Решение № 15 от 29.02.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Котел, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100216 по описа за 2023 година

Производството по делото е по иск с правно основание чл.128 КТ Ищцата основава претенциите си на твърденията, че работи в ответното дружество на длъжност „началник отделение“ от 09.01.2008 г., като съгласно сключения между нея и ответника трудов договор № РД0002/09.01.2008г. и след подписване на допълнително споразумение № 161/28.02.2023 основното ù месечно трудово възнаграждение е в размер на 2150,00 лв., считано от 01.03.2023г. Ищцата – В. А. Д., чрез адв. Т. твърди, че ответното дружество не е изплатило изцяло дължимите и полагащи й се суми по трудово възнаграждение за периода от 01.06.2020г. до 01.06.2023г., като тези суми възлизат на обща стойност 16706.79 лв. Твърди се, че госпожа Д. е специалист по физикална и рехабилитационна медицина и изпълнява компетентно и професионално своите трудови задължения, но до момента на подаване на исковата молба ответното дружество не е изплатило пълния размер на трудовите възнаграждения за посочения период.

Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на дължимото ù се трудово възнаграждение в размер на 16 706.79 лв., както и мораторна лихва в размер на 1300.00 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и разноски.

Не е получен писмен отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок. На 11.07.2023г. е постъпил отговор с вх. № СД-02-081223/11.07.2023г. от Г. К. М., управител на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД. В отговора се посочва, че М., е вписан в ТР при Агенция по вписванията като управител на лечебното заведение на 06.07.2023г. Същият твърди, че не е запознат с исковата молба, тъй като не са му връчвани и предавани никакви книжа по делото. Изказва твърдение за оспорване в цялост на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба.

1

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Господин М. твърди, че новото ръководство на лечебното заведение е предприело действия с оглед изплащане на дължимите на работниците и служителите задължения, произтичащи от прекратените с тях трудови правоотношения. Заявява готовност да сключи спогодба по делото.

В с. з. ищцата, чрез адв. И. Т., поддържа предявените искове, като иска същите да бъдат уважени и претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

В с. з. ответникът - „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД, редовно призовани, не се явява представител по закон или пълномощие и не вземат становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза от заключението на която се установява, че ищцата от момента на назначаването ù на работа в ответното дружество до момента на завеждане на делото са налице неплатени трудови възнаграждения от страна на ответница, които са в общ размер 10 656.55 лева за периода от 01.04.2021г. до 01.06.2023г. и общият размер за забава върху всяка неплатена сума до деня на подаване на исковата молба – 07.06.2023 г. е 499.16 лева, като в приетото и приложено експертно заключение е посочено, че ищецът все още е в трудово правоотношение с ответника и в разглеждания период не му е било прекратявано трудовото правоотношение, с оглед на което не му се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на съдебната икономическа експертиза.

Съдът дава пълна вяра на представените по делото писмени доказателствени средства, доколкото същите последователно и еднопосочно установяват правнорелевантните факти и не са налице данни, които да внесат съмнения в тяхната доказателствена стойност.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е пълно, обосновано, обективно, и е изготвено от компетентно вещо лице.

В хода на съдебното дирене адвокат Т. прави изменение на иска съгласно чл. 214 от ГПК /вж. протокол от с.з на 16.01.2024./ При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.128, т. 2 от КТ и чл. 86 ЗЗД, и същите са допустими.

Осъдителният иск по чл. 128 от КТ е доказан в своето основание, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав, а именно - сключен е действителен трудов договор, който не е прекратен; ищцата е полагала труд през исковия период и е настъпила изискуемост на трудовото възнаграждение.

2

Безспорно е, че страните са обвързани от действителен трудов договор, въз основа на който ищцата е изпълнявала своята длъжност и е престирала труда си. Безспорно се установява положения от нея труд за времето от назначаването ù до излизането ù в отпуск по майчинство, като до този извод съдът достигна от направените от ответника частични плащания на трудови възнаграждения, които заключението на СИЕ установява. Ответното дружество е имало задължение да плаща изцяло ежемесечно трудово възнаграждение на ищцата.

Според разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.трето ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск.

Именно Т. изменение е поискано от ищеца и е допуснато от съда с нарочно определение, след като е изслушано становището на ответната страна. С допуснатото изменение специално на иска за заплащане на дължимото трудово възнаграждение не е изменено основанието – то е непроменено чл.128 във връзка с чл.270 КТ.

С допуснатото изменение размерът на специално този иск е намален.

