е наложено наказА.е. Липсвал отговор на въпроса, дали подсъдимият е знаел, че предоставените от него фактури на св. П. са неистински, след като в тях няма негов подпис и изписан от него ръкописен текст. Първоинстанционният съд не бил изложил ясни и логични съображения относно това защо приема заключението по изготвената графологическа експеритиза, в частта, с която се установява, че подписите във фактурите, обект на изследване, не са изписА. от св. Р. О. и св. И. З., без да съобрази, че изследвА.те документи не са оригинали, а лошо копие на документа, респективно експертизата е боравила с вероятност при отговорите на въпросите.

Неправилно съдът не бил кредитирал показА.ята на св. З., позовавайки се единствено на неточност по отношение на плащането по фактурите, по-конкретно свидетелят бил посочил, че част от плащането било по банков път, а друга-в брой, като последното според защитата не е основание да не се кредитира заявеното от този свидетел, особено предвид изминалия дълъг период от време от издаването на фактурите до разпита на лицето. Същественото в показА.ята на последния е, че той свидетелства, че е изписал ръкописния текст във фактурите, подписал е същите за „предал“ и че 2 действително е имал търговски взаимоотношения с „Рафа текстил“ ЕООД, изразяващи се в извършване на услугата шиене на ишлеме, която дейност е и основната на дружеството. В този смисъл, липсвала логика в изводите на съда, как подсъдимият, като представляващ дружеството, при наличие на съставен първичен счетоводен документ - фактура, придружена от стокови разписки и с доказателства за осчетоводяването на фактурата и за извършено плащане по нея, ползва неистински документ при водене на счетоводството, без реално извършени сделки по фактурата, както и ползва документ с невярно съдържА.е- дневник за покупките пред оргА.те по приходите. Липсвал логически обоснован анализ в изводите на съда по отношение на плащА.ята по фактурите. В тази насока, съдът бил посочил, че банковата сметка по която са превеждА. сумите по фактурите, издавА. от „Рестарт април 2012“ ЕООД с вносни бележки, според информация от БНБ е с номер, несъответстващ на структурата на БНБ, както и на информация от ПИБ за липса на подобна сметка в тази банка.

Решаващият съд не бил изложил никакви съображения защо не приема показА.ята на св. З. за плащА.я по част от доставките на услуги и в брой. По никакъв начин неправилният номер на банкова сметка не можел да обоснове извод, че няма реални доставки на услуги от „Рестарт април 2012“ ЕООД. Банковата сметка, по която са превеждА. сумите, е посочена от дружеството- възложител на услугата, респективно неточностите в номера на IBAN не могат да се вменят във вина на подсъдимия, още повече и да се свържат със съставомерност от субективна страна. Предвид горното, необоснован се явявал извода на съда, че неточно посоченият номер на банкова сметка се приравнява на липса на реално плащане по фактурите.

Неотносими към съставомерността на деянието на подсъдимия били и коментирА.те в мотивите обстоятелства относно воденото счетоводство от „Рестарт април 2012“ ЕООД, ЕИК номерата на това дружество, кадровата му обезпеченост и контрахентите му.

Обективният анализ на събраните по делото доказателства водел до единствения и несъмнен извод за недоказаност на обвинението, с оглед което се настоява за отмяна на обжалваната присъда и постановяването на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан, като бъде изцяло отхвърлен и предявеният граждански иск от държавата чрез МФ.

В частната жалба жалбоподателят поддържа несъгласие спрямо постановената осъдителна присъда, като счита, че следва да бъде оправдан и затова разноските трябва да останат за сметка на държавата, съгласно разпоредбата на чл.190 от НПК. В този смисъл настоява за отмяна на определението.

Пред въззивната инстанция, подсъдимият С. С. О., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си представител адв. Х..

