Решение № 867 от 22.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20211100114158 по описа за 2021 година

Делото е образувано по предявен от Б. И. А. срещу С. Т. Б. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 000 лева по запис на заповед от 03.01.2020 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.

В исковата молба Б. И. А. твърди, че на 03.01.2020 г. сключил със С. Б. договор за заем, с който се задължил да предаде на заемателя Б. сумата от 600 000 лева, изцяло или на части, в срок до 15.01.2020 г., в брой или по банков път. Заемателят дължал връщане на заетата от него сума в срок до 12.03.2020 г., като за обезпечаване на задължението си С. Т. Б. издал записи на заповед с падеж срока на връщане на сумите съгласно условията на договора.

В деня на подписване на договора – 03.01.2020 г., Б. А. предал на С. Б. сумата от 200 000 лева, за което Б. подписал разписка.

За обезпечаване на вземането на А. по договора заемателят Б. издал запис на заповед за сумата от 200 000 лева.

Въпреки отправените покани, Б. А. не получил дадената в заем сума, поради което потърсил правата си по съдебен ред, като подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Срещу издадената на 27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа на СРС, 48 състав заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК С. Б. възразил, поради което предявява иск за установяване на вземането по записа на заповед.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва да е получавал от когото и 1 да било сума на стойност 200 000 лева. Заявява, че не познава ищеца, че не имал нужда от заем, за да сключва договор за такъв и че самият А. е разполагал със сумата от 600 000 лева.

Плащането по представения с исковата молба договор за заем следвало да стане по банков път, с оглед размера на сумата.

Твърди, че е станал жертва на измамливи действия, като е бил въведен в заблуждение да подпише договора за заем, разписката и записа на заповед. На 29.12.2020 г. дъщеря му в.с.б. – П.а го помолила да подпише договор за предоставяне на паричен заем от 100 лева и договор за поръчителство, тъй като й били необходими за достигане на минималния брой отпуснати месечни кредити като служител на „И.А.М.“ АД. Б. се запознал с договорите и се съгласил. Дъщеря му В. ги взела, за да ги окомплектова, след което му поднесла за подпис значителен брой документи. Ищецът не ги прочел, тъй като й се доверил, че именно това са документите, с които се е запознал отнапред. Според него, тогава е подписал договора за заем, разписката и записа на заповед, а подписите му под договорите за заем с „И.А.М.“ АД и за предоставяне на поръчителство от „Ф.Б.“ ЕООД били подправени.

От съпруга на дъщеря си разбрал, че В. търсила юридическа консултация за запориране на имуществото на баща си.

Моли искът да бъде отхвърлен, тъй като при подписване на договора за заем от 03.01.2020 г., разписката и записа на заповед е бил въведен в заблуждение относно документите, които подписва. След като подвела Б. да подпише документите, дъщеря му ги предала на Б. А.. Последният знаел за измамата, тъй като се ползвал от тези документи, претендирайки за себе си сума, която никога не е предавал в заем на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.03.2021 г. в СРС Б. И. А. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С. Т. Б. за сумата от 200 000 лева по запис на заповед от 03.01.2020 г., с падеж 12.03.2020 г. На падежа длъжникът не заплатил дължимата по записа сума и затова сезирал съда.

По приложеното по делото ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа на СРС, 48 състав съдът постановил заповед за незабавно изпълнение на 27.04.2021 г. и разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист се образувало изпълнително дело № 20218510401396 на ЧСИ, рег. № 851 на Камарата на ЧСИ.

Към подаденото по ч.гр.д. № 15760/2021 г. възражение Б. е приложил сигнал до СРП и приложения към него.

С писмо от 25.05.2021 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е уведомила Б. за наложения запор по две изпълнителни дела - №№ 20218510401395 и 2021851040401396 до размера на сумата от 434 350.23 лева и че в изпълнение на задължението си я е превела по сметка на съдебния изпълнител.

2

Представени са копия на двете изпълнителни дела, от които е видно, че на 19.05.2021 г. взискателят Б. А. е поискал образуването им и налагане на запор по банкови сметки на С. Б. в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „УниКредит Булбанк“ АД. За изпращане на съобщения и дължими такси е поискал да бъде уведомяван на посочен в молбата електронен адрес.

На С. Б. поканите за доброволно изпълнение са връчени на 29.05.2021 г.

Според представените две епикризи, издадени от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, С. Т. Б. е бил хоспитализиран от 02.06.2020 г. до 06.06.2020 г. поради неврологични оплаквания, а при болничен престой от 30.09.2020 г. до 13.10.2020 г. е претърпял оперативна интервенция.

