Решение № 4150 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4150 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Александър Ангелов

Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20231100507573 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от М. Н. П., длъжник, срещу отказа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 3606/2014г. да прекрати изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно е отказала да прекрати производството по делото, тъй като длъжникът има настоящ и постоянен адрес в с.Камено и следователно по отношение на ЧСИ Х. липсва местна компетентност. Жалбоподателката посочва, че делото следва да се прекрати и поради настъпила перемпция, тъй като изпълнителни действия не са предприемани в продължение на повече от 4 г. Моли съда да отмени обжалвания отказ.

Взискателят „Е.М.“ ЕООД е подал отговор на жалбата, в който оспорва същата. Намира я за допустима, но по същество неоснователна. Излага съображения в подкрепа на възраженията си и моли съда да отхвърли жалбата.

ЧСИ Х. е депозирала писмени мотиви, в които изтъква подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните по изпълнението, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:

Изпълнително дело № 3606/2014г по описа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 при Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба на взискателя „Кредисимо“ АД въз основа на изпълнителен лист от 22.07.2014г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 21.07.2014г., издадена по ч.гр.д.№ 5374/2014г. на РС Бургас за сумата от 772,46 лв. частична главница, ведно със законната лихва от 18.07.2014г. и 265лв. разноски по делото.

С молбата за образуване на изпълнителното дело от 26.08.2014г. взискателят е възложил на ЧСИ Х. да проучи имущественото състояние на длъжника и да наложи запор върху банковите му сметки. Възложил е на ЧСИ правата по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.

ЧСИ е наложила запор върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение. С писмо от 16.09.2014г. Банка ДСК АД е уведомила ЧСИ, че длъжникът 1 има разплащателна сметка в банката, която е изпълнила запора. Работодателят на длъжника „Алгънс“ ЕООД със седалище в гр.София е уведомил ЧСИ, че размерът на трудовото възнаграждение на П.П. е под минималния размер и удръжки не могат да му бъдат наложени. Юробанк България АД също е уведомила ЧСИ, че длъжникът има сметка в банката, по която има предишно наложен запор и е изпълнила настоящия запор.

С писмо, изпратено и получено на 23.09.2014г. по електронна поща, длъжникът П. е отправил питане до ЧСИ кой е взискателя по изпълнителното дело и как да процедират във връзка с плащане на задължението му. ПДИ е получена от длъжника П. лично на 25.09.2014г. на настоящ и постоянен адрес в с.Камено.

Няма данни по делото от длъжника да са постъпили плащания.

С молба от 15.06.2016г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши нова справка за банкови сметки, разкрити на името на длъжника, върху които да бъде наложен запор. На 2.09.2016г. ЧСИ е изплатила писма до всички банки и техни клонове на територията на страната с искане за информация досежно налични банкови сметки на длъжника. Постъпили са отговори от Юробанк България АД и Банка ДСК АД за налични при тях сметки.

С молба от 7.12.2016г. взискателя „Кредисимо“ АД е уведомил ЧСИ, че е прехвърлил вземането си от длъжника на „Е.М.“ ЕООД и е посочил нова банкова сметка на взискателя, по която да бъдат превеждани събраните вземания.

С молба от 21.02.2017г. „Е.М.“ ЕООД е поискало от ЧСИ да бъде конституиран като взискател по делото. Поискало е ЧСИ да връчи на длъжника съобщението за извършената цесия. Съобщението за извършената цесия ведно със съобщение на ЧСИ за конституиране на взискателя „Е.М.“ ЕООД е изпратено на длъжника и връчено на адреса в с.Камено на 19.05.2017г. чрез неговата сестра К.Р.. Отделно от това, „Е.М.“ ЕООД е представил на ЧСИ товарителница за връчено лично на длъжника П.П. уведомление за извършената цесия, което е получено на 8.12.2016г.

С молба от 16.06.2017г. новоконституираният взискател е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение, вкл. да наложи възбрана върху собствени имоти и опис на движими вещи.

ЧСИ е изискал информация за сключен трудов договор на длъжника, както и за налични банкови сметки и недвижимо имущество.

С молба от 12.06.2019г. взискателя е поискал от ЧСИ да насрочи опис и оценка на движимите вещи в жилището на длъжника, а с молба от 19.06.2109г. да извърши справка при мобилните оператори за установяване на актуални телефонни номера на задълженото лице.

С молба от 14.06.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банкова сметка на длъжника в „Те-дже Зираат Банкасъ“ – клон София. Внесъл е и следваща се такса, но няма данни ЧСИ да е наложил искания запор.

