Решение № 20460 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20460 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110131890 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на И. Л. И., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу *************, за установяване, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор ******** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-1815/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ гараж № 10, находящ се в ***********, със застроена площ от 19,87 кв.м., при граници: изток - коридор, запад - улица, север - склад партер № -2, юг - гараж № -9, заедно с припадащите се 0.2709 % ид. части от общите части на вход А и вход Б на сградата, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на повече от 10 години.

В исковата молба се твърди, че на 28.11.1996 г. ищцата сключила с ******** на основание решение на УС от 27.11.1996 г. договор, по силата на който бил определен за закупуване процесният имот – гараж № 10, находящ се в ********** на ведомствен жилищен ******** на ********. С договора посоченото дружество се задължило да направи необходимото за извършване на продажба на гаража от СО - Район ********* след изплащане на строителната цена от ищцата, която тогава била служител в дружеството, а последната се задължила да финансира изграждането му. Твърди се, че към датата на сключване на договора по отношение на имота е издаден на основание чл. 81, ал. 1 от НДИ (отм. ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г.) Акт за собственост № 3989 от 22.12.1994 г. на CO, ТОА *********, въз основа на който жилищен блок 326 се предоставя за управление на ********, като изграждането на блока било извършено чрез финансиране от служителите му, 1 които следвало да станат собственици на самостоятелните обекти в сградата.

Посочва се, че ******** уведомило кмета на СО - Район *********, че дружеството е дало съгласие за закупуване на процесния имот, както и че от ищцата е внесена по банкова сметка на дружеството продажната цена за строителната стойност на гаража, съгласно утвърденото ценообразуване.

Твърди се, че въз основа на настанителна заповед № 122 от 28.11.1996 г. на ******** на ищцата било предоставено ползването на гаража заедно с ключ от същия. Със Заповед № 88 от 05.12.1996 г. на Кмета на СО - ******* било разпоредено процесният имот да бъде продаден на ищцата за посочената в договора цена. Твърди се, че от сключване на договора с ******** и превеждане от ищцата по банков път на цялата продажна цена на гаража и към настоящия момент договор за покупко-продажба на гаража не е сключен, както и че в момента имотът е частна държавна собственост. Твърди се, че ищцата се е намирала във владение на процесния имот, като е придобила същия въз основа на давностно владение, тъй като в периода от 28.11.1996г., и след 05.12.1997 г., когато владяла имота чрез лицето *********, и до настоящия момент, в продължение на повече от 10 години е упражнявала фактическа власт по отношение на процесния имот необезпокоявано, непрекъснато, спокойно, явно и като свой, с което придобила същия по силата на давностно владение. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от *************, в който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че е бил съставен Акт за държавна собственост № 3898/22.12.1994 г. на ТОА *********, а в последствие Акт за частна държавна собственост № 08709/07.11.2014 г., утвърден от областния управител на област София - град.

Посочва се, че въз основа на Заповед № 122/28.11.1996 г. на генералния директор на ******** ищцата е настанена в процесния имот и с оглед на това от тази дата ищцата е била в наемни отношения с дружеството, отдало под наем имота, като въпреки че е установила фактическа власт върху имота, липсват доказателства да е владяла имота с намерението да го свои. Признава се фактът, че за имота е издадена Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на район- *********, съгласно която е разпоредено същият да се продаде на ищцата, като се възразява ищцата да е държала имота като собствен, доколкото договор за продажба на имота не е сключен. В тази връзка се твърди, че продажбата не е извършена, тъй като на 11.12.1996 г. в общината е постъпила жалба от ********* за спиране на продажбата поради издадена обезпечителна заповед от 25.03.1996 г. на СРС, 27 с-в по гр. д. № 1311/1996 г.

Навежда се възражение, че Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на СО- Район ********* е нищожна поради липса на компетентност, доколкото Областният управител, а не кмета на район ********* е бил компетентният административен орган, в чийто правомощия се е включвало и правото да издава заповед за настаняване и продажба на процесния недвижим имот, с оглед на което ищцата недобросъвестно е сключила на 28.11.1996 г. договор с 2

********, съгласно който дружеството се задължава да направи необходимото за извършване на продажба от ********* - район *********.

Договорът от 28.11.1996 г. не съставлявал и предварителен договор за покупка на имота, тъй като ******** не е било собственик на същия към датата на сключването му. Поддържа се, че ищцата е имала ясното съзнание, че собствеността върху процесния имот е държавна, като се сочи, че за периода от 28.11.1996 до месец ноември 2006 г., ищцата е подавала молби до *********, така и на 30.04.2014 г. е сезирала Областна администрация на София област, от които искания било видно, че намеренията й са насочени към придобиване собствеността на имота чрез сключване на договор за покупко-продажба със ********* - район *********, с оглед на което ищцата е била държател на имота с ясното съзнание, че собствеността върху него е на друго лице. Оспорва се ищцата да е демонстрирала намерението си да свои имота и да придобила правото на собственост. Твърди се, че за процесния имот е съставен Акт за частна държавна собственост № 08709/07.11.2014 г., утвърден от областния управител на област София – град, като с посочения акт от страна на Държавата е преустановено упражняването на фактическа власт върху имота, поради което и давността е прекъсната за повече от 6 месеца. Поддържа се, че за периода от 31.05.2006 г.-30.12.2017 г. и от 20.01.2018 г.-07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум, като същата започва да тече от влизане в сила на решението № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България. Моли за отхвърляне на иска. Оспорва Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на район- ********* и прави искане на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на постановения административен акт.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приет е акт № 3898 от 22.12.1994г. на ТОА *********, в който е описано, че е на основание чл.81, ал.1 НДИ, Протоколи № 16/19.10.1988г. на ИК на СНС за отреждане на терен, протокол обр.16/16.11.1994г., разрешение за строеж № 86/24.01.1990г. , касаещ жилищен ********, ********., състоящ се от 48бр. апартаменти, 4 ателиета и 20 гаража в партера, предоставен за оперативно управление на *********.

