Решение № 1636 от 21.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Бургас, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20212120105497 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано след като с определение №176/05.07.2021 г., постановено по т.д.№267/2021 г. по описа на БОС, делото е изпратено по подсъдност на РС-Бургас.

Образувано е по искова молба на „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, ЕИК 121045494, седалище и адрес на управление в ***, представлявана от прокуриста Д. Я. К., уточнена с молба, вх.№3095/22.06.2021 г. по описа на БОС, последващо уточнение с молба, вх.№21537/26.10.2021 г., срещу „Сеастар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитидет Ширкети ЕООД, седалище в гр.Одрин, Република Турция, адрес център, ***, идентификационен номер на дружеството 0757068704100001, представлявано от И. С. Д., адрес в ***, чрез пълномощника Г. Д. В., ЕГН **********, адрес в ***, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 827,20 Евро с левова равностойност 34 866,97 лева – главница, представляваща сбор от кейова такса и услуги за периода 01.02.2021 г. – 31.05.2021 г. и лихва за забавено плащане в размер на 301,90 Евро с левова равностойност 590,47 лева, дължими както следва:

- 4929,60 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура

№46/26.02.2021 г., от която 2380,00 Евро са начислените за периода 1

01.02.2021 г. – 28.02.2021 г. кейови такси и 1728 Евро са за потребената за м.февруари 2021 г. ел.енергия в размер на 5760 квтч, ведно с дължимата за периода 26.02.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 142,41 Евро;

- 5149,20 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура

№47/31.03.2021 г., от която 2635,00 Евро са начислените за периода 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г. кейови такси и 1656 Евро са за потребената за м.март 2021 г. ел.енергия в размер на 5520 квтч, ведно с дължимата за периода 31.03.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 101,55 Евро;

- 4096,80 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура

№48/29.04.2021 г., от която 2550,00 Евро са начислените за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. кейови такси и 864 Евро са за потребената за м.април 2021 г. ел.енергия в размер на 2880 квтч, ведно с дължимата за периода 29.04.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 47,80 Евро;

- 3651,60 Евро с ДДС, дължима по проформа-фактура

№49/31.05.2021 г., от която 2635,00 Евро са начислените за периода 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г. кейови такси и 408 Евро са за потребената за м.май 2021 г. ел.енергия в размер на 1360 квтч, ведно с дължимата за периода 31.05.2021 г. – 09.06.2021 г. лихва в размер на 10,14 Евро.

Твърди се в исковата молба, че считано от 01.02.2021 г., ищцовото дружество оперира в Специализирано пристанище по силата на сключен със собственика му договор за наем, както и че към 01.02.2021 г., за ремонт в пристанището се намира моторен влекач „***“.

Ищецът твърди, че ответното дружество като собственик на моторния влекач не е заплатило на ищеца дължимите за периода 01.01.2021 г. – 31.05.2021 г. кейови такси и суми за потребена електроенергия, за които суми има издадени проформа-фактури с №№46/26.02.2021 г., №47/31.03.2021 г., №48/29.04.2021 г. и №49/31.05.2021 г.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковете и моли за уважаването им. Представя писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като 2 недопустими, а по същество като неоснователни на подробно изложени в отговора аргументи. Без да оспорва, че е собственик на моторния влекач, ответното дружество оспорва в исковия период да са били извършени услугите, за които са издадени процесните четири броя проформа-фактури и твърди, че няма сключен с ищеца договор по силата на който да се дължат услугите. Счита, че издадените проформа-фактури не доказват получаване на услугата, а представляват единствено покана за извършване на услуги и нямат юридическа сила, както и че ищецът не е легитимиран да претендира кейови такси, тъй като няма статут на пристанище. Претендира за отхвърляне на исковете, ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба. Представя писмена защита.

По възраженията за недупостимост на исковете съдът се е произнесъл с определение №4228/06.12.2021 г., поради което и не се дължи ново произнасяне.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените осъдителни искове е по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.1, ал.1, б.l. и б.n от Международната конвенция за арест на кораби, вр.чл.109а и чл.116, ал.2, т.1 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ и чл.86 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Приет като доказателство по делото е договор за наем от 01.02.2021 г., страни по който са „***“ АД в качеството на наемодател и „Бургаски корабостроителници“ ЕООД в качеството на наемател. По силата на сключения договор наемодателят отдал на наемателя за временно и възмездно ползване следните недвижими имоти, ведно с построени в тях сгради, а именно ПИ с идентификатор ***.9521, ***.38, ***.39 и ***.9518, всички находящи се в Южна промишлена зона, ***, както и движими вещи, представляващи машини, техническо оборудване и строителни съоръжения, находящи се на същия адрес. Договорът е сключен за срок от една година с възможност срокът му на действие да бъде продължен по взаимно споразумение между страните.

3

Прието като доказателство по делото е Удостоверение за експлоатиционна годност №52005, издадено на 14.06.2021 г. от министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от съдържанието на което става ясно, че „***“ АД е собственик на Пристанище със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“. Видно от част Б на удостоверението, ищцовото дружество е пристанищен оператор за извършване на следните морско-технически пристанищни дейности и услуги по чл.116, ал.2, т.1 от ЗМПВВППРБ, а именно швартоване и снабдяване на корабите с вода, комуникации и електрическа енергия и е вписан под №49/13.04.2021 г., стр.193 в регистъра на пристанищните оператори в района на Дирекция „Морска администрация Бургас“.

Ответникът не оспорва, че е собственик на моторен влекач „***“, както и че в периода 01.02.2021 г. – 31.05.2021 г. е бил на кей в пристанище със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“. Със Заповед №Б —ЗА-6/02.09.2020 г. на Директор на дирекция „Морска администрация“Бургас, приета като доказателство по делото, моторният влекач е арестуван.

