Решение № 930 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Д. В. С. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604191 по описа за 2022 година С ПРИСЪДА № 166, постановена на 30.06.2022 година по НОХ дело № 11535, по описа за 2021 година Софийски районен съд е признал подсъдимия Д. А. Б., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 13.03.2021 година в град София управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред със съдебна химико-токсикологична експертиза, поради което и го е оправдал по повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343Б, ал.3 от Наказателния кодекс.

Недоволен от тази присъда е останал прокурор от Софийска районна прокуратура. Атакува я с протест, депозиран в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Моли въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която подсъдимият Б. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, съобразено с разпоредбата на чл.343Б, ал.3 от НК.

В рамките на дадената му възможност, подсъдимият, респективно неговият защитник не са депозирали становище по протеста.

В съдебно заседание, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста.

Подсъдимият и неговия защитник оспорват протеста и релевират доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

В последната си дума Б. моли за потвърждаване на атакуваната присъда.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, след прецизна проверка 1 на атакувания съдебен акт и мотивите към него, след анализ на доказателствата, събрани, както пред първата, така и пред въззивната инстанция, и позовавайки се на закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима. Същата е депозирана в срок от активно легитимирана страна.

Разгледана „по същество“, въззивната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

ПО ФАКТИТЕ.

Фактите, които първоинстанционният съд е приел за установени, изложени в хронологичен порядък са следните:

На 13.03.2021 година подсъдимият Б. бил на рожден ден на братовчед си в дома на последния на улица „Асен Разцветников“ в град София. Бил придружен от приятелката си, свидетелката И.И.С.. Там той изпил голямо количество алкохол, най-вече водка.

След полунощ на свидетелката С. и станало лошо, тъй като имала дихателен проблем. Излязла на улицата, за да подиша чист въздух. С нея излязъл и Б..

Свидетелите М.В.Я. и Ю.К.М., полицейски служители при 04-то РУ на СДВР по това време правили дежурен обход на квартала, когато видели Б. и С.. Последните им споделили, че С. не се чувства добре. Служителите на МВР повикали медицински екип от ЦСМП, който след преглед установил, че състоянието на С. не е спешно и си тръгнал. Служителите на полицията също си тръгнали.

След 10-15 минути свидетелите Я. и М. заварили на улица „****“ обърнат по таван лек автомобил марка „пежо“, модел „206“, ДК № СА **** РР. До автомобила стоели подсъдимият и неговата приятелка – И.С..

Последната била с порязана ръка. Случаен минувач – свидетелят Б.Е.С. бил до тях и превързвал ръката на С..

Б. признал на полицейските служители, че именно той е бил водач на автомобила. Признал, че е неправоспособен, че е употребил алкохол преди да седне зад волана, но че причината за това е била, за да закара приятелката си до болница, защото С. не се подобрявала въпреки становището на медицинския екип от ЦСМП и била силно разстроена и притеснена.

Служителите на МВР М. Я. и Ю. М. се обадили на Спешна помощ, както и на ОПП – МВР. При тях пристигнал екип от УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“, който прегледал С. и я транспортирал към болницата.

Пристигнали и свидетелите Г.С.Г. и С.Г.С. – служители на ОПП на МВР. Направили проверка на лицето, признало че е водач – подсъдимия Д. Б..

Установили, че подсъдимият не е правоспособен водач, тъй като никога не му е издавано СУМПС, че автомобилът е собственост на лицето В.Д.Е..

Г. и С., в рамките на служебните им правомощия поканили Д. Б. да бъде изпробван с техническо средство за установяване наличието или не на алкохол в кръвта му. Б. приел и устройството показало стойност 1,22 промила в издишания от подсъдимия въздух.

2

Г. и С. не поканили подсъдимия да бъде изпробван и за употреба на наркотици с техническо средство, тъй като нямали техническо средство, с което да направят такава проверка, но и както и те самите излагат в показанията си „той имал видими признаци на човек употребил алкохол, не и наркотици“. Двамата твърдят, че ако са имали и най-малкото съмнение Б. да е употребил и наркотици са щели да извикат друг екип на МВР, който да направи и такава проверка.

Свидетелят С.Г.С. съставил Протокол за ПТП, скица на ПТП и съставил на Б. Акт за установяване на административно нарушение.

На Б. бил издаден и талон за изследване на кръвна проба, с оглед установената концентрация на алкохол с техническо средство.

Б. бил транспортиран до УМБАЛ „Света Ана София“ АД, бил вписан в журнала на Спешно отделение, бил изготвен лист за преглед на пациент с дата 13.03.23 година, 06,40 часа. Заплатил и сумата за вземане на венозна кръв и изготвяне на алкохолна проба по желание. Б. сам попълнил декларация за съгласие за вземане на кръв.