Последната поддържа въззивната жалба и допълнителните съображения срещу първоинстанционната присъда. Счита, че първоинстанционният съд е постановил присъда въз основа на изключителен доказателствен дефицит. Единствените конкретни 3 действия на подсъдимия, които са описА. от стр. 6 до стр. 13 от мотивите към присъдата, са действията именно по предаване на данъчни фактури издадени от „РЕСТАРТ АПРИЛ 2012“ ЕООД на счетоводителя на „РАФА ТЕКСИЛ 2017“ ЕООД, както и предаването на един електронен подпис. За да признае подсъдимия за виновен, съдът се е позовал на заключението на графологическата експертиза на вещото лице Г., която е изследвала копие на фактурите и на заключението, в което е посочено, че част от подписите за получател във фактурите не са изписА. от свидетелката Р. О., както и подписа в договор за възлагане. Не става ясно от мотивите на Окръжен съд Благоевград защо О. е осъден, тъй като няма мотиви, които да изследват неговите действия от обективна и субективна страна. За тези фактури съдът е приел, че са предоставени от подсъдимия на свидетелката П., с цел намаляване на размер на дължим данък и снабдявайки се с неистински фактури. Обаче съдът в мотивите си не внася яснота по съществения въпрос, свързан с обективната съставомерност на деянието, а именно това дали О. е знаел, че фактурите са неистински, след като в тях няма негов подпис и няма изписване на ръкописен текст и това е категорично доказано от доказателствата по делото. Не стават ясни от мотивите на съда и други съставомерни признаци за деянието, а именно кой се е снабдил с неистински фактури и кой е дължал ДДС. Освен това в изводите на съда липсва обоснован логически анализ по отношение на плащА.ята на фактурите, като доказателства за извършени плащА.я изобщо в мотивите на съда не са кредитирА. показА.ята на свидетеля И. З., който е бил собственик на „РЕСТАРТ АПРИЛ 2012“ ЕООД и който е заявил, че плащА.ята по доставките на услуги са ставали и по банков път, и в брой. По никакъв начин неправилен номер на банкова сметка, както се твърди в обвинителния акт, не може да обоснове извод, че няма реални доставки на услуги от „РЕСТАРТ АПРИЛ 2012“ ЕООД, доколкото пък такива плащА.я по банков път изобщо не се отричат от свидетеля З.. Безспорно е имало търговски взаимоотношения между двете фирми и тези търговски взаимоотношения са се осъществявали в продължение на години, въз основа на тях са издавА. фактури, които по никакъв начин не могат да бъдат приети, че прикриват сделки, които са фиктивни и нереални. Изводът, който следва да се приеме, че за да се откаже приспадане на ДДС, следва да се установи, че получателят на доставката е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която сключва, е част от измама с ДДС, а последното в настоящия случай не е установено. Не бивало да се пропуска липсата на доказателства за съставомерни действия на О. при подаване на годишна данъчна декларация за 2017 година. Тази декларация е подадена от свидетелката П., счетоводителката на фирмата, като липсват каквито и да било доказателства, че преди подаването й и след като я е попълнила, П. я е свела до знА.ето на подсъдимия О..

Още повече, от изготвените графологически експертизи се установява, че на нито една от инкриминирА.те фактури няма нито подписи, нито теста е изготвен от страна на О.. Счита, че съдът неправилно е третирал ревизионния акт като доказателство, доколкото 4 констатациите в него са изведени в друго производство, проведено по реда на ДОПК. Констатациите в ревизионния акт са относими към дейността на дружеството, но дружеството като юридическо лице и в никакъв случай не касае действията на подсъдимия О.. Неправилно, според защитата, е кредитирано заключението на СЧЕ, която всъщност не е направила свои оценки, а всъщност е възпроизвела констатираното в ревизионния акт. Предвид изложеното, намира присъдата за неправилна, незаконосъобразна и настоява същата да бъде отменена, като О. бъде признат за невиновен, а предявения граждански иск отхвърлен като неоснователен. Алтернативно прави искане за отмяна на присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав поради липса на мотиви касаещи субективния елемент на престъплението.

Подсъдимият О. поддържа становището на защитата си. В предоставената му последна дума настоява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Представителят на Апелативна прокуратура намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Счита, че след като е обсъдил всички събрани доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че подсъдимият О. е извършил престъпното деяние, в което е обвинен. Намира така наложеното наказА.е за справедливо и съобразено с принципа за индивидуализация, с оглед което настоява първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.