Определение № 477 от 21.10.2021, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Благоевград, 21.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно наказателно дело № 20211200600765 по описа за 2021 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на пострадалия Ф. А. А. от гр. С. чрез упълномощения от него адвокат Е.Д. срещу Определение № 42 от 30.07.2021 г. на РС – С., постановено по ч.н.д. № 407/2021 г. по описа на същия съд.

В жалбата се изразява недоволство от определението на районния съд, като се сочи, че по вина на разследващите органи не са извършени действия по разследването, които са били спешни, и така е осуетена възможността за разкриване на обективната истина /по отношение искането за изземване на записи от камери, с които да се установи, че автомобилът е бил във владение на св. Б. Д. преди и по време на порочната сделка в Х./. С жалбата се прави искане за събиране на гласни доказателства за проверка на тезата на пострадалия, като се сочи, че безкритично е прието за редовно закупуването на МПС от св. Д., който продължавал да го владее въпреки прехвърлянето му в хода на производството. Като порок на постановлението на прокурора се сочи, че не ставало ясно за какво деяние се прекратявало наказателното производство и че не било посочено, че е подлежало на обжалване.

Иска се отмяна на определението на РС – С. поради неправилен извод в същото, че в акта на прокурора правилно е прието, че обвинението не е доказано и са проведени всички възможни действия по разследването.

Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 407/2021 г. по описа на РС - С. и Досъдебно производство № 602/2018 г. по описа на РУ – С..

Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния съд, изложените доводи в жалбата на повереника на пострадалия и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира следното:

1

Жалбата е допустима – същата е подадена в законовия 7-дневен срок за обжалване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано съгласно чл. 243, ал. 6 НПК лице – пострадало от извършено престъпление лице.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

Атакуваното определение на районния съд е незаконосъобразно. На досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, поради което и неправилно същото е потвърдено от районния съд, като са налице предпоставки за отменяването му и връщане на делото на прокурора. Допуснатите нарушения на досъдебното производство се изразяват в следното:

Досъдебно производство № 3393М-602/2018 г.по описа на РУ- С. е образувано на 05.11.2018 г. за това, че в периода от 26.10.2017 г. до 12.02.2018 г. в гр. С. противозаконно е била присвоена чужда движима вещ л.а.м. „БМВ 520 Д” без рег. номера с № на рама *, собственост на Ф. А. А. от гр. С., която е владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. В хода на досъдебното производство са били извършени множество действия по разследването – разпити на свидетели, няколко експертизи /оценителна, техническа, графологична и трасологична/, събрани са писмени доказателства. След приключване на разследването прокурор при РП – Благоевград, ТО – С. е постановил атакуваното в настоящето производство постановление от 14.06.2021 г., с което е отделил материали от досъдебното производство и е постановил изпращането им на РП – Х. за извършване на разследване за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, като е прекратено досъдебното производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК /в диспозитива е посочено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК/, посочено е, че препис от постановлението се изпраща за сведение на Ф.А. и че в 7-дневен срок от получаване на преписа постановлението може да се обжалва пред РС – С.. От материалите по делото на РС – С. се установява, че в законния срок пострадалият А. чрез неговия адвокат е депозирал жалба срещу постановлението, по която жалба е произнасянето с обжалваното пред настоящата инстанция определение на РС – С.. Това въззивният съд посочва като приема, че неясното посочване в постановлението кое лице може да го обжалва не се е отразило на правото на обжалване на пострадалия. Във връзка с отразеното в диспозитива на постановлението за прекратяване на нормата на чл. 216, ал. 1 НК въззивната инстанция намира, че същото се дължи на допусната фактическа грешка, която също не се е отразила на упражняване на правото на обжалване на пострадалия и ако съдът не считаше жалбата на пострадалия за основателна, следваше да се измени постановлението като се поправи тази грешка, като е очевидно от мотивите на постановлението за какво престъпление – това по чл. 206, ал. 1 НК, е разсъждавал прокурорът, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