Вярно е, че това намаление е свързано с десезиране на съда с част от спорното право и като Т. на общо основание то следва да бъде съобразено както с процесуалните предпоставки на разпоредбата на чл.214 ГПК, така и с института на оттегляне, респ. на отказ от предявения иск. В съдебното заседание, в което е направено това искане, ответникът не вземе становище.

Последният не е изразил Т. в насока дали е съгласен или не с частично оттегляне на иска. Вярно е също, че процесуалният представител на ищеца не е заявил изрично дали оттегля или се отказва от част от размера на първоначално предявения иск. Настоящият състав намира, че в случая е налице отказ по смисъла на чл.233 ГПК. Този извод се налага от формулировката на искането към съда в подадената нарочна молба за изменение – поискано е искът да „се счита предявен за сумата от 10 656.55 и лихва в размер на 499.16” /протокол от сз.№21 от 16.01.2024г./. Тази формулировка съдържа волеизявление за окончателен отказ на ищеца от първоначално заявената претенция – по размер . Ако волята му беше да оттегли частично иска си, щеше да поиска производството да „продължи” за част от претенцията, а не да се „счита предявена” за конкретна част. В случай на отказ от част от претендираното право не се изисква съгласие от страна на ответника. С това действие не се накърняват негови права. Такива той има в хипотезата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. За него те са в еднакъв обем, независимо дали съдът ще прекрати производството в частта на направения отказ, респ.оттегляне или ще постанови отхвърлителен диспозитив по същността на спора.

Разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ гарантира на служителя/ работник, който добросъвестно е полагал труд изплащането на част от уговореното трудово възнаграждение, което не може да бъде по-малко от минималната работна заплата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредбата работодателят остава задължен за остатъка, заедно със законната лихва. Позоваването на ответника на тази разпоредба не го ползва в разглеждания случай, защото не го освобождава от отговорността да заплати разликата до цялото уговорено трудово възнаграждение, нито отлага плащането на същото във времето. То 3 се дължи, заедно със законните лихви. Финансовото състояние на ответното дружество, което е икономически по-силната страна по трудовото правоотношение, не обуславя извод за по-късен момент на дължимост на остатъка от трудовото възнаграждение. Работникът/служителят може повсяко време да претендира дължимото му изискуемо трудово възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ е специална и урежда въпроса за обезвредата, която работодателят-длъжник трябва да заплати на работника или служителя-кредитор, при забава, която произтича от неизплатено трудово възнаграждение / Решение № 1492 от 16.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 309/99 г., III г. о./. Тя е определена в размер на основния лихвен процент за съответния период - чл. 245, ал. 2 КТ.

Иска по чл.86 от ЗЗД: По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД:

Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху размерите на дължимите месечни възнаграждения, считано от датите на които е следвало да бъдат изплатени до завеждане на исковата молба е основателна. По отношение на размера съдът съобразява уважения размер на главницата, върху който се начислява лихвата, а именно посочената в експертно заключение сума в размер на 499.16 лева.

След като е направено искане за присъждане на разноски и са налице доказателства, че такива са направени, съдът е длъжен да се произнесе.

По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, в който е вписана както договорената, така и заплатената сума за адвокатско възнаграждение. Доколкото съдът уважава предявените искове в претендираните (след допуснатото изменение) размери, следва да му бъдат присъдени в размер на 2020.00 лева.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а В. А. Д., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Еленица", бл. 2, ет. 3, ап. № 7, чрез адв. И. Т. от АК-Сливен, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 10656,55 лв. /десет хиляди шестстотин петдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща част от дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. до 01.06.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а В. А. Д., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Еленица", бл. 2, ет. 3, ап. № 7, чрез адв. И. Т.

4 от АК-Сливен, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 499,16 лв.

/четиристотин деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки /, представляваща обезщетение за забава върху всяко едно от неизплатени трудови възнаграждения до датата на завеждане на исковата молба.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ н а В. А. Д., ЕГН: **********, гр. Котел, ул. „Еленица", бл. 2, ет. 3, ап. № 7, чрез адв. И. Т. от АК-Сливен, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 2020,00 лв., представляваща сторените от ищеца разноски за един адвокат в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация Котел", ЕИК:

119527829 със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска" № 85, представлявано от управител д-р Г. К. М., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Котел, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 746,22 лв., представляваща държавна такса по предявените искове /446,22 лева/ и възнаграждение за вещо лице /300,00 лева/, съразмерно уважените след изменението искове.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.