Решение № 3960 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3960 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502346 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 147 от 06.01.2026г., постановено по гр.д. № 43430/2025г. по описа на СРС, 82-ри състав, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Л. Е. И. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ сумата от 3500 лева (1789,52 евро), ведно със законната лихва от 29.07.2025 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетяване за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от действия на Прокуратурата на Република България в резултат на незаконосъобразно „задържане под стража“ по ДП № 227 ЗМК-1304/2025 г. на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 26103/2025 г. на СРП, взето по искане на СРП с протоколно определение от 23.07.2025 г. по ч. н. д. № № 10697/2025 г. на СРС, 17 състав, отменено с протоколно определение от 29.07.2025 г. по в. ч. н. д. № 2017/2025 г. на СГС, 17 въззивен състав, влязло в сила на 29.07.2025 г., като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 3500 лева (1789,52 евро) до пълния претендиран размер от 7000 лева (3579,04 евро).

С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Л. Е. И. на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 лева (5,11 евро) – съдебни разноски, а на адв. М. О. Л. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 350 лева (178,95 евро) – адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 3500 лева до 7000 лева е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца Л. Е. И., в която са развити съображения за 1 неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят-ищец поддържа, че при преценката си по чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд бил подценил изпитаните от жалбоподателя унижение, стрес, гняв, объркване, разочарование от съдебната система и притеснение за своята майка през периода на неговото задържане под стража от 22.07.2025г. до 29.07.2025г., поради което присъдената сума не репарирала в пълна степен претърпените от него неимуществени вреди. Следвало да се отчете смразяващия ефект върху гражданското общество и обществената значимост на подобни публични арести, като в случая задържането под стража имало за цел да пресече гражданската му активност. Също така съдът бил подценил травмата вследствие на посегателството върху конституционното право на свобода на жалбоподателя. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски, както и адвокатско възнаграждение в полза на адв. Л. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.

1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 267, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не е подал отговор на въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е уважен до размера от 3500 лева е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България, в която са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят-ответник поддържа доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че липсвало обосновано предположение за съпричастност на ищеца към престъплението, за което му е повдигнато обвинение, което обстоятелство било и извън предмета на настоящото производство. По същество оспорва извършената от първоинстанционния съд преценка на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД като сочи, че обвинението, за което бил привлечен ищецът, не било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а периодът от 7 денонощия бил минималният възможен срок на задържане, считано от момента на задържането до произнасянето на въззивната инстанция. Счита размера на обезщетението за сериозно завишен, като не било съобразено и моралното обезщетение вследствие на отмяната на мярката за неотклонение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част евентуално да намали размера на обезщетението.

В срока по чл. 267, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Л. Е. И. е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Оспорва доводите на въззивника-ответник относно обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД като излага конкретни опровержения по всеки от тях. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и поддържа собствената си.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

Относно неговата правилност по развитите оплаквания във въззивните жалби, следва да бъде изложено следното.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е бил задържан под стража по конкретно наказателно производство, отхвърлянето на искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на него с влязъл в сила съдебен акт, вида и интензитета на претърпените от него неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между вредите и незаконното задържане. В тежест на ответника е да докаже релевираните от него възражения относно материалноправните предпоставки за възникване правото на обезщетение и интензитета на вредите, респ. размера на обезпечението.

Както е изяснено с т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, държавата отговаря за вреди по чл.

2, т. 1 ЗОДВПГ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. В случая между страните не е налице спор и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че с постановление от 22.07.2025г. по досъдебно производство № 227 ЗМК-1304/2025г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.пр. № 26103/2025г. по описа на СРП, въззивникът - ищец Л. Е. И. е задържан за 24 часа считано от часа на привличането му в процесуалното качество на обвиняем на 22.07.2025г. до съответния час на 23.07.2025г., в което време разследването следва да се докладва на СРП с предложение за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с оглед довеждането му пред съда. Съгласно съдържанието на постановлението, с постановление от 22.07.2025г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 21.07.2025г. около 16,30ч. в гр. София, пред сградата на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, находяща се. в гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6, чрез нанасяне на удари с длан в областта на шията и лявата част на лицето, е причинена лека телесна повреда на полицейски служител – Д.Н.Д. – старши инспектор, началник група при ОСПС – СДВР, по време на изпълнение на служебните му задължения по охрана на обществения ред, изразяващи се в болка и страдание – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Постановено е задържането да се изтърпи на територията на следствения арест в гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 42.