С обжалваното определение РС – С. е потвърдил постановлението на 2 прокурора, приемайки, че са събрани всички възможни доказателства, като с бланкетни и общи изрази относно правомощията му при контрол на постановлението на прокурора е направил извод /след като е копирана изцяло приетата от прокурора в постановлението фактическа обстановка/, че направените от прокурора изводи са въз основа на правилен анализ на доказателствата, с които били изяснени всички факти от предмета на доказване, като правилно било заключението за прекратяване на наказателното производство.

Макар и според въззивната инстанция да следва да се споделят част от направените фактически изводи от прокурора в постановлението за прекратяване, доколкото анализът на доказателствата в постановлението за същите следва да се приеме за правилен, налице е неправилен анализ на част от доказателствата и непълнота в доказателствата по досъдебното производство въпреки продължилото дълго време разследване и събрани много на брой доказателства, като тази непълнота /преди да бъде попълнена/ не дава възможност да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК е законосъобразно и обосновано.

Липсва противоречие в доказателствата по досъдебното производство относно това какъв е предмета на извършено престъпление - св. Ф.А. е придобил фактическата власт в Швейцария върху л.а. м. ”БМВ“ с рег. № * /швейцарска регистрация/, с който през 2017 г. е влизал в Р България четири пъти /на 02.01.2017 г., на 03.03.2017 г., на 15.04.2017 г., на 07.10.2017 г./ всички през ГКПП Калотина /както и че св. Ф.А. е влизал и с други автомобили, вкл. и такива с швейцарска регистрация/. Въпросният лек автомобил /същият, който впоследствие е предмет на регистрация в КАТ ПП Х. и Петрич/ св. Ф.А. е получил след като е сключил на 20.09.2016 г. договор за покупка и финансиране /лизинг/ на автомобила, бял на цвят с № на шаси * и посочената по-горе контролна табела *. Не са налице и противоречия в доказателствата, че св. Б. Д. се познава със св. Ф.А. /и двамата са от гр. С./, като първият свидетел е собственик на заложна къща „Престиж 2014“ ЕООД.

Макар и св. Б. Д. да отрича в показанията си, прокурорът правилно е приел за достоверни другите доказателства, които установяват, че св. Ф.А. е оставял като залог в заложната къща на св. Бл. Д. различни вещи - автомобили, мотоциклети и даже джанти за автомобили, като следва да се допълни, че доказателствата установяват даването в залог на тези вещи без да се съставят писмени документи за това. В показанията като свидетел Ф.А. потвърждава посоченото от него в жалбата, повод за образуване на производството, че на 26.10.2017 г. е заложил в заложната къща на св. Б. Д. л.а. м. “БМВ А5 серия F10520d, 2011 г., дизел, купен със заем от банка в Швейцария срещу уговорката за получаване на заем с 5% месечна лихва, заетата сума била 6 000 шв. франка и 2 000 лева /закупени билети за Цюрих на св. Ф.А. и семейството му/ или общо 11 000 лева, както и че сделката не била оформена в писмен 3 вид, че е обяснил на св. Б. Д., че автомобилът е лизингов, не може да бъде регистриран в България, тъй като в Швейцария се води на името на св. Ф. А., както и че това е било станало в присъствието на св. С., работещ в заложната къща, а след това св. Ф. А. не е могъл да обслужва заема, като от родителите си разбрал, че през м. февруари 2018 г. са видели същото БМВ да се управлява от св. Б. Д. с регистрационни табели на обл. Х., а през м. юни 2018 г. св. Ф.А. се върнал в България и поискал от св. Б. Д. да му върне автомобила с документите, но му било отказано, докато не му се даде голяма сума пари.

