Решение № 6071 от 05.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6071 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20261100500835 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Архолл“ ЕООД, чрез адв. Т. П., срещу решение № 17700/02.10.2025г., постановено по гр.дело № 75852/2024г. по описа на СРС, 168-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ за признаване на установено че същият дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 44.83 лева, представляваща цена на доставена през периода от м.09.2021г. до м.11.2022г. топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се на адрес гр. ****, аб. № 450398, ведно със законната лихва от 11.10.2024г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 60484/2024г. по описа на СРС, 168-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че ищецът неправилно осчетоводил заплатените му от ответника „Архолл“ ЕООД суми и че процесната сума неправилно фигурирала при ищеца като дължима. Редът по чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД не бил съобразен от СРС.

Неправилно СРС приел за неоснователно възражението на ответника за погасеност на процесното вземане по давност. Намира, че меродавна за прекъсването на давността 1 била датата на исковата молба, а не тази на заявлението по чл. 410 ГПК. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Бизов Сервиз“ ЕООД моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника част.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила в частта, в която СРС отхвърлил като неоснователен предявения от ищеца установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната от въззивника част.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, в обжалваните му части, на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период, (сега т. 33в) небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ОУ от 2007г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на същите ОУ. Съгласно чл. 3 ОУ купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде както юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване (т. 1) , е на издръжка на държавния или на общинския бюджет (т. 2), използва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване 2 извън домакинството си (т. 3). Предвид нормата на чл. 61 ОУ страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имота, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди.

Според чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие на собственика и др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал. 2 на същия текст.

От представените по делото и неоспорени писмени доказателства: изходящо от ответното дружество заявление до ищеца от 15.08.2017г. за сключване на договор при ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди на адрес гр. ****, ап. 36, аб. № 450398, писмен договор № 36382/450398 от 27.11.2017г., сключен при ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за същия адрес, с код на платеца 1065282, нотариален акт № 99, том I , рег. № 2744, дело № 93/2006г. и др., неоспореното заключение на СТЕ и на ССчЕ, а и безспорно между страните, по делото се установява, че през процесния период същите били обвързани от валидна облигация за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключена в законовоустановената от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, за което при ищеца била открита и водена партида с аб. № 450398.

Приложимите към правоотношението ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.

София съдържат специални правила за заплащането на цената на доставената ТЕ и отговорността при неизпълнение на задълженията. Предвид нормата на чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. При неизпълнение на в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача – чл. 49, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди.

При проверката си в счетоводството вещото лице, изготвило ССчЕ, установило, че за доставената през периода м.09.2021г. – м. 11.2022г., топлинна енергия по договора с ответника ищецът издал 15 бр. съобщения към фактури на обща стойност 2 744.68 лева. Експертизата констатирала извършени от ответника плащания на обща стойност 2 699.84 лева, от които 2 645.12 лева за частично погасяване на задължения за 3 топлинна енергия и 54.72 лева за пълно погасяване на таксите за дялово разпределение. Непогасеният остатък от задълженията за топлинна енергия за процесния период, установен от вещото лице, възлиза в размер на претендираната от ищеца по делото сума от 44.83 лева.

При носена от ответника доказателствена тежест да установи в процеса погасяването на задължението в общ размер на 44.83 лева, изрично указана му от СРС с доклада на делото – определението по чл. 140 ГПК от 04.03.2025г., същият не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установява възражението му за пълно и своевременно погасяване на процесното задължение. Напротив – от неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че плащанията били извършвани от ответника на различни дати по банков път и били отнасяни от ищеца за погасяване на задълженията по фактурите по начина, отразен от вещото лице в таблица № 1 от заключението (л.

122 и сл. от преписката на делото на СРС). Видно е, че първите 5 бр. фактури за периода били погасени в пълен размер, а по следващите останали неизплатени остатъци, както следва:

По фактура № 1100914813/28.02.2022г. на стойност 243.50 лева, с краен срок за плащане 30.03.2022г., на 25.08.2022г. били заплатени 235.17 лева, при което останал дължим остатък от 8.33 лева;

По фактура № 1100944533/31.03.2022г. на стойност 291.02 лева, с краен срок за плащане 30.04.2022г., на 12.09.2022г. били заплатени 281.06 лева, при което останал дължим остатък от 9.96 лева;

По фактура № 1100974387/30.04.2022г. на стойност 184.69 лева, с краен срок за плащане 30.05.2022г., на 30.09.2022г. били заплатени 178.43 лева, при което останал дължим остатък от 6.26 лева;

По фактура № 1101005029/31.05.2022г. на стойност 119.16 лева, с краен срок за плащане 30.06.2022г., на 01.12.2022г. били заплатени 115.05 лева, при което останал дължим остатък от 4.11 лева;

По фактура № **********/30.06.2022г. на стойност 89.70 лева, с краен срок за плащане 30.07.2022г., на 01.12.2022г. били заплатени 87.35 лева, при което останал дължим остатък от 2.35 лева;

По фактура № 1101063153/31.07.2022г. на стойност 90.20 лева, с краен срок за плащане 30.08.2022г., на 20.12.2022г. били заплатени 87.81 лева, при което останал дължим остатък от 2.39 лева;

По фактура № 1101092414/31.08.2022г. на стойност 73.10 лева, с краен срок за плащане 30.09.2022г., на 20.12.2022г. били заплатени 71.79 лева, при което останал дължим остатък от 1.31 лева;

По фактура № 1101121767/30.09.2022г. на стойност 124.76 лева, с краен срок за 4 плащане 30.10.2022г., на 10.02.2023г. били заплатени 121.16 лева, при което останал дължим остатък от 3.60 лева;

По фактура № 1101208549/31.10.2022г. на стойност 137.58 лева, с краен срок за плащане 30.11.2022г., на 17.02.2023г. били заплатени 134.14 лева, при което останал дължим остатък от 3.44 лева и

По фактура № 1101239283/30.11.2022г. на стойност 197.28 лева, с краен срок за плащане 30.12.2022г., на 17.02.2023г. били заплатени 194.20 лева, при което останал дължим остатък от 3.08 лева.

Доводите на въззивника във въззивната му жалба са напълно неоснователни.

Заключението на ССчЕ не е оспорено от страните. Същото кореспондира напълно с писмените доказателства по делото, вкл. представеното от ищеца извлечение от сметка за аб. № 450398, инст. 4000431218. При извършената оценка на заключението по чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира същото като обосновано и компетентно изготвено и приема за установено от доказателствата по делото, че за исковия период останал непогасен остатък от цената на доставената в имота на ответника топлинна енергия за стопански нужди в размер на сумата 44.83 лева.

Предвид нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което неоснователно е и второто поддържано с въззивната жалба възражение.

Приложимите към правоотношението ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.

София съдържат специални правила за заплащането на цената на доставената ТЕ и отговорността при неизпълнение на задълженията. Предвид нормата на чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Първата от фактурите, по които останал дължим остатък е фактура № 1100914813/28.02.2022г., която на осн. чл. 40, ал. 1 ОУ има падеж 20.03.2022г. Принципно тригодишната давност за плащането на задължението по фактурата би изтекла на 20.03.2025г., но в случая теченето на давността е прекъснато на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 11.10.2024г. Само за пълнота въззивният съд посочва, че дори и да се зачете датата на исковата молба – 19.12.2024г. възражението на въззивника отново би се явило неоснователно.