На 23.07.2025г. в Софийския районен съд е внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Л. Е. И..

С протоколно определение от 23.07.2025г., постановено по ЧНД № 10697/2025г. по описа на СРС, 17-ти състав, е взета спрямо Л. Е. И. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която са се изтърпи на територията на следствения арест в гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 42. Постановено е, че определението подлежи на незабавно изпълнение, като в случай на жалба и протест делото е насрочено за разглеждане пред СРС на 29.07.2025г. от 10,00ч.

С протоколно определение от 29.07.2025г., постановено по ВЧНД № 5017/2025г. по описа на СГС, XVII въззивен състав, е отменено протоколно 3 определение от 23.07.2025г., постановено по ЧНД № 10697/2025г. по описа на СРС, 17-ти състав, и е оставено без уважение искането на Софийска районна прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Л. Е. И.. Въззивният съд е взел по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Гаранция“ в пари в размер на 1000 лева, вносима в 10-дневен срок от датата на постановяването. Постановено е незабавно освобождаване на обвиняемия. Определението е влязло в сила на 29.07.2025г.

Видно от гореизложеното, взетата спрямо въззивника-ищец мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е отменена с влязло в сила определение, а същият е бил задържан в следствения арест за периода от 22.07.2025г. до 29.07.2025г. При това положение държавата чрез нейния процесуален субституент Прокуратурата на Република България носи отговорност за лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която в конкретния случай подлежи на реализиране именно по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.

Макар във въззивната си жалба ответникът да сочи, че искът за заплащане на обезщетение по посочения ред бил неоснователен, същият не е изложил конкретни съображения, поради които счита, че не са налице материалноправните предпоставки за възникване правото на обезщетение.

Изложените от него оплаквания касаят размера на присъденото обезщетение, както и неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на обосновано предположение за съпричастност на ищеца към деянието, за което е привлечен като обвиняем. Последното оплакване е основателно – съдът, разглеждащ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, не разполага с правомощие да преразглежда влезлите в сила съдебни актове в наказателното производство. В конкретния случай видно от мотивите на определението от 29.07.2025г. Софийският градски съд не е приемал, че липсват достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи обосновано предположение за съпричастност на ищеца към деянието, за което е привлечен като обвиняем.

Приел е, че изискуемото обосновано предположение е налице, което е станало причина по отношение на ищеца да бъде взета по-лека мярка за неотклонение „Гаранция“ в пари, вместо да бъде освободен без мярка.

Незаконосъобразността на задържането се изразява в неправилна преценка на държавата относно другата кумулативна предпоставка, уредена в чл. 63, ал. 1 НПК, а именно наличието на реална /а не хипотетична/ опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Ето защо въззивната инстанция не споделя изложените от

СРС мотиви относно причината за незаконосъобразност на задържането, но това не променя факта, че същото е незаконно като краен резултат, независимо от това коя от уредените в чл. 63, ал. 1 НПК предпоставки липсва. В този смисъл подадената от ответника въззивна жалба е бланкетна в частта, с която е направено оплакване за неоснователност на иска, а първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми при формиране на извода, че лишаването на ищеца от свобода е незаконно, след като е налице влязло в сила определение, с което искането по чл. 64, ал. 1 НПК е оставено без уважение.

Всъщност спорът в настоящото производство се концентрира върху обстоятелствата от значение за справедливия размер на обезщетението 4 съгласно чл. 52 ЗЗД, а не върху наличието на предпоставките за възникване правото на обезщетение. В тази насока съдът намира следното.

Твърдените с исковата молба неимуществени вреди не надхвърлят обичайния обхват на вредите от незаконосъобразно задържане под стража. С оглед този ограничен обхват на твърдените от ищеца неимуществени вреди, те не се нуждаят от нарочно доказване съобразно установената съдебна практика /решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК и решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК/. В допълнение към този презумптивен характер на вредите, следващ пряко от факта на незаконното лишаване от свобода, по делото са събрани и показанията на св. Георги Г., от които се установява, че на 21.07.2025г. БОЕЦ обявили, че щели да внесат в КПК сигнал за извършени престъпления от един общински съветник в Кюстендил, откъдето бил и въззивникът-ищец.