Решение № 4 от 03.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000502399 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2350 от 15.04.2025 год., постановено по гр.д.№ 12697/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 27-ми състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Б. И. С. сумата от 60 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.08.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2022 год. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен до пълният размер от 120 000 лева. С решението са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ в осъдителната част над сумата от 30 000 лева до присъдения размер от 60 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на неимуществените вреди е завишен, с оглед извършеното извънсъдебно плащане и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Поддържат още, че неправилно съдът е възприел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с поведението си на пътното платно е допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат. Молят съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част и постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен за сумата от над 30 000 лева. Претендират се разноските по делото.

1

Решението е обжалвано и от ищеца Б. И. С., чрез процесуален представител, в частта в която искът е отхвърлен за сумата от 60 000 лева до 120 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи, както и индивидуално преживените от ищеца болки и страдания, които се установявали от събраните писмени и гласни доказателства. Отделно от това се оспорват изводите на съда, с които е приел дължимост на законната лихва от изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията, вместо от датата на която ответното застрахователно дружество е сезирано с искане за плащане на обезщетение. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния размер от 120 000 лева, както и присъждане на законната лихва от датата на която претенцията е предявена. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 30 000 лева за неимуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането, както и началния момент за дължимост на законната лихва върху обезщетението.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице травматолог, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищеца, вследствие на произшествието е получил счупване на дясната скапула /лопатка/, фрактура на 5 и 7 ребра вдясно, охлузване на носа, разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, като е приложено оперативно лечение на дясната лопатка с метална остеосинтеза, като след операцията той е получил увреждане на акселарния нерв и ограничение на движенията в дясната раменна става, което е наложило да претърпи още две оперативни интервенции за провеждане на невропластика 2 на десния акееларен нерв. Установява се, че към момента на извършения личен преглед, ищецът е с ограничени движения в дясната раменна става. Оплаква се от болка и изтръпване на пръстите на дясната ръка, които ще си останат и за в бъдеще. Установява се също така, че пострадалия е търпял болки и страдания за период от около 8 месеца, като след всяка от четирите оперативни интервенции е претърпял интензивни болки и страдания около 15 дни, след всяка операция. С експертно решение на ТЕЛК № 92749/05.10.2023 г. на ищеца е определено 50% ТНР с диагноза: последици от травма на нервите на горен крайник, с невъзможност за никаква абдукция /отдалечаване на ръката от тялото/ в дясна раменна става и хипотрофия до аторофия на м.делтоидеус вдясно. Движения в дясна раменна става абдукция и флексия до 30 градуса при норма до 180 градуса. Ищецът ще има болки при промяна на времето и при по-голямо натоварване на дясната ръка, които ще продължат през целия живот. Движенията в дясната раменна става не се очаква да се възстановят напълно.

Установява се, че ищецът е преминал 4 пъти през болнично лечение, като са му направени 4 оперативни интервенции. Обичайната продължителност на възстановителния период на получената травма на ищеца, а именно фрактура на дясна лопатка, е около 3 месеца. Към момента не е приключил процеса по възстановяването му, все още ищецът е със силна хипотрофия в областта на дясната лопатка, рамо и мишница и е необходимо да продължи периодично лечение с физиотерапия. Установява се също така, че ищецът не може пълноценно да използва дясната си ръка, тъй като има ограничения на движенията, подробно описани в заключението, вкл. атрофия на мускулатурата и де факто все още не е напълно възстановен. Проблемен е въпроса дали изобщо ще се възстанови напълно. С тази ръка не може да бъде пълноценен, както с другата. Физически труд не може да извършва, като може да работи като портиер, без да се натоварва дясната ръка и затова има 50 % трайна загуба на трудоспособност.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел А. К., съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че съпругът й след инцидента не можел да се обслужва самостоятелно, наложило се свидетелката да го храни, защото въобще не можел да си движи дясната ръка, като и до ден днешен, за да може да се здрависа, се налагало да придържа дясната си ръка. И към момента имал нужда от помощ, като във връзка със същия инцидент досега имал четири операции. Останал в болницата около осем дни, а след това около една година бил вкъщи, не работел. След като се прибрал в дома им, след заздравяването на раната и след като малко спаднал отока, тръгнал на рехабилитация, но отново не можел да си вдига дясната ръка. Установява, че и към момента не можел да го направи, като я повдигал настрани донякъде, а напред–само с помощта на лявата ръка. Преди произшествието съпругът й работел в строителството, занимавал се с физически труд, но в момента не можел да работи това, а от настъпването на инцидента не бил и работил изобщо. Ищецът се чувствал много зле психически, тъй като когато пострадал при произшествието, детето им било на пет месеца, а сега било почти на две години.

Съпругът й не можел да го хване в ръце, за да си играят, не можел да го вдига нависоко, като за всичко в ежедневието, включително обличане и къпане се налагало свидетелката да му помага. Преди инцидента постоянно ходел на фитнес, а в момента не можел да спортува.

3

Около месец след инцидента, след спадане на отока, започнал рехабилитация, като я провеждал в продължение на една година преди втората операция.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза и разпитания свидетел, че вследствие на произшествието при пострадалия са били извършени четири оперативни интервенции, като и при извършения личен преглед от експерта, ищецът е с ограничени движения в дясната раменна става и се оплаква от болка и изтръпване на пръстите на дясната ръка, които ще си останат и за в бъдеще. Следва да бъде отчетено, че пострадалия е търпял болки и страдания за период от около 8 месеца, като след всяка от четирите оперативни интервенции е претърпял интензивни болки и страдания около 15 дни, след всяка операция. При определяне на обезщетението също така следва да се вземе предвид, че движенията в дясна раменна става /абдукция и флексия/ са ограничени до 30 градуса при норма до 180 градуса. Ищецът ще има болки при промяна на времето и при поголямо натоварване на дясната ръка, които ще продължат през целия живот. Движенията в дясната раменна става не се очаква да се възстановят напълно, т.е. ищецът не може пълноценно да използва дясната си ръка и не се очаква пълно възстановяване за в бъдеще.

Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – август 2022 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 100 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е 4 действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.