Решение № 76 от 17.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Благоевград, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20221200501034 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. С. М., със съдебен адрес: гр. С., ул. „К.Б., ет. 3, като пълномощник на М.

С., против Решение №500625/12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 276/2020 г. по описа на Районен съд - Р.. Сочи се, че атакуваният акт е неправилен, необоснован, съдът е възприел погрешна фактическа обстановка, не е анализирал всички писмени доказателства в пълнота и не е отговорил на всички релевантни въпроси. В жалбата се излага фактическата обстановка, сочи се всяко едно доказателство какво установява, на кои гласни доказателства съдът следва да даде вяра и на кои не. От събраните доказателства се установявало, че металният сандък е бил поставен на пистата, стопанисвана от ответника и която към момента на удара е била заледена. Пострадалата не е излязла извън очертанията на ски пистата.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на друг такъв, с който предявените осъдителни искове иск да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „Ю.“ АД, чрез адв. П. П.. Сочи се, че въззивната жалба е неоснователни, а постановеното решение на съда валидно, допустимо и правилно. В исковата си молба ищцата не е конкретизирала мястото на настъпване на инцидента, както и на какво основание претендира обезщетение от дружеството – договорно или деликтно. Ищцата не е доказала исковата си претенция, установено е единствено, че е претърпяла инцидент, 1 при който й е причинена разкъсно-контузна рана, но не е ясно дали това е станало на пистата или извън нея. Твърдението, че сандъкът се е намирал на ски пистата е абсурдно и не се установява от ангажираните по делото доказателства.

Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е СМЕ, от които се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че ответното дружество „Ю.“ АД е концесионер на Ски зона с център гр. Б., част от която е Ски писта № 4.

Не е спорно, че на 20.02.2019г. е възникнал инцидент с ищцата, която паднала върху метален сандък, в резултат на което получила наранявания в областта на главата и лявото бедро. Според е въпросът дали сандъкът е бил на ски пистата или извън нея. След инцидента е съставен Протокол от БЧК – Планинска спасителна служба, видно от който на 20.02.2019г. е констатирано нараняване на ищцата, осъществено е издирване, достигане до пострадалия, изследване и успокояване, както и е направена превръзка. За локализация на нараняването е посочена главата, както и че е осъществен специализиран транспорт на ПСС.

Според заключението на вещото лице по СМЕ пострадалата е получила разкъсно-контузна рана в областта на главата и разкъсно-контузна рана в областта на лявата подбедрица, с които й е причинено временно разстройство на здравето, което не е опасно за живота. Възможно е травматичните увреждания да се дължат на процесния инцидент. Вещото лице сочи, че при нормален оздравителен процес нараняванията заздравяват за около седмица.

В с.з уточнява, че е имало шевове на теменната част на главата след инцидента. Налице е фин белег на главата.

Като доказателство по делото е представено писмо, издадено от МЦ С.Б. ЕООД, в което е посочено, че медицинският случай на пациентката е от дата 20.02.2019г. Установена е разкъсно-контузна рана на главата, която е зашита с пет шева и е обработена охлузната рана на лява подбедрица. На следващия ден е сменена превръзката на пациентката, за което заплатила и съответната такса. Пострадалата не е насочвана към болнично заведение, тъй като състоянието й не го налагало. След 12 дни е следвало да отиде в болница за сваляне на конците.

Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства за заплащане на медицински консумативи, лекарства, транспорт и такса за издадена ски карта.

Представена е и покана за доброволно изпълнение до ответното дружество, с която С. е претендирала обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 20 000 лв. Поканата е получена на 2

07.05.2019г., видно от обратна разписка.

Представен е протокол за обезопасяване и информационна обезпеченост на ски писти, намиращи се на територията на Ски център Б. от дата 20.02.2019г., подписан от лицата Г.З. и Й.П. с отбелязване, че при отваряне на Ски писта № 4, същата е обезопасена и не е заледена. Протоколът е оспорен от ищцовата страна с доводи, че не е ясно кои са подписалите го лица и от кого е издаден. Във връзка с оспорването не са ангажирани други доказателства.

Като свидетел е разпитан К.Д. – работник при ответника, изпълняващ длъжността машинист – водач на снегоутъпкваща машина. Посочва, че в близост до ски пистата на специално уширение е бил поставен сандъка. В сандъците се карат мрежи и дюшеци, които са били необходими за Световното. Посочва, че пистата е маркиран с жълти и черни галони, зад тях няма писта и не се обработва.