Неправилни и противоречиви са обаче изводите на прокурора, че не са събрани категорични доказателства по досъдебното производство, които да подкрепят показанията на св. Ф.А., че е предоставил въпросното МПС л.а.м.“БМВ А5 серия F105206, 2011 г., на 26.10.2017 г. като залог за получен от него заем на св. Б. Д.. Въпреки липсата на писмени документи за тези факти прокурорът е нямал основание да се съмнява в предаването на този автомобил от св. Ф. А. на св. Бл. Д., като очевидно липсата на документи не е било пречка прокурорът да приеме оставянето в залог на св. Бл. Д. на други вещи /вкл. МПС - Фолксваген- Поло“, л.а.м.“Ауди“/, за които св. Ф. А. не обяснявал нищо и не предявявал претенции, но вместо прокурорът да прави извод за факти, за които няма доказателства - че отношенията и уговорките между пострадалия и св. Д. по повод процесния автомобил „БМВ“ е възможно да са на друга плоскост, е могъл да проведе допълнителен разпит на св. Ф. А. и да събере /при липса на писмени документи/ доказателства за тези отношения /във връзка с другите заложени МПС/, за да направи тогава извод кой казва истината – св. Ф. А. или св. Бл. Д.. Показанията на последните свидетели и следвало да бъдат анализирани от прокурора и във връзка с установеното впоследствие от събраните доказателства, за да се приеме дали конкретният лек автомобил е бил във владение на св. Бл. Д. преди официалното му регистриране в страната ни с неистински документи, или същият автомобил св. Ф. А. е бил предал на друго лице с оглед тези следващи действия, и чак тогава да се прави извод има ли извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и от кое лице. Не са налице противоречия в доказателствата, че на 26.03.2018 г. в КАТ - Х. е било подадено заявление за транзитна регистрация на процесния автомобил м. “БМВ“ с № на шаси *, като разпитаните лица във връзка с тази регистрация дават неясни и вътрешно противоречиви показания за начина, по който автомобилът се е оказал в тяхно владение /показанията на св. Д. П./ или какви са причините те да извършат действията по регистрация в КАТ ПП /показанията на свидетелите Д. Т. и К.

К./, като само два дни след регистрацията на 26.03.2018 г. - на 28.03.2018 г., в КАТ ПП Х. е било подадено заявление за първоначална регистрация, придружено от документи, издадени от Финландия, каквито от доказателствата по делото се установява, че не са издавани и че не е имало там регистрация на този автомобил. Веднага след като св. Д. П. от гр. Х. е регистрирал автомобила на негово име /с рег. № */, същия ден - на 28.03.2018 г., го е продал именно на лицето – св. Бл. Д., за който св. Ф. А. дава 4 показания, че му го е предал във фактическа власт през м. октомври 2017 г., причините за това, обяснението, че не може да бъде регистриран в България с оглед начина на придобиване на фактическата власт върху същия в Швейцария. До 12.04.2018 г. автомобилът е бил управляван с хасковски номера /което потвърждава също показанията на св. Ф. А./, като на последната дата автомобилът е регистриран на името на св. Б. Д. чрез пълномощник – св. В. Г. Съдът няма възможност да преценява правилността на постановлението на прокурора относно изпращане на документи за разследване на РП – Х. за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 2 НК чрез отделяне на материали от настоящето производство, доколкото този въпрос не подлежи на съдебен контрол. Настоящата инстанция не може обаче да сподели извода на районния съд в обжалваното определение, че са правилни изводите на прокурора за това, че не са събрани достатъчно данни за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, тъй като този извод прокурорът може да направи едва след като е положил всички усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Атакуваният пред съда акт на прокурора за прекратяване на наказателно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК е необоснован /поради несъответствие на направените фактически изводи на събраните по досъдебното производство доказателства въпреки подробните мотиви на акта на прокурора с оглед посоченото по-горе при анализ на показанията на пострадалия свидетел/ и незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизпълнение на задължението за предприемане на всички мерки за разкриване на обективната истина.