Решение № 261553 от 07.12.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 793/2020
- Вид
- Решение № 261553
- Подписан
- 07.12.2020
- В сила
- 25.12.2020
- Състав
- АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../07.12.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 793 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „ ДСК” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление:***, срещу Я.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, искове, както следва: предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 20 093,98 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2013 г. и допълнително споразумение към него от 10.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 03.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 788,19 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.02.2019 г. до 18.09.2019 г., сумата от 62,82 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 22.02.2019 г. до 18.09.2019 г., сумата от 78,14 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 19.09.2019 г. до 03.10.2019 г., и сумата от 120 лв., представляваща такса разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 15906/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, както и евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл.
9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за същите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 21.02.2013 г. между „ ДСК“ ЕАД и Я.Д.Х. е сключен договор за кредит за текущо потребление при Общи условия, по силата на който та е предоставила на ответника кредит в размер на 40 000 лв. със срок на издължаване от 120 месеца, считано от усвояването.
Кредитът е усвоен на 21.02.2013 г. по посочена в договора разплащателна сметка, чрез която е уговорено и погасяването му. Страните са договорили олихвяването на заетите средства с преференциален променлив лихвен процент в размер на 9,50 % годишно, който с допълнително споразумение от 10.11.2016 г. е намален на 7 %.
Ищецът твърди, че ответникът е заплатил всички вноски по погасителен план с падеж до 21.02.2019 г., след което е преустановил плащанията по кредита. С оглед на допусната забава над 90 дни, на основание чл. 18.2 от ОУ, та е обявила кредита за предсрочно изискуем, волеизявлението й за което е обективирано в уведомление от 05.08.2019 г., надлежно връчено на длъжника чрез нотариус И.М..
Поддържа, че неизплатена е останала главница в размер на 20093,98 лв., както и възнаградителна лихва от 788,19 лв. за периода 21.02.2019 г. – 18.09.2019 г. Твърди, че освен тези суми, на основание т. 18.1 от ОУ, до датата на предсрочната изискуемост ответникът дължи също лихвена надбавка за забава върху просрочената главница в размер на договорения лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта, възлизаща на 62,82 лв. за периода 22.02.2019 г. – 18.09.2019 г. а след това – законна лихва за забава от 78,14 лв. за периода 19.09.2019 г. – 03.10.2019 г. Излага, че съгласно т. 15 от договора за кредит и т. 7 от допълнителното споразумение към него във вр. Тарифата за ДСК, ответникът дължи още и уговорената такса - разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Твърди, че по негово заявление е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за тези неизплатени суми по кредита, срещу която длъжникът е възразил.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените установителни искове. В условията на евентуалност – в случай че по делото не се установи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита към датата на заявлението по чл. 417 ГПК, формулира искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите по заповедта, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
Претендира присъждането и на съдебно-деловодни разноски, сторени в исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Дарина Иванова, поддържа исковата молба и обективираното е нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. В представена по делото писмена защита излага правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Релевира възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора и допълнителното споразумение към него, каквото е обективирано и в подаденото възражение пред заповедния съд.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2013 г. (л. 8), сключен между „ ДСК“ ЕАД и Я.Д.Х., се установява, че та се е задължила да отпусне на ответника кредит в размер на сумата от 40 000 лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените му средства заедно с възнаградителна лихва, при преференциален годишен лихвен процент от 9,5 % (в случай на изпълнение на Условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на ДСК ЕАД“) и годишен процент на разходите от 10,47 %. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването му, съобразно изготвения и подписан от ответника погасителен план (л. 12), включващ 120 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 517,59 лв., с падеж на първата вноска на 10.03.2013 г. и на последната – на 21.02.2023 г.
Видно от приобщеното допълнително споразумение от 10.11.2016 г. (л. 22), със същото е променен лихвеният процент по кредита на 7% годишно, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР (0,331 %) и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,669 %, отново при изпълнение на Условията за частно банкиране. В чл. 1.1. от споразумението е предвидена възможност за едностранно изменение на договорната лихва при промяна на приложимия лихвен индекс.
Във връзка с изменените със споразумението условия по кредита страните са подписали нов погасителен план (л. 28), включващ 75 месечни погасителни вноски в размер на 481,63 лв. всяка от тях, с падеж на първата вноска на 21.12.2016 г. и краен срок за издължаване до 21.02.2023 г.
В чл. 15 от договора за кредит и чл. 7 от споразумението е уговорено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ДСК прилага по извършени услуги на клиента, с условията на която е декларирал, че е запознат. Въпросната Тарифа е представена от ищеца и приета по делото (л. 27), като в т. 5 от същата е предвидена такса разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Договорът за кредит е сключен при Общи условия, които са подписани от ответника на всяка страница (л. 10 и л. 23). Според чл. 18.1 от ОУ (версия от 02.08.2016 г.), при забава на плащането на месечната погасителна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага при погасяване до седмия ден след падежа. Съгласно чл. 18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяването му за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта, а след това – със законната лихва за забава.
Видно от приложената нотариална покана от 06.08.2019 г. с рег. № 5647, том 3, акт 68 на нотариус И.М. с рег. № 195 на НК (л. 18), та е отправила уведомление до ответника за обявяване предсрочната изискуемост на сключени между тях два броя договори, сред които и процесният договор от 21.02.2013 г. за отпуснат кредит в размер на 40000 лв., отчитан по кредитна сметка № 20822982.
За установяване връчването на поканата по делото е представена разписка (л. 19), в която е отразено, че книжата са получени на 04.09.2019 г. от Диана Стоянова със задължение да ги предаде на адресата.
От приобщените пълномощни от дати 06.08.2019 г. (л. 20) и 27.12.2018 г. (л. 21) се изяснява, че адв. Диана Стоянова е била преупълномощена от адв. Валерий Ждраков да представлява негови клиенти, сред които и ответника Я. Хюсен.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 82 и сл.) и изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 91) се установява, че кредитът е изцяло усвоен на 21.02.2013 г., както и че дължимите погасителни вноски са погасявани до 21.02.2019 г., след което плащанията са преустановени. Изяснява се, че към датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2019 г., непогасените задължения на кредитополучателя са, както следва: главница от 20093,98 лв., договорна лихва от 788,19 лв. за периода 21.03.2019 г. – 19.09.2019 г., наказателна лихва от 62,98 лв. за периода 21.03.2019 г. – 18.09.2019 г. и 78,14 лв. за периода 19.09.2019 г. – 03.10.2019 г., както и начислена такса изискуем кредит от 120 лв. Според вещото лице няма данни за плащания, извършени след заявлението. Експертът пояснява в откритото съдебно заседание, че при действието на договора е променян едностранно лихвеният процент по кредита, както следва: от 15.01.2017 г. същият е намален от 7 % на 6,995 %, от 15.07.2017 г. – на 6,937 %, от 15.01.2018 г. – на 6,832 % и от 15.01.2019 г. – на 6,792 %.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 15906/2019 г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 03.10.2019 г. заявление от „ ДСК” ЕАД срещу Я.Д. Хюсен е издадена заповед № 7677/04.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за процесните суми, срещу която длъжникът своевременно е възразил и кредиторът е предявил настоящите установителни искове в указания едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК (л. 50 от заповедното дело).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на процесния договор за кредит, 2.) точното изпълнение на поетите от ищеца задължения, вкл. предоставянето на уговорената сума, 3.) настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
Разпечатката съдържа 35 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/747242eb-4f3e-4072-8305-aae17b8de8b8