Решение № 46 от 08.07.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Габрово, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214200600207 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.З. от АК-Бургас в качеството му на защитник на подсъдимия И.З.И.. и по жалба на частния обвинител Л.Х., чрез неговия повереник адв.Р.Б. от ГАК срещу Присъда №14 от 22.07.2021г., постановена на по НОХД № 55/2020г. на РС-Севлиево.

С горната присъда РС- Севлиево е признал подсъдимия И.И. за виновен в това, че на 13.02.2019 г., около 18.00 часа, в двора на вили на ул."***” в местността ,.***", в землището на гр.Севлиево, чрез нанасяне на удар с прът в областта на лявата ръка на Л.Р.Х.. от гр.Севлиево, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник, като за извършеното престъпление по чл.129, ал.2 от НК съдът му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода.

На осн. чл.66, ал.1 от НК, наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

На осн. чл.25. ал.1 във вр. с чл.23 от НК съдът е определил на подсъдимия И. едно общо наказание за изтърпяване от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по Определение № 25 от 27.03.2019г. с което е одобрено споразумение по НОХД № 115/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, влязло в законна сила на 27.03.2019 г., по Определение № 55 от 02.10.2019 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 343/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, влязло в законна сила на 02.10.2019 г. и по Присъдата по настоящото НОХД № 55/2020 г. по описа на Районен съд Севлиево.На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така определеното общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, като е 1 определен на И. изпитателен срок от три години.

На осн.чл.25, ал.З от НК съдът е приспаднал от така определеното по реда на чл.23-25 от НК общо наказание лишаване от свобода изтърпяната изцяло или отчасти част от наказанието по присъдата по НОХД № 115/2019 г. по описа на Районен сьд Севлиево, като от изтърпяната част от наказанието Пробация два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода,като съдът е присъединил към така определеното общо наказание лишаване от свобода, наказанието глоба в размер на 900,00лева, наложено на подс. И.З.И.. с Определение № 55 от 02.10.2019 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 343/2019 г. по описа на РС- Севлиево.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв.З., като незаконосъобразна и неправилна и се прави искане същата да бъде отменена изцяло и подсъдимия да бъде оправдан.Не се сочат доводи в подкрепа на направеното искане.

Подсъдимият и неговия защитник в съдебно заседание пред настоящия въззивен състав поддържат депозираната от тях жалба и оспорват жалбата на частния обвинител. Адв.З. прави искане да се назначи по делото съдебномедицинска експертиза, която да даде заключение дали счупването на четвърти пръст на ръката ограничава трайно движението на левия горен крайник.

Присъдата е обжалвана и от частния обвинител Л.Х., чрез неговия повереник адв.Б. в частта относно размера на наложеното наказание на подсъдимия.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като наложеното наказание на И. се увеличи на две години лишаване от свобода и му се определи пет години изпитателен срок.

Частният обвинител не се явява пред настоящата инстанция, редовно призован, за него се явява адв.Б.. Повереникът поддържа депозираната от него жалба и оспорва жалбата на подсъдимия.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбите, счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и тези събрани пред настоящата 2 инстанция, намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.З.И.. живеел в гр.Севлиево.В същият град живеел и свидетеля Л. Х.. Двамата се познавали, тъй като живеели в един и същи квартал на града. Няколко години преди 2019 г. свидетелят Х. изпитвал финансови затруднения и поради тази причина потърсил пари в заем. Двамата се договорили и И. му предоставил в заем определена сума пари, като договорили и лихва върху тази сума. Свидетелят Х. в продължение на няколко години периодично изплащал предоставения му заем.

В началото на 2019 г. и двамата работели във фирма „П." ЕАД гр.Севлиево. На 13.02.2019 г. двамата били на работа.В момент в който св.Х. разговарял с прекия си началник св.К. покрай тях минал и подсъдимия заедно с други негови колеги и си разменил остри реплики със св.Х.. И.И. казал на Л.Х., че след няколко дни ще вземе заплата и трябва да му се издължи отново за заема, който му бил предоставил.Х. обаче му отвърнал, че вече си е изплатил дълга, жена му е бременна и повече няма да плаща. Тогава И. посегнал през св.К. и ударил Х., в следствие на което ухото на последния се разкървавило. Намиращите се наблизо работници се намесили и предотвратили разрастването на конфликта между двамата.На излизане от работа, подсъдимия и св.Х. се засекли на портала на фирмата и между двамата отново възникнал конфликт, изразяващ се в размяна на словесни пререкания. Св.К. чул виковете от разправията между двамата, поради което излязъл от портиерната, намесил се и преустановил конфликта. Св.К. изготвил до ръководството на дружеството рапорт, в който отразил случилото се на въпросната дата, а в последствие И. и Х. били освободени дисциплинарно от работа.

На същата дата - 13.02.2019 г. свидетелите Е. Я. и Ш. Я., заедно със св.Л.Х. се прибрали във вилата в която живеели и където в момента се намирала и св.Е. И.а,съжителка на Л.Х..

Подсъдимият И. имал един кръвен и двама доведени братя - Б. З. И., А.

