Решение № 322 от 05.06.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Разград, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20253330101747 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗДог. във вр. с чл. 154 от Закона за енергетиката.

Депозирана е искова молба от „Топлофикация – Разград“ АД, с която е предявен осъдителен иск против Е. А. Е. за заплащане на сумата 358,19 лв. – главница за реално доставена (потребена) топлинна енергия и свързаните такси за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.11.2024 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 13.10.2025 г. до окончателно изплащане и сумата 26,66 лв. – обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от 31.12.2024 г. до 12.10.2025 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Р.*******, с абонатен № *********.

Твърди, че ищцовото дружество продавало (доставяло) на ответника топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия (ОУ), одобрени от КЕВР, при спазване изискванията на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (Наредбата) и по цени, определени от Комисията, за жилище в сградаетажна собственост с централно топлоснабдяване.

Ответникът не изпълнил задължението си за плащане на доставената топлинна енергия и такси за дялово разпределение за имот с адрес гр. Р.*******, с абонатен № *********. За периода 01.11.2024 г. – 31.03.2025 г. размерът на задължението възлизал на 358,19 лв., за което прилага данъчни документи и справки. За отчетен период м. ноември 2023 г. – м. март 2024 г. по партидата на ответника с абонатен № ********* била начислена 1,99405 МВтч прогнозна топлинна енергия на стойност 261,38 лв. Без ДДС при цена на топлинната енергия 131,080 лв./МВтч, без ДДС, определена от КЕВР. С такса партида и такса разпределители към топлинния счетоводител се получавала крайната начислена прогнозна сума 338,84 лв. с ДДС. След извършен отчет на уредите за дялово разпределение от топлинния счетоводител било установено, че реално потребената топлоенергия за посочения период е по-голяма – 2,02996 МВтч. С окончателните такси за дялово разпределение – за партида, разпределители и смяна на ампула в общ размер 32,20 лв., се получавала сума за реално доставената топлоенергия и такси в размер на 298,49 лв. без ДДС, или 358,19 лв. с ДДС. Претендира разноски.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител е депозирал отговор, в който оспорва иска. Сочи, че не е налице потребление от отоплителни уреди, имотът бил необитаем. Оспорва качеството „потребител“ на ответника, твърди некоректна индивидуализация в акта за собственост, оспорва да е настъпила изискуемостта на 1 главницата, респ. дължимостта на аксесорната претенция за лихви.

След преценка на представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №0У-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Тези общи условия са публикувани във в-к „Екип 7“ на 09.11.2005 г. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок - този срок е 30- дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32, ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия - чл.32, ал.6. Според чл.11, ал.5 от общите условия купувачите в сграда - етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота - като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

За имота с адрес гр. Р.*******е представен титул за собственост – нот. акт №*********г. на нотариус при Разградски районен съд, видно от който ответникът е придобил собствеността върху процесния имот. От изисканата справка от отдел МДТ се установява, че ответникът е декларирал имота на 30.03.1998г., въз основа на същия титул за собственост. След извършена проверка по данни за конкретния имот, отдел МДТ удостоверява, че същия не е деклариран от друго лице, считано от 1996г. насам. Видно от партидата на ответника и изисканото удостоверение от Агенцията по вписванията, Имотен регистър, липсва разпореждане с имота.

За този имот е извършен отчет за отоплителен сезон 2024/2025 г. , при който е установено, че реално потребената енергия надвишава прогнозната такава и е издадено дебитно известие за сумата от 19,33 лв. с ДДС. Отчетът е извършен от „Далсия“ ООД - топлинен счетоводител.

Освен сумата, начислена за отопление с уред, в индивидуалната справка на ответника /лист 6 от делото/ са начислени и отопление сградна инсталация и такси /партида, разпределители и смяна на ампула/.

По делото не са представени доказателства за плащане на исковата сума.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Разгледан по същество, първият от предявените осъдителни искове е основателен и доказан.

Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на 2 топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество, но в случая ответникът е заявил лично желанието си да бъде потребител за процесния имот. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, налице е облигационно правоотношение с ищеца при действието на актуалните общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.

Видно е от приложените писмени доказателства, че в блока, където се намира имота на ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответникът да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите съгласно чл.

32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Съдът взе предвид и посоченото в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. Няма данни ответникът да е заплатил исковите суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Клиентите в сграда - етажна собственост, избират лицето, което да извършва услугата дялово разпределение, за което се уведомява доставчикът на топлинна енергия, който следва да сключи договор с третото лице. В действителност по делото не беше представено решение на общото събрание на етажните собственици за избор на дружество, което да извършва услугата дялово разпределение.

Правомощията на топлинния счетоводител за индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода в сгради етажна собственост, присъединени към топлопреносната мрежа на дружеството – доставчик на топлинна енергия не е оспорено от ответника. Сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение.

От представените по делото документи - отчет и изравнителна сметка се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

С оглед установената основателност на иска по чл. 79 ЗЗД, то основателен се явява и акцесорният такъв по чл. 86 ЗЗД.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, същият е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава върху главницата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за 3 който се отнася, като на основание ал.6 от същия член при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. Твърденията на ответника за необходимостта издаваните фактури да му бъдат връчвани, с оглед изпадане в забава, съдът намира за неоснователни, поради характера на предоставената услуга, периодичния й характер и предварително определен/определяем размер. В подкрепа на тезата на съда е и ТР №3/2011г. по ТД № 3/2011г., в което, ОСГТК на ВКС, разглеждайки въпроса за погасителната давност, подробно разглежда характера на задълженията, свързани с доставка на услуги от топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества. Съгласна цитираната задължителна практика: „„Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.