Съгласно Протокол № 24 на ********* от заседание на УС проведено на 27.11.1996г. се установява, че е взето решение, с което УС утвърждава разпределение на гараж № 10 за И. И..

Приет по делото е договор от 28.11.1996г., сключен между ********* и ищцата, съгласно който ********* определя на ищцата отнет с решение на УС гараж във ведомствения жилищен блок на *********, находящ се в 3

*********, като определеният гараж е ******* на жилищния блок. ********* се задължава да направи необходимото за извършване на продажбата от ********* – ******* след изплащане на гаража от ищцата, която приема да финансира изграждането на гаража. Строителната цена е определена на 228537лв., като заплащането е определено да се извърши в срок до 06.12.1996г. по банкова сметка на *********. Договорено е, че ищцата може да ползва имота след като го е изплатила изцяло и е сключен договор за покупко-продажба между него и ********* – *******.

Съгласно писмо № К-122/28.11.1996г. от ********* до Кмета на СО******* се уведомява, че И. И. е внесла по сметката на ********* сумата от 228537лв., представляваща строителната стойност на гараж № 10.

Съгласно писмо също с № К-122/28.11.1996г. от ********* до Кмета на СО-******* се уведомява, че на основание чл.111, ал.4 вр. чл.113 от НДИ и Протоколно решение от 27.11.1996г. ********* дава съгласие за закупуване от И. И. на гараж № 10 за сумата от 228537лв.

Съгласно Настанителна заповед № 122/28.11.1996г. на основание чл.18 ЗНО, Протоколно решение от 27.11.1996г, и §2, ал.2 ПЗР на ПМС21/1991г. И.

И. е настанена в гараж № 10.

Приета е Заповед № 88 от 05.12.1996г., съгласно която на основание чл.13 ЗС, чл.120 от Наредбата за държавните имоти, преписка вх.№ ДИ-0488/1996г. и във връзка с §12, ал.1 от ПЗДС ********* ******* заповядва държавният недвижим имот, находящ се в гр.София, *********, **********, със застроена площ от 19.87кв.м., да се продаде на И. Л. И. за сумата от 228537лв., като е описано, че имотът бил подведомствен на *********.

Съгласно н.а. за дарение на недвижим имот № 57, том LLLLX дело № 41186/97г., се установява, че на 05.12.1997г. И. И. е дарила на племенника си ********** недвижим имот, находящ се в гр.София, ********* *********.

Съгласно Акт № 08709 за частна държавна собственост от 07.11.2014г. на основание чл.68, ал.1, чл.71, ал.1 ЗДС вр. чл.103 и чл.104 ППЗДС самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******** е актуван за частна държавна собственост. Същият е съставен въз основа на доклад от гл.експерт в дирекция АКРРДС, в който е описано, че в Областната администрация на Област София била образувана преписка с вх.рег. № 0715/4306/30.04.2014г. от ищцата с искане за възобновяване на преписка от 07.12.2006г. и да бъде издаден документ за собственост на гараж № 10.

Описано е, че след издадената Заповед № 88/05.12.1996г. договор за продажба не е сключван, защото постъпила жалба от ********* за спиране на продажбата въз основа на обезпечителна заповед от 25.03.1996г. от СРС, 27 състав по гр.д. № 1311/96г., като съгласно определение на СРС от 05.07.2001г. било отменено допуснатото обезпечение.

Съгласно решение

№406/13.03.2000г. на ВКС процесният имот – гараж не бил собственост на *********, който не можел да сключва договори за продажба, защото не му 4 било учредено право на строеж, не бил собственик на сградата, а с протокол от 19.10.1988г. на СНС само е предоставен терен за строеж. На 05.12.1996г. била издадена заповед № 88 да се продаде на ищцата държавния недвижим имот, но не бил сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ между кметския наместник на ТОА ***** и ищцата, заради жалбата на **********.

Съгласно решение № 406/13.03.2000г. по г.р.д № 1440/1999г. по описа на ВКС, се установява, че се оставя в сила решение от 17.06.1999г. по гр.д. № 1160/1999г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 20.12.1998г. по гр.д.

№ 1311/1996г. по описа на СРС, 27 състав, с което е отхвърлен иск на ********* срещу ********* за обявяване на предварителен договор за окончателен, по съображения, че процесният имот не е бил собственост на *********, който не може да сключва предварителен договор за продажбата му, защото не му е учредено право на строеж, а с протокол № 16/19.10.1988г. на СНС му е предоставен терен за строеж, но не е учредено право на строеж.

Приета е молба от 15.08.2006г. от ищцата до ********* *******, в която се иска издаване на договор за продажба на процесния гараж по съображения, че съгласно преписка ДИ 04-88/1996г. е подала молба от 15.06.2000г. за сключване на договор за собственост на процесния гараж, но поради съдебни дела в периода от 1996г. до 2000г. не са текли срокове и с влизане в сила на решение № 406 на ВКС, с което окончателно се отхвърлят претенциите на **********, то се иска сключване на договор.