Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 339 от 29.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1359/2024
Вид
Определение № 339
Подписан
29.01.2025
В сила
29.01.2025
Състав
Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. София, 29.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

С. Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002101359 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 6217 от 05.12.2023 г. по в. гр. д. № 607/2022 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 184 от 11.01.2024 г. по същото дело, след частична отмяна на решение № 20128152 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 50729/2019 г. на Софийски районен съд, държавата, представлявана от министъра на финансите, е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, да заплати на П. Л. В. сумата 4193.04 лева – обезщетение за вреди от паднал върху собствения на ищеца лек автомобил клон на дърво, расло в имот изключителна държавна собственост – плаж “Младост-ММЦ-Приморско”, представляващ имот с идентификатор [№], местност “Пясъка”, по КККР, одобрени със заповед № 300-514/27,03.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2019 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е приел следното:

По делото няма спор, че процесният имот, в който се е намирало падналото дърво, е изключителна държавна собственост - крайбрежна плажна ивица - обстоятелство, установено от представената скица от КККР и приетия като писмено доказателство акт за изключителна държавна собственост. Мястото на инцидента е пред ресторант “Делфин”, [община].

Според изслушаната и приета по делегация СТЕ на в. л. Б. пред ресторант “Делфин” има обособена паркинг територия между заведението и пътя, от двете страни на която има останки от четири отрязани дървета-тополи. Вещото лице е категорично, че тополите попадат в имота на държавата, като се намират на 9.70 метра от пътното платно на крайбрежния път Приморско – Китен.

От представена заповед на кмета на [община] e установено наличие на опасни дървета в 1 посочения имот и е заповядано тяхното премахване. Заповедта е издадена след извършена проверка по констативен протокол от 16.05.2019 г.

От 2017 г. процесната част от плажа е отдадена от министъра на туризма под наем на третото лице-помагач “Приморско клуб” ЕАД, което от своя страна е преотдало ресторанта под наем на трето за делото лице.

Прието е, че отговорността на държавата е по реда на чл. 49 ЗЗД. За дървесната растителност е известно, че съществуват рискове в дървото да се развият процеси на гниене, които да доведат до пречупване на клони или на цялото дърво със или без въздействие на допълнителни външни фактори. Същевременно тези процеси могат да бъдат предвидени и установени при съответен контрол и проверка от лицата, на които нормативната уредба възлага това. Тези лица са собствениците на съответните дървета и други правни субекти, на които нормативната уредба възлага определени правомощия по отношение опазването и поддържането на дървесната растителност като важна част от околната среда на живот в съвременното общество. Собствениците на имоти, в които има дървесна растителност, отговарят за своето бездействие да следят за тяхното състояние и да предприемат мерки за тяхното обезопасяване. Касае се за отговорност за неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Дърветата могат да бъда обезопасени чрез фитосанитарна сеч или подрязване. По делото е установено от посочените по-горе заповед на кмета и констативен протокол лошо фитосанитарно състояние на дърветата на мястото на инцидента.

Не е споделен изводът на първоинстанционния съд, че дърветата са част от земното платно в обхвата на пътя по смисъла на Закона за пътищата и след като процесният път е общинска собственост, то и те са общинска собственост. В акта за държавна собственост е посочен като западна граница на плаж “Младост-ММЦ” асфалтов път Приморско – Китен. Въз основа на това обстоятелство е направен извод за невъзможност дървета, за които СТЕ (неоспорвана) установява, че растат в имот, изключителна държавна собственост, да са част от обхвата на пътя като крайпътно озеленяване по смисъла на Закона за пътищата. Ако се приеме обратното становище, това означава, че пътят като недвижим имот с всичките му конструктивни елементи по чл.5 от Закона за пътищата и съответно общинската публична собственост, се разпростира върху обект, изключителна държавна собственост, което е правно невъзможно. Няма как (освен при изрично предвиждане със закон и то само за определени самостоятелни обекти –напр. чл.6, ал.5 ЗУЧК) едновременно един имот да е изключителна държавна и публична общинска собственост и то при положение, че за границите на имотите спор по делото няма. Това, че мястото на инцидента е на административната територия на [община] и има фактически излаз на общински път, не се отразява на собствеността върху дървото.

Направен е извод, че дърветата са били държавна собственост по силата на приращението и държавата е отговорна за вредите от неизпълнение на задълженията си да следи за тяхното състояние и обезопасяване. Прието е, че съществува законова уредба, която делегира на местните органи на самоуправление да приемат нормативна уредба, свързана със защита, опазване и развитие на декоративна растителност (част от зелена система), като с нея се уреждат определени правомощия за общинските органи. Кметовете на общини са 2 натоварени с определени правомощия от ЗУТ /чл.63/ по отношение на декоративната растителност, като с чл. 62, ал.10 ЗУТ е делегирано от държавата на общинските съвети да издават наредби за изграждане и поддържане на зелени системи на своята територия.

