Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 108 от 05.03.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 91/2026
Вид
Определение № 108
Подписан
05.03.2026
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20263001000091 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. ГПК, oбразувано по частна жалба от С. А. К., от ********, м. *******, роден на ***********г., чрез процесуален представител адв.Й. А. от АК-Варна, срещу определение № 102/21.01.2026г., постановено по ТД №389/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството по ДП № 404/2023 г. по описа на IV РУ ОД МВР Варна.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, с подробно изложени съображения за това. Счита, че в процесния случай не са налице законови предпоставки за спиране производството по делото, тъй като не са налице обстоятелства, които да не могат да бъдат преценени в гражданското производство.

Моли съда да отмени определението за спиране на производството по делото и да постанови друго, с което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, е подала отговор на частната жалба в законоустановения срок, намирайки същата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, с подробно изложени съображения. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК, от легитимирана страна, чрез упълномощения процесуален представител и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото първоначално е било образувано пред ВРС като ГД №1628/2024 г., по искова молба с правно основание чл.432, ал.1 КЗ на С. А. К., роден на **********г., с адрес: гр.Варна, срещу ЗД„БУЛ ИНС"АД, гр.София, ЕИК 831830482, за осъждане на застрахователното дружество да му заплати сумата от 100 лв., частичен иск от сумата в размер на 90 000 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка „*******“, модел „******“, с per. № **********, в резултат на ПТП реализирано на 30.10.2023г. по вина на водача на л.а. марка „***********“, модел „****", с рег. № **********, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.02.2024г. до 1 окончателното й изплащане. Поради увеличение цената на иска, на основание чл.214, ал.1 ГПК, до размера от 26 000 лв. (частичен от сумата 90 000 лв.), производството по гр.д.

№1628/2024г. на ВРС е било прекратено с протоколно определение №3090/22.05.2025г. и делото изпратено за разглеждане на предявения иск по чл.432 КЗ от ВОС по компетентност, по арг. на чл.104, т.4 ГПК. В резултат на това пред ВОС е образувано производство по ТД №389/2025г., по което е постановено и обжалваното с настоящата частна жалба определение по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В настоящия случай е налице тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което е образувано досъдебно производство. Съдът съобрази и направеното с отговора на застрахователя оспорване наличието на деликт, в това число противоправност и виновно поведение от страна на водача на другия автомобил А.П.К., поради което тези обстоятелства са предмет на установяване в настоящото производство. /за справка вж.отговор на исковата молба на л.31 и сл. по първ.дело/ При горната фактическа установеност настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице основание за спиране на делото.

Пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната или в досъдебната му фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане, по арг. на чл. 300 ГПК, в т.ч. в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застраховател на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава.

По делото, въз основа на приложена справка на л.76 по делото, се установява, че с Постановление от 16.01.2026г. по ДП №404/2023г. на Четвърто РУ на ОД на МВР -Варна, като обвиняем за произшествието на 30.10.2023г. на път III- 9004, гр.Варна с.Константиново, в пътния участък на км.9 в посока с.Константиново, за описаното в исковата молба деяние, е бил привлечен водачът А.П.К. - за извършено на 30.10.2023г. на път III-9004, гр. Варна – с. Константиново, при управление на л.а. „*********** ****“, рег.

№ **********, престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“, вр. чл.342, ал.1 НК, при което са причинени по непредпазливост значителни имуществени вреди на л.а.„*******“, per. № **********, собственост на ищеца С. А. К.. Тези обстоятелства не са приети за безспорни по делото, а напротив, са предмет на оспорване от страна на застрахователя. Нещо повече, същия твърди и случайност на събитието по смисъла на чл.15 НК за водача на застрахованото МПС. Спиране на производството е последвало след установяване от съда наличието на идентичност между противоправното деяния в настоящото производство и това в наказателното досъдебно производство.

Еднозначно в съдебната практика, в т.ч. на ВКС, се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Безспорна е в настоящия случай тъждествеността на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Решаването на образуваното срещу водача на МПС 2 наказателно производство не е приключило, а посредством него ще се установи съгл.чл.300 ГПК по задължителен за настоящия съд начин дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно разясненията в Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо на присъдата се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал. 2 от НПК/понастоящем отменен, съответно чл. 413 от НПК от 2005 г. / констатации, макар и те да не са участвали в наказателния процес. Всички останали постановки в присъдата, извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата на пресъдено нещо, но това не се отнася до размера на причинените от престъпното деяние имуществени и неимуществени вреди, ако последните са елемент от престъпния състав. С оглед изложеното е формирана постоянна практика на ВКС (определение № 60274/21.07.2021 г. по ч. т. д. № 836/2021 г. на І т. о., определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на І т. о., определение № 134/02.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на І т. о., определение № 150/29.03.2021 г. по ч. т. д. № 461/2021 г. на І т. о., определение № 857/08.04.2024 г. по ч. т. д.

№ 450/2024 г., определение № 185/28.04.2022 г. по ч. т. д. № 745/2022 г. на ІІ т. о. и др.), в която е прието, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 432, ал. 1 КЗ от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора. С оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК когато наказателното производство е в съдебна фаза. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 от ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента.

Никоя от страните в частното производство не се е позовала на настъпило ново основание за спиране по смисъла на чл.229, т.4 ГПК /образувано към настоящия момент наказателно производство в съдебната му фаза/, поради което и съдът не изисква допълнително такава справка.

Цитираната в частната жалба съдебна практика съдът намира за неотносима към настоящия спор.

Ето защо, като е стигнал до същите правни изводи ОС – Варна правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Не са налице данни да е отпаднала причината, поради която е било спряно производството по делото, доколкото към настоящият момент липсват данни за прекратяване на разследването, нито за образуване и разрешаване на наказателното производство пред компетентния съд, което да е приключило, в т.ч. с влязла в сила присъда.

Поради достигане до идентични правни изводи, обжалваното определение на ВОС следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, ІII състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 102/21.01.2026г., постановено по т.д.№389/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по делото на осн.чл.229, т.5 ГПК до приключване на производството по ДП №404/2023г. по описа на IV РУ на ОД на МВР -Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4