Решение № 29 от 13.03.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Свиленград, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200039 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-0351-000514 от 27.11.2023 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР Хасково, с което В. Т. Т. с ЕГН ********** от град

******************************************, със съдебен адрес: град Първомай, ул.„Княз Борис I” № 1, област Пловдив, чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят В. Т. Т. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – липсвал субективният елемент от състава на нарушението.

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят В. Т. Т. , се явява, 1 заедно с адвокат И. Д., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон – липсвал субективният елемент от състава на нарушението. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП

(въззиваемата страна) - ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не и зпраща представител.

От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 16.09.2023 година около 13.40 часа свидетелят С. Д. С. и колегата му В. М. А. (служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково) при изпълнение на служебните си задължения се намират на второкласен път № 55, при км. 185+700, на територията на община Свиленград, област Хасково, на изхода на Свиленград, където спират за проверка движещото се в посока село Пъстрогор МПС – лек автомобил марка „Марцедес”, модел Е200 с държавен регистрационен № **********, управляван от жалбоподателя В. Т..

При проверката и след извършена справка чрез служебния таблет и чрез ОДЧ при РУ – Свиленград полицейските служители констатират, че лекият автомобил не е собственост жалбоподателя Т. и че МПС е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 12.09.2023 година, тъй като в двумесечен срок от придобиване собствеността на лекия автомобил не е регистриран.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят С. Д. С. – Старши полицай в Група „Охранителна 2 полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на колегата си А., против жалбоподателя Т. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия АД и с бланков № 496529. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управлението на МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя В. Т., която сочи, че няма възражения против констатациите в Акта, което вписва в съответната графа.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

Административнонаказателното производство по посочения АУАН е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 23-0351-М000084 от 18.09.2023 година на Началника на РУ – Свиленград.

Образувана е преписка с № 4828/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. С Постановление от 14.11.2023 година, Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград: Стефка Стоянова, отказва да образува Досъдебно производство (ДП) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК (деянието не съставлява престъпление). В Постановлението е посочено, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието.

Постановлението от дата 14.11.2023 година, ведно с материалите по преписката, са изпратени от Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград на РУ – Свиленград по компетентност за вземане на отношение относно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В. Т. и документите са получени на дата 15.11.2023 година.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е образувано административнонаказателно производство срещу жалбоподателя Т. без да бъде съставен АУАН.

Сезиран надлежно и след получаване на посоченото Постановление на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград и Прокурорската преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна полиция” 3 при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково приема, че са налице основанията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издава процесното НП № 23-0351000514 от 27.11.2023 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят Т. е извършила нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и налага на жалбоподателя Т. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя Т., на 20.12.2023 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и отбелязаното в Справката за нарушител/водач и в Картона на НП). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на ВПД Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (Н.А.А.) да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва о т приетите по делото Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 година на Министъра на МВР и Писмо с рег.№ 35 1000334 от 15.01.2024 година, видно от което Н.А.А. е назначен на длъжността „ВПД Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя Т., в която е отбелязано че към датата на деянието има наложена една санкция за нарушение на ЗДвП с влязло в сила НП.

По делото е допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето Ц.Н.И. – собственик на процесния лек автомобил, което пред настоящия състав удостовери, че не е знаел, че ако в двумесечен срок от придобиване на МПС не го регистрира надлежно, то подлежи на дерегистрация и не бил уведомил Т., че автомобилът не е дерегистриран.

Сочи, че Т. е управлявала автомобила, тъй като на обед употребил алкохол и малко след приключване на обяда и потеглянето им от град Свиленград за град Първомай, където живеят, били спрени за проверка от полицейските служители.

4

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 19.02.2024 година свидетел С. Д. С.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на С. Д. С., които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя Т., което да го провокира да даде неверни показания. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочения свидетел не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия, а и от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя Т.. Точно обратното, свидетелските показания на посочения свидетел са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя Т., с оглед установения факт, че управлява МПС с прекратена регистрация (, т.е. не е регистрирано по надлежния ред). Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

5

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът дава вяра и на другите налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля И., тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.