Решение № 10 от 12.01.2017, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 10 гр.

Шумен, 12.01.2017 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав

Съдия: Т. Димитрова при секретаря Т. Кавърджикова, и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен Д. Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова гр.д. № 396 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Пред ШОС е била депозирана искова молба от К.А.Н. ***, представлявано от едноличния собственик на капитала К.А.Н., чрез упълномощените адвокати, имаща за предмет субективно и обективно съединени искове против Окръжен съд – В., Апелативен съд – В., Върховен касационен съд на Република България, Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / като правоприемник на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, на основание пар.3, ал.3 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество / и Прокуратура на Република България, както следва: 1/ от К.Н. – за осъждане на ВОС, ВАпС, ВКС и КОНПИ да му заплатят солидарно, на основание чл.2, ал.2 и чл.2а от ЗОДОВ, обезщетения в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 86 090.48 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените главници от 22.07.2010 г. до окончателното им плащане; 2/ от „К.” ЕООД – за осъждане на ВОС, ВАпС, ВКС и КОНПИ да му заплатят солидарно, на основание чл.2, ал.2 и чл.2а от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 56 873.23 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка главница от 22.07.2010 г. до окончателното й плащане и 3/ от К.Н. – за осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати, обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 50 000 лева, от които 40 000 лева – на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и 10 000 лева – на основание чл.2б от ЗОДОВ, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 500 лева, на основание чл.2б от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.01.2013 г. до окончателното им плащане.

В исковата си молба ищците твърдят, че на 25.01.2001 г., в офисите на ЕТ ”К.”, гр. В. нахлули въоръжени и маскирани полицаи от специалните части на МВР за борба с организираната престъпност, които извършили оглед, претърсване и изземване на документи, свързани с фирмата. При осъществяване на дейността си, същите се държали унизително и обидно със собственика на фирмата К.А.Н., като го злепоставили пред служители, полицаи и поемни лица. В началото на 2002 г. било образувано досъдебно производство № 3066/2002 г. по описа на ОСС – В., по което на 10.09.2002 г. първият ищец бил разпитан като свидетел. На 30.06.2009 г. същият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.26 от НК, а на 23.09.2009 г. Окръжна прокуратура – В. внесла във

Варненския окръжен съд обвинителен акт срещу него, с обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. с чл.225, ал.1 от НК / отм. /, вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъда № 103/06.12.2011 г. по НОХД 550/2011 г. по описа на ВОС, подсъдимият Н. бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата била потвърдена с решение от 05.04.2012 г. по ВНОХД № 25/2012 г. по описа на ВАпС, оставено в сила с решение № 395/25.01.2013 г. по н.д. № 1286/2012 г. по описа на ВКС. Междувременно, във връзка с воденото срещу първия ищец наказателно производство, с решение № 143/16.04.2010 г., Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност / сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / образувала срещу него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като внесла във ОС – В. и ОС – С. мотивирани искания за налагане на обезпечителни мерки върху движимо и недвижимо имущество на ищците, находящо се на територията на Варненска и Смолянска област. С определение от 22.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1493/2010 г. ВОС допуснал исканите обезпечения, с обезпечителни мерки - възбрани върху имоти и запори върху МПС, собственост на ищците, изброени в исковата молба, както и запор на дружествени дялове на първия ищец, притежавани от него в капитала на втория ищец. С определение от 31.08.2010 г. по в.ч.гр.д. № 460/2010 г., ВАпС потвърдил определението на ВОС за допускане на обезпечението, като с определение от 19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 499/2010 г. на ВКС, въззивният съдебен акт не бил допуснат до касационно обжалване. При и по повод предприетото срещу К.Н. наказателно преследване, както и поради наложените обезпечения върху имуществото им, двамата ищци претърпели неимуществени вреди, които за първия ищец се изразяват в уронване на престижа и доброто му име, изпадане в депресия, влошаване на здравето и др., подробно описани в исковата молба, а за втория ищец - в затруднения в дейността му и уронване на търговския му имидж. В резултат на воденото наказателно производство и допуснатото обезпечение върху имуществото им, ищците понесли и имуществени вреди, а именно: 1/ за разликата в пазарната цена на имотите към датата на възбраната им към датата на вдигане на възбраните; 2/ за лихвите, които биха получили, ако се бяха разпоредили с възбраненото имущество към датата на възбраната и бяха вложили продажната му цена на депозит; 3/ за разликата в пазарната цена на запорираните МПС към момента на допускане на обезпечението и към датата на вдигане на запорите и 4/ за лихвите, които биха получили от вложените по банков депозит суми от продажбата на запорираните МПС, ако бяха се разпоредили с тях към датата на запорите.

Претенцията си срещу Прокуратурата на

Република България за заплащане на имуществени вреди в размер на 8 500 лева К.Н. обосновава с направени от него разноски в хода на наказателния процес, а именно: 1/ По договор за правна защита № 168449/19.01.2013 г. за процесуално представителство по НОХД №

1612/2009 г. на ВОС – 1 000 лева; 2 / По договор за правна защита №16845/9.01.2013 г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011 г. на ВОС – 1 000 лева; 3 / По договор за правна защита № 168451/09.01.2013 г. за процесуално представителство по

ВНОХД № 25/2012 г. на ВАпС – 1 500 лева; 4/ По договор за правна защита № 198548/28 от 17.12.2012 г. за процесуално представителство по НОХД № 550/2011 г. на ВОС – 2 000 лева и 5/ По договор за правна защита № 198549/01 от 02.01.2013 г. за процесуално представителство по ВНОХД № 25/2012 г. на ВАпС – 3 000 лева.