Нормативната уредба всъщност възлага споделени задължения върху собствениците и общините по отношение на дървесната растителност. Собствениците имат задължение да следят за състоянието на дърветата в имотите си не само съгласно Наредбата на общинския съвет, но и в изпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Нормативната уредба не освобождава нито един от посочените субекти от отговорност, а създава повече от един отговорни субекти, тъй като съществуването и развитието на зелените системи (част от които са и дърветата в необщински имоти, видно от чл.61, ал.4 ЗУТ) е от особена обществена значимост, но същевременно дървесната растителност може да съставлява и източник на опасност за хората, като и на други лица също се възлагат нормативно задължения, свързани с декоративните дървета (чл.74, ал.1, т.2 ЗУТ). Собственикът на всяка една вещ е длъжен, включително с оглед общата и принципна забрана да не се вреди другиму, да предприеме необходимото според естеството на вещта, за избягване на увреждането, което тя би могла да причини, отчитайки при това нивото на потенциалната опасност от увреждане. Не е налице колизия на отговорности между общината и собственика (в лицето на наемателя), а е налице разширяване на отговорности и по отношение на лица, различни от собственика на вещта, на които така се възлага надзор.

Подобна нормативна уредба на разпростиране и разпределяне на отговорности има и в други области, отнасящи се до природните ресурси – например по Закона за водите решение № 213 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2015 г., I г. о.

Натоварването от страна на държавата чрез нормативни актове или делегация за издаване на такива на други субекти с отговорност относно дървесната растителност не изключва отговорността на самата държава, в качеството на собственик на процесните дървета, при неизпълнение на задължението да не се вреди другиму. Като не е осъществила чрез органите си контрол за състоянието на дърветата и не е и изпълнила своевременно и заповедта на кмета за премахването им, държавата е осъществила състава на чл.49 ЗЗД.

За неоснователно е намерено възражението на ответника, че инцидентът е настъпил на друго място. Въззивният съд е приел, че удостоверението, издадено от МВР-ГД “ПБЗН”, Районна служба-Приморско, установява мястото на инцидента-видно от съдържанието му е било осъществено посещение на мястото от екип на службата след подаден сигнал и са заварени на място два автомобила, единият от които е процесният, и падналото върху тях дърво. Вида на повредите по автомобила (повреден таван, челно стъкло, външно огледало за обратно виждане, врата и праг над нея, колона между вратите и пр.) са установени от свидетелските показания, които, при липса на опровергаващи ги доказателства, са кредитирани, включително при преценка по реда на чл.172 ГПК. Показанията на свидетелите са кредитирани и като кореспондиращи си с писмените доказателства по делото. От приетата по делегация по ч. гр. д. № 1776/2020 г. на РС Казанлък САТЕ е установена причинната връзка между уврежданията и падането на клона.

За неоснователно е намерено възражението на третото лице-помагач за съпричиняване 3 поради нарушаване на забрана за спиране и паркиране в посочения участък от пътя.

Забраните за паркиране извън населено място се отнасят за паркиране върху пътното платно – изрично в този смисъл чл.94, ал.2 ЗДвП. От СТЕ на в. л. Б. са установени твърденията на ищеца, че има фактически обособено място за паркиране и то е извън платното за движение по смисъла на тази норма във връзка с § 6, т.3, вр. т.2, 4 и 5 от ДР на ЗДвП. Не е налице и забрана по чл.98 ЗДвП.

Въззивният съд е преценил стойността на вредите, изчислена на база средни пазарни цени, като е намерил иска за основателен до размер на сумата от 4193.04 лева по вариант 1 на заключението на САТЕ, приета по делегация по ч. гр. д. № 1776/202 г. на РС Казанлък.

Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която държавата е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата 4193,04 лв., е подадена от държавата.

Жалбоподателят счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като в процеса държавата е ненадлежно представлявана от министъра на финансите. Тъй като се твърди, че вредите произтичат от вещ /дърво/, израснало върху морски плаж, който е отдаден под наем по реда на Закона за управление на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, то по това дело държавата следва да се представлява от министъра на туризма по аргумент от чл.8, ал.1, т.7 ЗУЧК. Отделно от това задължението за поддържане на общите зелени части, в това число и на дървета от вида „тополи“, било на органите за местно самоуправление и длъжностните лица на общината, поради което държавата не била процесуално и материално легитимирана да отговаря по предявения иск.

Решението било и неправилно.

За първи път с решението си въззивният съд изменил правната квалификация на предявения иск от чл.50 ЗЗД на чл.49 ЗЗД, с което нарушил правото на защита на жалбоподателя.

Липсвали и неправомерни актове, действия и бездействия на лица, по отношение на които държавата е възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД. Не било доказано, че процесната топола, причинила вредите, е израснала в имот, публична държавна собственост. Дори тополата да е израснала върху морския плаж, тя била част от зелените площи към платното на уличен път – общинска собственост, а в по-общ план – от озеленяването на общината, за поддържането на която отговаря общината, а не държавата. Съдът не посочил конкретно неправомерно поведение от страна на държавен орган, което да е основание за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД. Държавата не отговаря за евентуални неправомерни действия или бездействия на служители на [община]. Освен това държавата като наемодател не отговаря по реда на чл.49 ЗЗД за вреди, възникнали в недвижим имот, отдаден под наем.

Неправилен бил изводът на съда и по възражението за изключване на отговорността на държавата, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Не били доказани и вредите върху лекия автомобил.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Държавата от министъра на финансите по чл. 31, ал.1 ГПК ли се представлява по иск за вреди, за които се твърди, че са причинени от неизпълнение на задължение за поддържане и премахване на дърво, израснало в недвижим имот, представляващ морски плаж, отдаден 4 под наем по реда на ЗУЧК;