Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8807 от 23.12.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9471/2017
Вид
Решение № 8807
Подписан
23.12.2019
Състав
ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • §18, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §11 · Закон за движението по пътищата
  • §7, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.503 · Кодекс за застраховането
  • чл.11 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • §1, б."б" · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 23.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 9471 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.Н. Й.и Й.К.И. срещу „Х.-К.“-А.Ф.“ АГ, със съдебна регистрация в гр. Кобург, търговския регистър номер: HRB 465, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание §115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор (ЗЗДог.), във връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, във връзка с §823, ал.1 и §253 от Гражданския законник.

Ищците твърдят, че на 27.07.2014 г. около 03,00 часа в гр. Емсдетен, обл. Мюнстер, Федерална Република Германия, правоспособният водач А.Р.М., в нарушение правилата за движение по пътищата и с наличие на алкохолна концентрация в кръвта, управлява л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № ******, вследствие на което реализира ПТП, при което почива Н.Е.И., в качеството й на пътник в процесния лек автомобил, явяваща се дъщеря на ищците.

Поддържа се, че отговорността за описаното ПТП е на водача М.. Твърди се, че за процесното МПС е налице валидно сключена при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на покритие 27.06.2014 г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г. Ищците търпят изключително тежко загубата на своята любяща и единствена дъщеря, завинаги са лишени от най-силно крепящата ги опора в живота, не спират да страдат за покойната Н.И., изпитват нарушения на съня, тревожност и преживяват много тежко всяко свое или на близък човек пътуване, било то и на късо разстояние.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 250 000 лв. за всеки един от тях, неимуществени вреди във връзка със смъртта на дъщеря им-Н.Е.И.-претърпени болки и страдания, настъпили в пряка, причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 27.07.2014 г. в Германия, виновно причинено от водача А.Р.М., при управление на л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № ******, по отношение на което е налице валидно сключена при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на покритие 27.06.2014 г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане-27.07.2014 г. до окончателното издължаване на сумите.

Претендират се и всички разноски направени във връзка с настоящото дело.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно настъпването на ПТП на 27.07.2014 г. в гр. Емсдетен, обл.Мюнстер, Германия, при което е настъпила смъртта на Н.Е.И., и относно сключена гражданска отговорност за лекия автомобил, управляван от А.Р.М..

Поддържа се, че във връзка с ПТП ищците са предявили претенции срещу ответното дружество, като след предявяване на иска на 27.09.2017 г. застрахователното дружество е изплатило чрез представителя си по чл.503 КЗ ЗАД „Б.В.И.Г.“ сумата от 15 000 евро по клиентска сметка на пълномощника на ищците, от която за двамата ищци по 2 500 евро.

Поддържа се, че в случая е приложимо немското право и в този случай няма основание за заплащане на обезщетение. Съгласно приложимата разпоредба на § 844 от Гражданския законник , към датата на произшествието обезщетение за неимуществени вреди не се дължи от лицето, което е причинило смъртта на Н.Е.И.. Поддържа се, че право на обезщетение за претърпени от трето лице болки и страдания се признава, само когато тези страдания представляват травматично увреждане на психическото здраве.

Обезщетение се дължи за такива страдания, които са по-силни по интензитет от обичайното при смърт на близък. Налице са изменения в сила от 22.07.2017 г. в Гражданския законник, но обратно действие на изменените норми не е предвидено.

Твърди се, че в съответствие с приложимото материално право отговорността на шофьора на МПС за настъпилата при ПТП смърт на Н.Е.И. може да бъде изключена изцяло, поради съпричиняване на вредоносния резултат.

Поддържа се, че такова съпричиняване от страна на починалата е налице с твърдението, че като се е качила в превозно средство, управлявано от лице в нетрезво състояние и не е поставила своя предпазен колан, Н.И. е поставила живота и здравето си в опасност. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и не отговаря на твърдените като претърпени неимуществени вреди.

Възраженията за недопустимост на предявените искове са такива по същество на спора, а не са по допустимостта на исковите претенции, поради което и искането на ответника за оставяне без разглеждане на предявените искове следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

В срока по чл.372 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват приложимостта на немското право и твърдят, че следва да се приложи българското материално право относно деликтното правоотношение. Поддържа изцяло изложеното и претендираното в исковата молба, както и всички направени в нея доказателствени искания.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Излага допълнителни съображения.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Адвокат Д. претендира адвокатско възнаграждение с ДДС определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на покритие 27.06.2014 г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г.