По делото са приети като доказателства четири броя изпълнителни ремонтни ведомости за докуване на моторен влекач „***“ съответно за периода 01.02.2021 г. – 28.02.2021 г., 01.03.2021 г. – 31.03.2021 г., 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 31.05.2021 г., подписани от ответника и издадени въз основа на тях четири броя проформа фактури с №№ съответно №46/26.02.2021 г., №47/31.03.2021 г., №48/29.04.2021 г. и №49/31.05.2021 г., от съдържанието на които е видно, че в тях са включени кейова такса и услуги за м.февруари, март, април и май 2021 г. съгласно изпълнителна ремонтна ведомост, изчислен е ДДС, посочена е дата на данъчно събитие, а като условие за плащане е посочен – банков превод. И четирите проформафактури са подписани от представителя на ответното дружество.

По делото е извършена ССЕ, от заключението на която става ясно, че „***“ АД като наемодател на ищеца извършва префактуриране на използваната от ищеца и неговите контрагенти ел.енергия, както и че от страна на „***“ АД са издадени следните фактури с получател „Бургаски корабостроителници“ ЕООД, както следва: ДФ №1150204194/11.03.2021 г. на обща стойност 71 535,32 лева с посочено основание „префактурирана ел.енергия м.02.2021 г., ИТН *** и ***, гр.Бургас, кв.Победа, ***; ДФ 4

№1150205398/12.04.2021 г. на обща стойност 80 415,96 лева с посочено основание „префактурирана ел.енергия м.03.2021 г., ИТН *** и ***, гр.Бургас, кв.Победа, ***, ДФ №1150206475/13.05.2021 г. на обща стойност 60 565,20 лева с посочено оснавание „префактурирана ел.енергия м.04.2021 г., ИТН *** и ***, гр.Бургас, ***, ДФ №1150207639/10.06.2021 г. на обща стойност 44 778,20 лева с посочено основание „префактурирана ел.енергия м.05.2021 г., ИТН *** и ***, гр.Бургас, кв.Победа, ***. Вещото лице е посочило още и това, че проформа фактурата не подлежи на счетоводно отразяване, тъй като не отговаря на изискванията на ЗСч за първичен счетоводен документ, както и на изискванията на ЗДДС за данъчен документ.

Според вещото лице, проформа фактурата не е данъчен документ и нейното предназначение е да уведоми страната за дължими суми. Пак от заключението е видно и това, че по процесните фактури няма отразено плащане.

По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза вещото лице по която дава заключение, че съгласно издадените проформа фактури и подписаните изпълнителни ведомости, стойността на консумираната електроенергия е в размер на 4 656,00 Евро и същата е отчетена посредством подвижен подотчетен електромер KONLER TIP:AEL.TF.19, който е присъединен към разпределително табло до кейовото място и няма открита самостоятелна партида. Според показанията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 10.07.2023 г., касае се за подотчетен електромер, а не средство за техническо измерване. Средството за търговско измерване №56152534, ИТ №***, което отчита консумираната електроенергя на територията на „Бургаски корабостроителници“ се намира в п/с Победа, а титуляр на партидата е „***“ АД.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Приложим закон в отношенията между страните е Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България, в редакцията му към ДВ, бр.104 от 08.12.2020 г., в разпоредбите на който са дефинирани понятията като „пристанище със специално предназначение“, „пристанищен оператор“, „пристанищни услуги“ и др.

Съгласно нормата на чл.93 от ЗМПВВППРБ, пристанищата в Република 5

България биват пет вида – за обществен транспорт – независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик, рибарски, яхтени, със специално предназначение и военни, включително граничнополицейски.

Видно от регистъра на регистрираните пристанища в района на Дирекция „МА-Бургас“, пристанище „Бургаски корабостроителници“ е специализирано пристанище по смисъла на чл.109 от ЗМПВМППРБ. Съгласно цитираната разпоредба, със специално предназначение е всяко пристанище, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо и хидроложко проучване, строителство, буксировка и спасяване, и за опазване на околната среда, и не извършва обработка на товари, пътници и поща.

Съгласно чл.109а от същия закон, за корабите, които имат престой или оперират в пристанищата по чл.107-109, с изключение на военните кораби, се заплащат таксите по чл.103в, ал.1, а това са такси за ползване на пристанищната инфраструктура и за приемане и обработване на отпадъцирезултат от корабоплавателна дейност. По силата на ал.2 на чл.109а от ЗМПВВППРБ, таксите по ал.1 се определят по размер и се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището. Следователно, кейовите такси, които спадат към таксите за ползване на пристанищната инфраструктура, се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището, а такъв в настоящия случай е „***“ АД. По мнение на настоящия съдебен състав ищецът не се легитимира като получател на кейова такса дори и по силата на сключения с „***“ АД договор за наем, който в съответстве с чл.5, ал.1, т.3 от Наредба №18/03.12.2004 г. за регистрация на пристанищните оператори в Република България, е документ, който му позволява единствено да извършва пристанищни услуги и е необходим за вписването му в регистъра на пристанищните оператори. За първи път с писмената защита ищецът въвежда твърдения, че претендираните от него суми за кейови такси са всъщност суми за извършени в процесния период услуги по швартоване. Макар и несвоевременно заявено, това твърдение на ищеца също не почива на събрания по делото доказателствен материал. Швартоването, съгласно речник морски термини, е маневра, в резултат на която корабът странично се приближава към кея и се закрепва към него чрез швартовите краища и по 6 същество се различава от докуването-престоя на плавателния съд за извършване на ремонтно-профилактически дейност, за което са издадени и съответните изпълнителни ремонтни ведомости.