С молба от 10.02.2023г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за наследниците на длъжника. От събраната информация е видно, че длъжника е починал на 3.12.2018г. и е оставил за свой законен наследник майка си, М. Н. П., настояща жалбоподателка.

С молба от 19.04.2023г. взискателят е поискал от ЧСИ да изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника М. Н. П..

С разпореждане, обективирано в протокол от 4.05.2023г. ЧСИ е конституирала М. П. като длъжник по делото и е изпратила съобщение до новоконституирания длъжник за образуваното изпълнително дело и размера на задължението. Съобщението е получена на 12.05.2023г.

С молба, наименована жалба, от 29.05.2023г. длъжникът П. е поискала от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, тъй като тя живее в с.Камено, а не в гр.София.

С обжалваното постановление /без дата/ , ЧСИ е постановила отказ. Същият е връчен на 2 длъжника на 9.05.2023г. Жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото е подадена чрез ЧСИ на 15.06.2023г.

Въз основа на изложеното, въззивният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежна страна, която има право да обжалва отказа на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело.

По същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

По въпроса за местната компетентност на ЧСИ.

Жалбоподателката счита, че делото следва да се прекрати, тъй като ЧСИ Х., с район на действие СГС, не е местно компетентна, тъй като настоящия и постоянния адрес на длъжника е в с.Камено, обл.Бургас.

Съдът не споделя това разбиране.

Към момента на образуване на изпълнителното дело през 2014г. текстът на разпоредбата на чл.427 ал.1 от ГПК /ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ е бил в следната редакция: „Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;

2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;

3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка“.

Тъй като седалището на третите задължени лица – банките и работодателя на длъжника, са били в гр.София, ЧСИ Х. е била местно компетентна по т.2 да образува изпълнителното дело и предприеме принудителни изпълнителни действия срещу длъжника.

През 2017г. текстът на чл.427 ал.1 от ГПК е изменен / ДВ, бр. 86 от 2017 г./ в следната редакция: „Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;

3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;

4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;

6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България“.

Видно е, че т.2 на чл.427 ал.1 в старата редакция е отпаднала. В ПЗР на изм. на ГПК, ДВ бр. 86 от 2017 г,. не е предвидено новата редакция да урежда заварените изпълнителни дела. Т.е. като процесуална норма тя се прилага веднага и занапред и при тълкуване на текста става ясно, че касае само новообразуваните изпълнителни производства – „молбата за изпълнение се подава….“. За подадените дотогава молби за изпълнение действа заварената местна компетентност на съдебните изпълнителни, като новата редакция на текста е относима само към подадените след 30.10.2017г. молби за изпълнение. Настоящото изпълнително дело е образувано през 2014г. като промяната на текста на чл.427 ал.1 от ГПК не е довела до промяна на местната компетентност на ЧСИ Х.. Поради това отказът на ЧСИ да прекрати делото поради липсата на компетентност е правилен и съобразен със закона.

3

На следващо място жалбоподателката счита, че изпълнителното дело следва да се прекрати поради настъпила перемпция. Въпреки, че жалбоподателката не е сезирала ЧСИ с това изрично искане, по него са изразили становище както ЧСИ в приложените по делото мотиви, така и взискателя в депозирания отговор на жалбата. Поради това съдът намира, че следва да разгледа и това възражение.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява ex lege поради настъпила перемпция.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /така Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

В случая, прегледът на изпълнителното дело сочи, че няма изтекъл двегодишен период, през който взискателят да е бездействал. Забелязва се разлика от два дена между периода на молбата на взискателя от 12.06.2019г. и молбата му от 14.06.2021г., описани по-горе. В случая 12.06.2021г., когато изтича 2 г. календарен срок, е неприсъствен, ден събота, като първия следващ го работен/присъствен ден е понеделник, 14.06.2021г., когато взискателят е подал молба за налагане на запор върху конкретна банкова сметка. 2 г. срок е спазен съобразно правилото на чл.60 ал.6 от ГПК. Няма значение, че ЧСИ не е предприела действия по налагане на поискания запор. Взискателят е бил внесъл таксата за изпълнение на изпълнителното действие и неговото искане до ЧСИ е прекъснало давността, съответно, перемпция не е настъпила. Няма основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Н. П. с ЕГН **********, в качеството й на длъжник, срещу отказа на ЧСИ С.Х. с рег.№ 863 на Камарата на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 3606/2014г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.