Св. Л.К. посочи, че работи към ПСС и отговаря за района на Ски писта № 4. Знае за случай, в който скиор се е блъснал в кошове. Свидетелят намерил постаралата до металния контейнер. Той бил разположен на необработен сняг в страни от пистата. Самата писта в този район е оградена с жълти и черни колове, както и допълнителни пластмасови. Забранено е да се минава извън пистите, тъй като зоната е лавиноопасна и има знаци за това.

Сандъкът бил извън пистата, зад коловете. След като намерил пострадалата и нейната приятелка свидетелят установил, че е налице силно кръвотечение в областта на главата. Направил превръзка. Не констатирал друг наранявания и завел ищцата до лифта. Тя се движила на собствен ход, след което я поели в медицинския пункт.

Св. И.Р. посочи, че е била заедно с ищцата по време на инцидента.

Спускали се по заледена писта и приятелката й си ударила главата и крака в метален сандък, разположен насред пистата. Нямало ограждания, ориентирали се по това къде е отъпкан снега. Представител от БЧК й превързал раната на място, след което с лифта се придвижили до медицинския пункт. Там и зашили главата с пет шева. Имала рана и на крака.

Инцидентът се отразил на психиката и социалния живот на пострадалата, оплаквала се от болки в главата и крака, дори няколко дни след инцидента.

Има белег на крака, който я притеснява.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД, с които се претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди причинени от служители на ответното дружество, които не са предприели необходимите действия по обезопасяване на ски пистата /върху която бил поставен сандък и била заледена/, в резултат на което ищцата паднала и наранила главата и крака си.

Сезираният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че по делото не са установени в цялост елементите на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Приел е за установено и доказано, че процесният метален сандък се е намирал извън очертанията на ски пистата и инцидентът е настъпил в резултат на поведението на пострадалата.

3

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно.

По делото не е спорно, че ответното дружество стопанисва процесната писта в качеството си на концесионер. Приложимата права уредба към датата на настъпване на вредоносното събитие е Закона за туризма и Наредба за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите в сила от 2015г. В Закона за туризма са дадени разяснения на понятията ски зона и ски писта. Според ищцовите твърдения инцидентът е настъпил на Ски писта № 4, на която по средата е бил поставен метален сандък. От ангажираните пред първата съдебна инстанция доказателства не се установи твърдяното в исковата молба. Напротив, видно от показанията на свидетелите Д. и К. сандъкът е бил извън очертанията на ски пистата, там където снегът не се обработва /не е отъпкан/ на специално създадени за целта уширения. И двамата свидетели установиха, че ски пистата е била обозначена с жълти и черни колове, както и с пластмасови такива, вкл. и това че е имало поставени указателни табели, забраняващи да се излиза извън очертанията на пистата. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите доведени от ответника, като отчете и възможната заинтересованост на единия от тях /св.

Д./, който е служител в Ю. АД. Неговите показания обаче са в логична последователното, без вътрешни противоречия, отделно от това са в съответствие с показанията на св. К., за когото липсват данни за възможна заинтересованост. Последният е свидетел - очевидец, който непосредствено след инцидента е възприел пострадалата и местоположението на процесния сандък – извън очертанията на пистата. При това положение стопанисващият ски пистите е изпълнил задълженията си по реда на Раздел I I и III от цитирания по-горе подзаконов нормативен акт в насока Обезопасяване и Информационна обезпеченост.

Недоказано остана соченото от ищцата, че пистата е била заледена. В тази насока са единствено показанията на св. Р., която е приятелка на ищцата.

Съдът не кредитира показанията й, тъй като същата освен, че е в приятелски взаимоотношения със страна по делото, нейните показания се различават от тези на останалите двама свидетели, относно правно - релевантите факти – местоположението на сандъка и заледяването на пистата.

В обобщение може да се посочи, че не се установи наличие на противоправно поведение /действие или бездействие/ от служители на ответника, които пряко отговарят за поддържане и обезопасяване на ски пистите на територията на гр. Б., в частност на Ски писта № 4. Действително се установи, че е възникнал инцидент с ищцата, вследствие на който са й причинени травматични увреждания, но същият се дължи единствено на собственото й поведение. В резултат на собствените си действия и недобра преценка жалбоподателката сама е причинила вредоносния резултат, нарушавайки чл. 23, ал. 5 от посочения по-горе нормативен акт.

След като не е установено настъпването на вредоносното събитие да е настъпило в резултат на противоправно деяние на служители на ответното 4 дружество, то предявените частични искове са изцяло неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от районния съд. Ето защо обжалваният акт ще следа да се потвърди изцяло.

Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, доколкото не са ангажирани доказателства такива да са сторени.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 500625/12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 276/2020 г. по описа на Районен съд - Р..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5