Решение № 3740 от 13.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3740 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100502218 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивни жалби на ищцата Г. И. П. и ответниците – Ц. И. К. и И. И. К., срещу решение № 16662/09.09.2024 г. по гр.д. № 31324/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.

Ищцата Г. И. П. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу Ц.

И. К. и И. И. К., за разваляне на прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., както и исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Г.

И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К., за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор № ***, ***, ***,

***, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите 1 части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м.

Ответниците - Ц. И. К. и И. И. К., обжалват решението в частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявени от Г. И. П. срещу Ц. И. К. и И. И. К., като е прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., поради факта, че се явява привиден договор.

Въззивникът – Г. И. П., твърди, че решението на СРС в обжалваната от нея част е неправилно. Счита, че са налице предпоставките за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, тъй като ответниците, в качеството на приобретатели на имота, не са изпълнили задълженията си, свързани с издръжката и полагането на грижи по отношение на наследодателя на ищцата И.В.С., прехвърлител на имота, съгласно договора. Счита, че се явява единствен собственик на имот въз основа на наследствено правоприемство, поради което моли решението на СРС в обжалваната от нея част да бъде отменено и исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл. 124 ГПК да бъдат уважени.

Ответниците по жалбата – Ц. И. К. и И. И. К., считат, че първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, е правилно, поради което молят същото да бъде потвърдено в тази част. Претендират разноските.

Въззивниците - Ц. И. К. и И. И. К., обжалват решението на СРС в частта, с която е уважен искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Считат, че договорът за дарение е действителен, доколкото представеното по делото обратно писмо се явява неистински документ. Ето защо, молят решението в посочената част да бъде отменено и исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.

Ответникът по жалбата - Г. И. П., оспорва същата, като счита, че решението в частта, с която исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД са уважени, е правилно, поради което моли да бъде потвърдено в тази част.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. И. П.: с установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявен срещу Ц. И. К. и И. И. К., за прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., поради факта, че се явява привиден договор; с конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу Ц. И. К. и И. И. К., за разваляне на прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег.

2

№ 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д.; с положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, предявени срещу Ц. И. К. и И.

И. К., за признаване за установено, че ищцата Г. И. П. е едноличен собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр. Нови Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор № ***, ***, ***, ***, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м.

Ищцата - Г. И. П., твърди, че е дъщеря и единствен наследник на И.В.С., починал на 09.10.2018 г. Сочи, че наследодателят е бил собственик на следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № ***, намиращ се в гр.

Нови Искър, ул. ****, с площ от 440 кв.м., при съседни – имоти с идентификатор № ***, ***, ***, ***, заедно с жилище, заемащо първия етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда, с площ от 79 кв., заедно със съответните части от общите части на сградата, както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м. С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., наследодателят е прехвърлил в полза на ответниците Ц. И. К. и И. И. К. описания имот. Заедно със сключването на договора за дарение страните по същия са подписали обратно писмо, видно от което действителната воля на прехвърлителя е била да прехвърли имота по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а не по договор за дарение. Ето защо, счита, че дарението на имота се явява привиден договор, поради което предявява искове за прогласяване нищожността на договора. Сочи, че на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД се прилагат правилата относно прикрития договор, поради което същият следва да се счита за договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди, че ответниците не са престирали дължимите грижи и не са осигурили издръжка на прехвърлителя по договора, поради което предявява искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разваляне на прикрит договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., както и исковете с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на процесния недвижим имот въз основа на наследствено правоприемство.

С обжалваното решение са уважени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., поради факта, че се явява привиден договор, като са отхвърлени исковете с 3 правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разваляне на прикрития договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е едноличен собственик на процесния недвижим имот.

Решението е обжалвано в цялост – от ответниците в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, и от ищцата в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл.

124 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД:

Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. На основание чл. 26, ал. 2, пр.

5 ЗЗД, привидните договори са нищожни.

РазкрИ.ето на симулацията и установяване на действителните отношения между страните става чрез т.нар. обратно писмо. Обратното писмо се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. То се подписва от същите страни, които участват в явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено доказателство, който има едностранен характер. Като писмен документ обратното писмо трябва да има автентичен характер, т.е. да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е подписано от една от страните обратното писмо е неистинско, като средството за защита в този случай е оспорване на истинността на документа относно авторството, т.е. че документът е неавтентичен. Проверката на това възражение се извършва главно чрез назначаване на вещо лице - графолог, което изготвя заключение въз основа на представен сравнителен материал, изхождащ от същото лице, подписало оспорения документ (така решение № 243/30.10.2014 г. по гр.д. № 3412/2014 г. на ВКС, I ГО).

Видно от нотариален акт № 154/02.08.2007 г., том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., И.В.С., наследодател на ищцата Г. И. П., е дарил на ответниците И. И. К. и Ц. И. К. при равни квоти следния свой собствен недвижим имот, а именно – поземлен имот с № 486, с площ от 427 кв.м., намиращ се в гр. Нови Искът, кв. „Кумарица“, ул. ****, заедно с жилище, заемащо първия етаж на построената в мястото двуетажна жилищна сграда със застоена площ от 79 кв.м., както и построената в мястото стопанска сграда с площ от 26,6 кв.м. Прехвърлителят е запазил вещно право на ползване върху дарения имот.

4

От своя страна, И.В.С. е придобил собствеността по отношение на посочения имот по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 184/20.12.2006 г. по н.д. № 1120/2006 г. по описа на нотариус Б.Я..

В обратно писмо, подписано от И.В.С., И. И. К. и Ц. И. К. - страни по договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154/02.08.2007 г., том IV, рег. № 2398, дело № 688/2007 г. по описа на нотариус Ц.ка д., е декларирана действителната воля за прехвърляне на имота за грижите, които приобреталите са полагали по отношение на прехвърлителя, както и по повод издръжката, която са му давали до момента на сключване на договора, както и срещу задължението приобретателите да продължат да гледат и издържат прехвърлителя, лично или чрез трети лица, до края на живота му, като му осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега, докато е жив, като прехвърлителят си запазва пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху прехвърления имот. Посочено е също така, че страните приемат договора за дарение за недействителен, като чрез него се цели единствено прехвърляне на собствеността по предвидената в закона форма – нотариален акт, а действителната им воля е имотът да бъде прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане – както за полаганите грижи до момента на сключването на договора, така и за грижите и издръжката занапред.

Ответниците са оспорили автентичността на посоченото обратно писмо с твърдението, че същото представлява неистински документ, тъй като не е подписано от тях. В тази връзка, съгласно съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Велчев, подписите, положени върху обратното писмо, не са на И. И. К. и Ц. И.

К.. Съгласно тройната съдебно-почеркова експертиза обаче, процесното обратно писмо е автентичен документ, тъй като е подписан от лицата, сочени за негови автори - И. И.

К. и Ц. И. К.. Въззивната инстанция, подобно на първоинстанционния съд, кредитира заключението на повторната съдебно-почеркова експертиза, доколкото същата е изготвена от три вещи лица, заключението им е дадени при единодушно съгласие на вещите лица, ползваният сравнителен материал от вещите лица по повторната съдебно-почеркова експертиза е годен, за да се направи точно заключение по отношение на изследваните подписи, вещите лица са обосновали заключението си с обстоятелството, че съвпадащите общи и частни признаци на почерка са съществени и устойчиво проявени, като образуват съвкупност, която по несъмнен начин води до извод, че подписите, положени за И. И. К. и Ц. И. К., са изпълнени именно от тях.