Решение № 360 от 08.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Смолян, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100055 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Н. Н. В. от гр. Смолян е предявил срещу „***“ АД, представлявано от *** и „***“ ЕООД, представлявано от *** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумите:

- 134,83 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, с която ответникът срещу „***“ АД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща заплатена възнаградителна лихва по нищожен договор за заем № 3945984/07.10.2020 г. и - 358,08 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, с която ответникът „***“ ЕООД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща заплатена възнаградителна лихва по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 3945984/07.10.2020 г.

Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищеца основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за заем № 3945984/07.10.2020 г., по който му е отпуснат кредит в размер на 500 лв., подлежащ на връщане на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 153 лв., но в последствие установил, че вноската по кредита включва и сума за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. Договорът е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция 3945984/07.10.2020 г.

Платил по договора за кредит на първия ответник общо 592,91 лв. Сумата от 92,91 1 лева е платена на нищожно основание. Платената на „***“ ЕООД сума от 400 лв. е платена без основание и подлежи на връщане

Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит. Сумата за предоставяне на горанция не е включена в ГПР на кредита, въпреки, че представлява разход по кредита, като реалното й включване води до надхвърляне на 50 % от допустимия ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР в размер на 859,74 %, изчислен с помощта на онлайн калкулатор, а ГЛП възлиза на 248,48 %.

Договорът за гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант са нищожни, тъй като задължение на кредитора е да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, след като извърши необходимите справки преди отпускането на кредита, което има за цел предпазване на кредитополучателя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата предвиждаща възнаграждение за гаранта прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка върху самия длъжник и допълнително увеличава размера на задължението. Последното е в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя.

Ответникът „***“ АД срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по подробните съображения, изложени в отговора, които се свеждат до следното: договорът за кредит е сключен на ясен и разбираем език, при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20; чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и съдържат всички изискуеми от закона реквизити. по ясен и разбираем за кредитополучателя начин е формиран ГПР по кредитите. Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция е неоснователен. Изпълнението на договорните задължения на заемателя за обезпечаване на вземането по договора за кредит е станало причина за сключването на договора за предоставяне на гаранция с „***“ ЕООД срещу възнаграждение за предоставената услуга. Оспорва твърдението договорите да са в противоречие с добрите нрави.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира за юрисконсултско възнаграждение.

При евентуално уважаване на исковете моли на адв. О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

Ответникът „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Твърди, че ищецът има интерес от точно изпълнение на договора за кредит. Изпълнението на договорното задължение за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило втория договор поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Така вторият договор не е лишен от правно основание. Договорите са сключени при спазване на принципа на свободното договаряне и вторият обезпечава договора за кредит. Счита, че ищецът не обосновава противоречие с основни принципи в гражданските и търговските 2 отношения на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Оспорва като неоснователно твърдението, че престациите по договора за предоставяне на гаранция са нееквивалентни, тъй като този ответник се е задължил солидарно да отговаря за задълженията на ищеца по договора за кредит. Заемодателят е предоставил три възможности на ищеца да избере обезпечаване на договора за кредит и той е направил своя избор. Договорът за гаранция е сключен поради възлагането от ищеца да осъществява гаранционни функции и то срещу договореното възнаграждение. С предоставеното поръчителство „***“ ЕООД извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като последният е предоставил на ищеца възможност да избере един от три възможни начина на обезпечаване на договорите и тя е направила този избор. Поръчителят е сключил договорите за поръчителство поради възлагането от страна на ищеца и то при условие, че ще получи договореното възнаграждение. Отговорността на поръчителя е акцесорна и се обуславя от съществуването на задължението и обема на отговорността на длъжника.. Договорът за поръчителство е самостоятелен, не е част от договоа за кредит и са сключени между различни страни от страните по договора за кредит. Непредвидимо е към момента на сключването на договора сключване на договор за поръчителство и поради това е невъзможно включването на възнаграждението в ГПР по кредита. Оспорва като неоснователно твърдението за противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Страните са договорили фиксиран ГЛП, който е посочен изрично и е включен в погасителните вноски. Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Претендира за присъждане на деловодните разноски. При евентуално уважаване на исковете моли на адв.

О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител адв. О. моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищеца разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.

Ответникът „***“ АД не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът „***“ ЕООД не се представлява в съдебно заседание.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2020 г. между „***“ АД като заемодател и Н. Н. В. като заемател е сключен договор за паричен заем № 3945984, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 500 лева, който последният се задължил да плати на връщане на 6 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 93,32 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 % и договорен ГПР 47,33 %. Падежът на първата погасителна вноска е 09.11.2020 г., а на последната е 08.04.2021 г.. Договорът е обезпечен с договор за предоставяне на гаранция 3945984/07.10.2020 г.

Съгласно чл. 4 от договора за кредит заемателят се задължил в 3-дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита чрез две физически лица – поръчители, 3 отговарящи на определените условия; чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или чрез одобрено от заемодателя дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На основание чл. 4 от договора за кредит на 30.08.2022 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 3945984 между „***“ ЕООД и Н. Н. В., с който „***“ ЕООД се задължило да отговаря за задълженията на заемодателя по договора за кредит и да заплаща на кредитора „***“ АД дължимите вноски при неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, срещу възнаграждение в размер на 358,08 лв. /чл. 3/, платимо от заемателя разсрочено на месечни вноски в размер на 59,68 лв. всяка, ведно с вноските по договора за заем на заемодателя. В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението от потребителя да предостави обезпечение на кредита чрез двама поръчители или чрез банкова гаранция.

Според представената справка от „***“ АД /л. 40/ ищецът е платил на 6 вноски в размер на 93,32 лв. всяка обща сума в размер на 559,92 лв., в това число 500 лв. главница и 59,92 лв. лихва.

Според представената справка от „***“ ЕООД /л. 20/ ищецът е платил на 6 вноски в размер на 59,68 лв. всяка обща сума в размер на 358,08 лв.

Съдържащите се на л. 9-12 разписки, ищецът платил суми към физически лица – ***, а не към ответниците, поради което съдът не ги обсъжда.

Съгласно заключението по СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено въз основа на представените от „***” АД справки, Н. Н. В. е извършил погасителни вноски в общ размер на 992.91 лева, от които 634.83 лева са разпределени по Договор за паричен заем № 3945984 от 07.10.2020 г., с които е погасено задължение, както следва: 500.00 лева – главница, 59.92 лева – договорна лихва 14.91 лева – лихва за просрочие, 60.00 лева - такси и 358.08 лева са разпределени за възнаграждения за гаранта по Договор за предоставяне на поръчителство № 3945984 от 07.10.2020 г.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на заемодателя и дружеството - гарант, от която се установи, че „***“ АД и „***“ ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ АД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищеца са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно иска, предявен срещу ответника „***“ АД:

Безспорно се установи, че в случая между ищеца и първия ответник „***“ АД ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими 4 изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищеца е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2020 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.