На Б. била взета венозна кръв в две вакуумни епруветки, и двете със сива капачка. Бил изготвен протокол за медицинско изследване от доктор Е.П..

След това подсъдимият бил отведен в 04-то РУ на СДВР, бил задържан за 24 часа със Заповед за задържане на лице.

Образувано е досъдебно производство № 228 – ДПК – 323 / 2021 година, по описа на 04 РУ на СДВР.

От извършената съдебно-химическа експертиза от вещите лица д-р.

С.С. и проф. В.А. се установява, че наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия е точно 1,2 промила.

С постановление от 31.03.2021 година, разследващият полицай от 04-то РУ на СДВР било възложено на вещите лица да установят и дали в кръвта на Б. е имало и наличие на наркотични вещества. Двете вещи лица изготвили токсикологична експертиза и дали заключение, че в кръвната проба на Б. се установява наличието на амфетаминов тип стимуланти, а именно 3,4 метилендиоксиметамфетамин – екстази МДМА.

Това са фактите, което е установил първоинстанционният съд. Такава е фактическата обстановка, която установява и въззивната инстанция след анализ на събрания доказателствен материал, който анализ съдът помества по-долу:

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

Липсва необходимост от провеждането на сложен, обстоен и прецизен сравнителен анализ на доказателствата, тъй като същите са не само напълно взаимонепротИ.речиви, но и са възниквали в хронологична последователност, съвпадаща с хронологичната последователност, с която съдът изложи и фактите, което допълнително облекчава процеса на установяване на обективната действителност.

ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА.

В производството са разпитани свидетелите М.В.Я., Ю.К.М., Г.С.Г., С.Г.С., И.И.С. и Б.Е.С.. Въззивният състав кредитира показанията на всеки 3 един от тези свидетели.

Свидетелите М.В.Я. и Ю.К.М. са възприели двукратно поведението на подсъдимия – веднъж, когато са го срещнали заедно с приятелката му С. пред дома на братовчед му, втори път, когато са установили и причиненото от него ПТП. Пред тях сам подсъдимият е признал, че е употребявал алкохол.

Свидетелите Г.С.Г. и С.Г.С., в рамките на своята компетентност са извършили проверка с техническо средство и също като предишните двама са възприели поведението на подсъдимия. И пред тях Б. е признал, че е употребил алкохол.

Към показанията на посочените служители на МВР могат да бъдат съотнесени и тези на свидетелите И.И.С. и Б.Е.С.. Първата твърди, че Б. е пил алкохол, но не е употребявал наркотици. Показанията на Станчев са допълващи тези на С..

ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА и СЪДЕБНИ ЕКСПЕРТИЗИ.

В допълнение към гласните доказателства са и писмените, както и изготвените в рамките на досъдебното производство две експертизи – физико-химическа за наличие на алкохол, химико-токсикологична за наличие на наркотици в кръвта на Б.. Констатациите на последната, /химикотоксикологичната/ се подкрепят и от изготвената в рамките на въззивното производство комплексна такава.

На основание горния доказателствен и фактически анализ, съдът прави следните правни изводи:

ПО ПРАВОТО.

За да постанови атакуваната оправдателна присъда, първоинстанционният съд е приел, че е нарушен редът за установяване концентрацията на наркотици в кръвта на подсъдимия, тъй както са нарушени императивни разпоредби на Наредба № 1 от 19.07.2017 година.

Въззивният състав споделя този извод на първоинстанционния.

Несъмнено е установено, че свидетелите Г.С.Г. и С.Г.С., служители на ОПП – СДВР поканили подсъдимия Д. Б. да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“. Такава проверка била извършена с Дрегер с фабричен № 0145, като пробата с № 2649, направена в 05,11 часа на 13.03.2021 година е отчела стойност 1,22 промила алкохол.

Свидетелите Г. и С. не са канили Б. да даде проба с техническо средство за наркотици, защото, както и те самите изнасят в показанията си „нямал видими признаци на човек употребил наркотици“.

След установяване на посочената концентрация на алкохол с техническо средство, в изпълнение на Наредба № 1 от 19.07.2017 година издали на Б. и талон за медицинско изследване на кръвна проба № 9946/13.03.21 година. Талонът е връчен на Б. и подсъдимият е транспортиран до УМБАЛ „Света Ана – София“, където той следвало да даде кръв за химическо изследване.

При посещението в Спешно отделение на подсъдимият бил изготвен лист за преглед на пациента от дата 13.03.2021 година, 06,40 часа /л.27 от ДП/. В графа „основна диагноза“ е вписано – кръв за алкохол, а в графа „изследвания“ е отразено че са взети две епруветки кръв за алкохол.

4