От приетите като писмени доказателства по делото материали от воденото наказателно производство и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 27.07.2014 г. около 03,19 часа л.а.м. „Опел Вектра“ с рег.№ D ST-******, се движел по ул. „Необрюкстенщрасе“ в гр.Емсдетен, Германия в посока към „Гревенер“ (път В481). Преминавайки през ж.п.прелез до ул. „******с висока скорост, автомобилът губи управление, отскача от пътното платно и се преобръща няколко пъти през таван насочен към дом на ул. „******. При движението си лек автомобил Опел е блъснал паркиран лек автомобил „Ситроен С2“ с рег.№ ******, след което автомобилът се е завъртял и извършил дрифт към пешеходната и велосипедната алея. След като откъснал бордюр от постъпа към гаражите на ул. „******, лявата страна на автомобила се удря в бетонна колона на оградата на „******. След удара автомобилът остава да виси по таван върху оградата на парцела. От удара върху оградата, возещата се на предна дясна седалка в автомобила Н.Е.И. е излетяла от автомобила и паднала върху павиран участък в градината на „******.

Вследствие на горното произшествие пострадалата Д.е получила съчетана травма с водеща черепно-мозъчна травма в пряка причинна връзка от която е настъпила смъртта й. Установява се с приетото по делото заключение на СМЕ.

Причина за настъпване на произшествието е движение с висока скорост, при която при преминаване през препятствие, водачът е загубил управлението на автомобила.

Горните обстоятелства не се оспорват от ответника.

От приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.№ 1171/28.07.2016 г. на Община Берковица се установява, че двамата ищци са родители, съответно баща и майка на починалата Н.Е.И..

От приетата по делото комплексна

САТЕ и СМЕ се установява, че по време на ПТП пострадалата е била без правилно поставен предпазен колан. Установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да бъдат получени при процесното ПТП. Тези увреждания са получени при изпадането /изхвърчането/ на тялото от автомобила и падането му върху терена. Установява се, че около предна дясна седалка на автомобила, където се е возила пострадалата, няма повреди и нахлуване на части от интериора на автомобила навътре, което мотивира, че при правилно поставен предпазен колан тялото на Н.Е.И. би било задържано на седалката и най-вероятно тя не би получила такива тежки увреждания, но удар в главата е възможно до получи при страничния удар в облегалката на шофьорската седалка, тъй като при страничния удар на автомобила, тялото на пострадалата е получило огромна кинетична енергия с насоченост на преместване на тялото наляво, при което е възможно да се получат разкъсвания на коремни органи.

От разпита на свидетеля А.Н.И.-брат на ищеца се установява, че живее заедно с ищците в една уличка от около 30 години. Свидетелят установява, че той съобщил на брат си за смъртта на дъщеря му и когато му казал той припаднал, а Й. я закарали в болницата, голяма трагедия било. В годината на произшествието Н.ходила в Германия 2-3 пъти по 1-2 месеца да работи, за да изкара някой лев. Идвала си често и им носела пари. Ищецът не работи, болен е. В Германия Н.работела в цех за пуйки, получавала около 1300 евро на месец. Много помагала на Е. и Й.. Често си идвала и им давала пари. Погребението на Н.било в Берковица, организирано от ищеца. Голяма трагедия било. И до днес е трагедия, ищците плачат всеки ден. В настоящия момент сами си живеят и живеят ден за ден. Ищецът взима 100 лв. пенсия по болест. Има промяна в поведението на ищците след смъртта на Н.. Вече не живеят с никой, сами са вече, не общуват с други хора. Е. и Й. имат още две деца – син и дъщеря. Те си живеят при тях и са безработни. Когато станал инцидента ищците не са приемани в болницата. Другите деца на Е. и Н.живеят в Берковица, женени са, безработни са. В момента децата на Н.са при ищците и те си ги гледат.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

От заключението на приетата по делото комплексна психиатрична и психологична експертиза се установява, че претърпяната от ищците тежка психотравма е довела до интензивни негативни емоции и разстройство в адаптацията-остра стресова реакция. И двамата ищци са претърпели тежък емоционален срив, когато са им съобщили за внезапната смърт на тяхната дъщеря. След претърпения от ищците емоционален шок, като отговор на психотравмиращото събитие е възникнала невротично-депресивна симптоматика-дистимия (понижено настроение), тревожност, напрежение, емоционална неустойчивост, диссомния (нарушен сън), хипорексия (намален апетит), емоционална отчужденост (изолирали се от приятелите си, станали по-затворени). Тази симптоматика е била по-интензивна около една година. Към момента при ищцата все още се наблюдава емоционална неустойчивост и депресивитет, но с много по-малка интензивност. Вещите лица установяват, че по делото няма обективна анамнезна информация или медицинска документация за претърпяно психотично или депресивно разстройство от ищците преди трагичния инцидент на 27.07.2014 г.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Съобразно подробни мотиви изложени в предходни свои актове, постановени по настоящото дело, настоящият съдебен състав намира, че е международно компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.13, §2 във връзка чл.11, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г., относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10 януари 2015 г.