Въз основа на исковата молба е било образувано гр.д. № 44/2014 г. по описа на ШОС. С решение № 176/20.07.2015 г. по посоченото дело, съдът е прекратил, като недопустимо производството относно всички субективно и обективно съединени искове за солидарно заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, предявени от К.А.Н. ***, против Окръжен съд – Варна,

Апелативен съд – В., Върховен касационен съд на Република България и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, като правоприемник на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, осъдил е Прокуратура на Република България да заплати К.А.Н. сумата 7 000 лева - по предявения на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ иск, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато срещу ищеца, на 30.06.2009 г., от Окръжна прокуратура – В., обвинение за извършени престъпления по чл.257, ал.1 вр. с чл.255, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по които е бил оправдан с присъда № 103 от 06.12.2012 г. на Варненски окръжен съд по НОХД 550/2011 г.,, която присъда е потвърдена с решение от 05.04.2012 г. на Варненския апелативен съд по ВНОХД № 25/2012 г., оставено в сила с решение № 395/25.01.2013 г. по н.д. № 1286/2012 г. на Върховен касационен съд, отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, както и изцяло предявените от К.А.Н. срещу Прокуратура на Република България иск с основание по чл.2б от ЗОДОВ, за заплащане на сумата

10 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от КЗЧПОС и иск с основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 8 500 - обезщетение за претърпени имуществени вреди от повдигнато срещу ищеца обвинение за извършени престъпления, по което е бил оправдан, както е посочено по-горе, и е присъдил в тежест на ищците деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението по гр.д. № 44/2014 г. по описа на ШОС е обжалвано от ищците с въззивна частна жалба в прекратителната му част, както и с въззивна жалба – в отхвърлителната, а също и от Прокуратура на Република България – в осъдителната част. С определение № 445/14.12.2015 г. по гр.д. № 362/2015 г. по описа на Бургаски апелативен съд решението на ШОС е потвърдено в частта, имаща характер на определение, с която производството е прекратено като недопустимо по исковете предявени от К.А.Н. *** срещу ВОС, ВАпС и ВКС и отменено в частта, имаща характер на определение, с която производството е прекратено като недопустимо по предявените от К.А.Н. *** искове против КОНПИ, като е разпоредено копие от исковата молба на ищците против КОНПИ, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на Административен съд – В., за разглеждане по реда на чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД / отм.

/. Определението на БАпС е обжалвано и не е допуснато до касационно обжалване с определение № 99/27.04.2016 г. по гр.д. № 1434/2016 г. по описа на ВКС. С решение № 82/23.06.2016 г. по в.гр.д. № 362/2015 г. по описа на Апелативен съд – Б., допълнено с решение № 438/22.08.2016 г. по същото дело, решение № 176/20.07.2015 г. по гр.д. № 44/2014 г. на ШОС е отменено в частта, с която предявеният от К.А.Н. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 7 000 лева до 12 000 лева, както и в частта, в която предявеният от К.А.Н. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 7 000 лева, като вместо него е постановено друго, с което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на К.А.Н., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, допълнително сумата от 5 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, съставляваща разлика над сумата от 7 000 лева до 12 000 лева, както и сумата от 7 000 лева – на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2013 г. до окончателното й плащане, и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В останалата му част първоинстанционното решение е потвърдено.

След изпращане исковата молба на К.А.Н. *** срещу КОНПИ на Административен съд – В., с определение № 1570/10.06.2016 г. по адм.д. № 1319/2016 г. същият е повдигнал препирня за подсъдност на правния спор и е прекратил делото, като го изпратил на ВАС. С определение № 52/27.07.2016 г. по адм.д. № 43/2016 г. смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е приел, че компетентен да се произнесе по исковата молба е общият граждански съд и е изпратил делото на АпС - Бургас. С определение № 411/08.08.2016 г. по гр.д. № 336/2016 г. по описа на БАпС исковата молба е изпратена за разглеждане от ШОС, въз основа на което е образувано настоящото дело.

Като съобрази горното, определение № 445/14.12.2015 г. по гр.д.

№ 362/2015 г. на БАпС и определение №

52/27.07.2016 г. по адм.д. № 43/2016 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, съдът приема, че предмет на разглеждане по гр.д. № 396/2016 г. са, предявени от К.А.Н. *** субективно и обективно съединени искове срещу Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, в качеството й на правоприемник на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, както следва: 1/ от К.А.Н. – за заплащане на обезщетения в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 86 090.48 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените главници от 22.07.2010 г. до окончателното им плащане и 2/ от „К.” ЕООД – за заплащане на обезщетения в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди и в размер на 56 873.23 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 22.07.2010 г. до окончателното им плащане, имащи за правно основание чл.2а от ЗОДОВ, вр. чл.32 от ЗОПДИППД / отм. / – за исковете за главница и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за исковете за лихва за забава.