К. А. и Й.К.А.. и тримата свидетели по делото.След случилото се в ,.П.“ЕАД, И.И. бил афектиран и споделил с тях и баща си - св.З. С. какво се е случило.

Петимата заедно решили да отидат до вилата в която се намирал Л.Х., за да му потърсят сметка. Придвижили се с лек автомобил.След това слезли и се отправили към постройката.Те били забелязани от Ш. Я., която предупредила Х. да влезе в къщата.Св.Я. се опитал да спре на портата мъжете, но те успели да влязат.

Междувременно Л.Х. излязъл от вилата, и подсъдимият се насочил към него, взел намиращ се наблизо прът, е който замахнал да го удари.Х. си вдигнал лявата ръка, за да се предпази и ударът попаднал в нея.В този момент Л.Х. изпитал силна болка и извикал. Тогава подсъдимия и свидетелите Б. И. и А. А. започнали да му нанасят удари, в следствие на които той паднал на земята, а тримата продължили да го удрят. В един момент подсъдимият 3 стъпил върху лявата му ръка. Междувременно свидетелката Е. И.а извикала по телефона баща си А. А. И. и неговата жена - И. Н. И.а, като им обяснила какво се случва и помолила за помощ. Те пристигнали, А. И. разтървал мъжете и ударил шамар на св.Х.. Нападателите си тръгнали.

Свидетелят Х. споделил с Е. И.а и Ш. Я., че изпитва силна болка в ръката. На следващата сутрин - 14.02.2019 г. св.А. И. закарал Л.Х. в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.", ФСМП, за медицински преглед, тъй като лявата му китка била отекла и изпитвал болки.Там му бил извършен преглед от Д-р К., като за резултатите от него било издадено Медицинско свидетелство № 302/14.02.2019 г.Направено било и рентгеново изследване.Издаден бил и амбулаторен лист № 000115 от същата дата.Рентгеновото изследване било разчетено с резултат „Фрактура на проксималната фаланга на 4-ти пръст на лява ръка".На същата дата 14.02.2019 г. .Л.Р.Х.. подал до Районна прокуратура Севлиево жалба, в която описал случилото се на 13.02.2019 г.

Вечерта на същата дата 14.02.2019 г. отново възникнал конфликт между същите лица, поради което късно вечерта, малко преди полунощ, св.Х. отново потърсил медицинска помощ, но този път в Спешно отделение на МБАЛ Габрово.За резултата от извършения му преглед бил издаден лист за преглед на пациент.Тъй като бил посъветван от д-р К. да потърси лекар в гр.Габрово, където да му бъде гипсирана ръката, на 15.02.2019 г. св.Х. посетил кабинета на д-р Г.Л. - ортопед, който след като му извършил преглед направил и гипсова имобилизация.В последствие, на 18.02.2019 г. по негово желание св.Л.Х. бил прегледан от д-р Я.Г.К.., за което му било издадено и Съдебномедицинско удостоверение.

На досъдебното производство е назначена съдебно-медицинската експертиза, заключението на която е изготвено от вещото лице д-р Я. К.. От заключението се установява, че пострадалият на 13.02.2019 г. Л.Р.Х.. е получил следните увреждания - контузия на главата с разкъсно-контузна рана в областта на дясната теменна област, отоци по лицето, малка рана и болезненост на лявата ушна мида, контузия на носа. кръвонасядане и охлузване до дясната плешка на гърба, охлузвания на левия хълбок, кръвонасядане на лявата китка със счупване на основната фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка, охлузване на дясната подбердица. Има субективни оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж, болки в лявата ръка, болки в ушите.Ръката е обездвижена с гипсова имобилизация за 30 дни. Липсват данни за загуба на съзнание при инцидента.Счупването на костта в основата на 4-ти пръст е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, за срок на обездвижване един месец и срок на нетрудоспособност около 1,5-2 месеца.Останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота / разстройство н; здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /.Възможно е счупването на основната фаланга на четвърти пръст да се получи при удар с желязо в пръстите на лявата ръка, както и при настъпване на дланта на ръката.Самият пострадал не конкретизира момента, в който е усетил по-силна болка в 4 ръката.Хипотезата за удари със същата ръка с юмрук в главата или тялото на друго лице е по-слабо вероятна, но не може да се изключи.Не са описани преки увреждания по меките тъкани на ръката над зоната на счупване / поставен е гипс, което говори по-скоро за липса на такива увреждания - те оставят открити за лечение в подобни случаи /.При удар с юмрук и посрещане на твърд предмет по-често остават външни увреждания / най-вече охлузвания/ в областта на „кокалчетата" в основата на пръстите. В съдебно заседание пред РС-Севлиево, вещото лице д-р Я.К. поддържа изготвеното заключение.

Подсъдимият в обясненията си пред РС-Севлиево отрича да е нанасял удари с метален или дървен прът на пострадалия, както и да му е причинявал телесни увреждания на инкриминираната дата. Признава, че между тях имало конфликт и ,че минавайки покрай къщата в която бил отседнал пострадалия, именно той нападнал него и неговите братя с вила.

Фактическата обстановка установена от РС-Севлиево се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както от първоинстанционния съд, така и от въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика.