Решение № 2756 от 07.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2756 гр. Варна, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20253110112488 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на З. Т. Х., ЕГН **********, с адрес:

****, чрез процесуален представител адв. Й. А., срещу ЗАД „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник преден десен, врата дясна, джанта предна дясна 19 цола алуминиева, капак преден, броня предна, светлина дневна дясна, фар десен, конзола долна калник преден десен и конзола горна калник преден десен на собствения на ищцата лек автомобил марка „Форд Мустанг" с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 13.08.2025 г. в гр.

Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил марка „Волво XC 90" с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Първоначално претенцията е предявена като частичен иск за сумата от 51,13 EUR (100,00 лева) от общо заявен размер от 3 118,88 EUR (6 100,00 лева), като в проведеното на 05.06.2026 г. открито съдебно заседание по искане на ищцата е допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, при което размерът му е увеличен до сумата от 2 312,57 EUR, предявена като частичен иск от общо заявения размер от 3 118,88 EUR.

Ищцата в исковата си молба твърди, че на 13.08.2025 г., около 12:10 часа, в ****, т.

Х., управлявайки собствения на ищцата лек автомобил марка „Форд Мустанг" с рег. № ****, се движел по посочената улица, а пред него се движел лек автомобил марка „Волво XC 90" с рег. № ****, управляван от м. Й.ова. Приближавайки бл. 56, движещият се отпред автомобил спрял, поради което т. Х. предприел маневра за заобикалянето му, но в този момент лек автомобил „Волво XC 90" изведнъж потеглил наляво и настъпил сблъсък между двата автомобила. Твърди се, че двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, в който за виновен за настъпилото събитие посочили водача на лек автомобил „Волво XC 90", както и че гражданската отговорност на този водач е застрахована при ответника ЗАД „****" АД по полица № BG/23/124003513395 от 04.11.2024 г., с период на действие от 13.11.2024 г. до 12.11.2025 г., действаща към датата на произшествието. Ищцата твърди, че на 13.08.2025 г. е уведомила ответното застрахователно дружество за настъпилото произшествие, вследствие на което то извършило оглед, изготвило снимков материал и съставило Опис техническа експертиза по щета № 0410-1900109/2025 г., в който описало увредените детайли. Като застрахователно обезщетение 1 ищцата получила сумата от 971,45 EUR (1 900,00 лева), която счита за недостатъчна, тъй като от проведено проучване в сервизи установила, че необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер на 4 090,33 EUR (8 000,00 лева). Поради това поддържа, че след приспадане на изплатената сума ответникът дължи допълнително обезщетение в размер на 3 118,88 EUR (6 100,00 лева), от което предявява частичен иск, ведно със законната лихва и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „****" АД, чрез процесуален представител адв. Т. С., с който исковата молба се оспорва като допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва обстоятелството, че между „****" ООД и ЗАД „****" АД е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица № BG/23/124003513395 за застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка „Волво XC 90" с рег. № ****, действаща от 13.11.2024 г. до 12.11.2025 г., нито факта на настъпилото на 13.08.2025 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие. Признава, че застрахователят е съставил два описа техническа експертиза по щета № 0410-190-0109/2025 г. – първият на 13.08.2025 г., а вторият след разоборудване на автомобила на 27.08.2025 г. – и че е изплатил на ищцата по посочена от нея банкова сметка застрахователно обезщетение в размер на 967,27 EUR (1 891,90 лева) на 05.09.2025 г., с което счита, че е изпълнил в цялост задължението си за обезщетяване по образуваната щета. Оспорва твърдението, че необходимата за отстраняване на вредите сума възлиза на близо 4 090,33 EUR (8 000,00 лева), като поддържа, че методът и критериите, използвани от ищцата при определяне на претендираното допълнително обезщетение, са неясни, а посочената сума е произволна.

Позовава се на разпоредбите на Наредба № 24/08.03.2006 г. и Наредба № 49/16.10.2014 г. на КФН, като поддържа, че изготвената по методиката калкулация е задължителна при липса на представени разходно-оправдателни документи за извършен ремонт в специализиран сервиз, каквито не са представени нито в хода на застрахователната преписка, нито към исковата молба. Оспорва и акцесорния иск за законна лихва поради неоснователността на главния иск.

Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните твърдения и възражения, съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, която признава на увреденото лице пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за обезщетяване на причинените му вреди. Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, основателността на иска предполага да бъде установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по този вид застраховка между ответника и делинквента към датата на събитието, извършването от последния на виновно и противоправно деяние, настъпването на вреди в правната сфера на ищцата, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между деянието и тези вреди, ведно с техния действителен размер. Наличието на валидно застрахователно правоотношение и настъпването на самото произшествие са безспорни между страните и се установяват от приетата застрахователна полица, поради което спорът се съсредоточава върху механизма на събитието, вината на застрахования водач, причинната връзка и най-вече размера на дължимото обезщетение.

От приетия по делото Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, съставен и подписан от двамата участници, и от заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице А. Х. В. се установява по несъмнен начин механизмът на настъпване на произшествието. Лек автомобил „Форд Мустанг", управляван от т. Х., се е движел непосредствено зад лек автомобил „Волво XC 90", управляван от м. Й.ова, по ул. „Блян" в гр. Варна. При спиране на движещия се отпред автомобил „Волво XC 90" водачът на „Форд Мустанг" е предприел маневра за заобикалянето му отляво, като в хода на тази маневра автомобилът „Волво XC 90" е потеглил и е започнал извършването на маневра за завиване наляво, вследствие на което е 2 настъпил удар с приплъзване между двете превозни средства – в предната дясна част на автомобила на ищцата и в лявата странична част на автомобила на делинквента. По този начин виновен за произшествието се явява водачът на лек автомобил „Волво XC 90", който при предприемане на маневра за завиване наляво не е пропуснал движещото се покрай него и извършващо изпреварване превозно средство, като противоправното и виновно поведение на този водач е отразено и в подписания от двамата участници двустранен констативен протокол. Следва да се посочи, че самата вина на застрахования водач и механизмът на произшествието не са оспорени от ответника, който съсредоточава защитата си единствено върху размера на дължимото обезщетение.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между произшествието и претендираните увреждания. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че уврежданията, констатирани при извършения от представител на застрахователя оглед и отразени в Опис техническа експертиза по щета № 0410-1900109/2025 г., се намират в зоната на удара и са резултат от съприкосновение с приплъзване с обект със светъл цвят, какъвто е насрещно участвалото превозно средство. При съпоставяне на механизма на събитието, отразената в двустранния констативен протокол схема и установените по автомобила увреждания вещото лице е дало обоснован извод, че тези увреждания съответстват по вид, характер и разположение на описания механизъм и е възможно да са причинени именно от него. Ето защо съдът приема, че причинноследствената връзка между процесното произшествие и уврежданията по лек автомобил „Форд Мустанг" е доказана.

Спорният по делото въпрос за размера на дължимото обезщетение съдът разрешава въз основа на кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което е пълно, обективно и мотивирано обосновано и не е оспорено по същество от страните.

Вещото лице е приело за увредени детайлите, установени при огледа на автомобила и отразени в описите по щетата, а именно калник преден десен, врата дясна, джанта предна дясна, капак преден, фар десен, предна броня, дневна светлина дясна и двете конзоли на предния десен калник, като е определило необходимите за възстановяването им операции по подмяна, ремонт и боядисване. Стойността на ремонта е изчислена по средни пазарни цени към датата на произшествието, при определена въз основа на проучване в пет автосервиза на територията на гр. Варна средна пазарна цена на труда от 24,54 EUR с ДДС за един нормочас и при стойност на резервните части, съответстваща на средна пазарна стойност между оригинални и алтернативни части. Вещото лице е отчело и обстоятелството, че лаковото покритие на процесния автомобил е матово, което поради технологичните особености при неговото възстановяване налага завишаване на стойността на бояджийните операции и материали с двадесет процента. При съобразяване на всички тези фактори експертизата е определила общата стойност на необходимия за отстраняване на вредите ремонт в размер на 3 279,88 EUR (6 414,89 лева).

Възражението на ответника, че размерът на обезщетението следва да бъде определен единствено по методиката на Наредба № 24/08.03.2006 г. и Наредба № 49/16.10.2014 г. на КФН и че тази калкулация е задължителна при липса на представени разходно-оправдателни документи за извършен ремонт, е неоснователно. По предявения от увреденото лице пряк иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя е за пълно репариране на действително претърпените вреди по правилата на чл. 45 и чл. 51 ЗЗД.

Утвърдената методика по посочените наредби е задължителна за застрахователя единствено в рамките на извънсъдебната застрахователна процедура, но не обвързва съда при определяне на дължимото обезщетение в исковото производство, в което размерът на имуществените вреди се установява по действителната им пазарна стойност чрез способите на доказване, включително чрез съдебно-техническа експертиза. Обезщетението се дължи в размер на необходимите за възстановяване на увреденото имущество средства по средни пазарни цени, независимо от това дали и по какъв начин ремонтът действително е бил извършен, поради което липсата на разходно-оправдателни документи за реален ремонт не съставлява пречка за присъждане на пълния размер на вредите. Установената със 3 заключението на вещото лице действителна пазарна стойност на ремонта се явява именно меродавна за определяне на дължимото обезщетение.

Не може да бъде споделено и поддържаното от ответника в условията на евентуалност становище, че обезщетението следва да бъде определено по цени на сервизи без сертификат за качество и с резервни части единствено от алтернативни доставчици.

Кредитираната експертиза вече е определила стойността на ремонта по средни пазарни цени, формирани при съобразяване както на сертифицирани, така и на несертифицирани сервизи, и при стойност на резервните части, отговаряща на средното между оригинални и алтернативни части. Ограничаването на обезщетението единствено до най-ниските стойности би било в противоречие с принципа на пълното репариране, доколкото увреденото лице не е длъжно да търпи възстановяване на имуществото си с части и по цени под средните за пазара. Ето защо меродавен остава определеният от вещото лице размер по средни пазарни цени.