С декларация с нотариална заверка на подписа от 18.01.2021 г. С. Т. Б. е оттеглил пълномощно рег. № 18614 от 13.10.2020 г. в полза на дъщеря си в.с.б.-П.а, дадено със срок до 13.10.2021 г. за представителство пред физически и юридически лица и за извършване на посочените в него действия от името на упълномощителя.

С разпореждане от 21.06.2021 г. съдът обявил за спряно по силата на закона изпълнението на заповедта от 27.04.2021 г. и указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането в едномесечен срок от съобщението.

А. е уведомен за указанията, като е получил препис от разпореждането от 21.06.2021 г. на 14.07.2021 г.

На 12.08.2022 г. е подал искова молба в СРС, с която предявява иск за установяване съществуването на вземането по заповедта от 27.04.2021 г.

С определение от 24.09.2021 г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на СГС по подсъдност.

На 03.01.2020 г. С. Т. Б. и Б. И. А. са сключили договор за заем, като заемодателят А. се е задължил да предаде в собственост на заемателя сумата от 600 000 лева, изцяло или на части, до 15.01.2020 г., а заемателят – да я върне до 12.03.2020 г., в брой или по банков път. В чл. 8 от договора изрично е предвидено обезпечаване на задълженията на заемателя с издаване на запис на заповед за всяка получена сума.

Представена е разписка от 03.01.2020 г., според която С. Т. Б. е получил в брой от Б. И. А. сумата от 200 000 лева, в изпълнение на договор за заем от 03.01.2020 г.

На същата дата С. Т. Б. е издал и запис на заповед за сумата от 200 000 лева, послужил като основание за постановяване на заповедта по чл. 417 от ГПК от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 15760/2021 г. по описа на СРС, 48 състав.

С отговора на исковата молба С. Б. представя договор за паричен заем № 4016692 от 29.12.2020 г. с „И.А.М.“ АД, чрез В. П.а, кредитен консултант, за сумата от 100 лева и договор за предоставяне на поръчителство № 4016692/29.12.2020 г. с „Ф.Б.“ ЕООД, чрез „И.А.М.“ АД, представлявано от В.

П.а, за връщане на заемната сума от 100 лева.

3

С цел да докаже заблудата си да подпише договор за заем, разписка и запис на заповед, всички с дата на издаване 03.01.2020 г., вместо на договорите за кредит и за поръчителство, Б. е поискал изслушване на съдебно-графическа експертиза, която да установи дали подписите под тези два договора са положени от него.

Според заключението на съдебно-почерковата експертиза, ръкописните текстове – на всяка от страниците на двата договора, както и подписите за С.

Т. Б. не изхождат от Б., а текстовете и подписите са изпълнени от в.с.б. – П.а.

В съдебното заседание на 27.01.2023 г. са разпитани свидетели относно отношенията на ответника с дъщеря му В. Б.а-П.а и за обстоятелствата около подписването на договорите за кредит.

Свидетелят Н. К. разказва, че познава С. Б. като приятел на баща си. Тъй като последният не се чувствал добре и бил болен, С. му помагал във фермата в с. Лозен в периода 2019-2020 г. К. не познавал семейството на С., с когото преди време били съседи в с. Лозен. Знае, че понастоящем С. живее на ул.

„Герлово“ в гр. София. Видели се с ответника за последен път, когато ходел при баща му. Оплакал му се, че дъщеря му е направила някакъв запор.

Около новогодишните празници на 2019-2020 г. С. идвал при бащата на свидетеля. След 01.01.2020 г. С. бил в с. Лозен, като на самия 01.01. ходили на гости при близък на свидетеля. С. останал при тях 3-4 дни, за да помага, докато К. го няма.

От баща си свидетелят знае, че С. живял в с. Лозен, докато помага. Не знае С. да е подписвал някакви документи и не помни баща му да му е споделял, че е идвал някой при С., за да подписва документи. Свидетелят не знае и по какъв повод е запорът на С..

Свидетелят М. П. заявява, че бивш зет на С.. С дъщеря му В. имали сключен граждански брак до юни 2022 г., когато се развели. В. и баща й се разбирали, но не се виждали много често. Имало период през 2019 г., когато в продължение на три месеца С. идвал всеки ден у тях, защото правели беседка пред блока.

За скандали между С. и В. свидетелят не съобщава. В. работела първо като брокер, а от 2019 г. започнала работа в „Изи кредит“. Имала определен процент кредити, които трябвало да отпусне и от това зависила заплатата й.

П. й помогнал да го достигне, като фиктивно сключил такъв договор с „Изи кредит“ АД за 100 лева. След два дни В. внесла парите. Фактически свидетелят тези пари не ги получил, а само подписал, че ги получава, за да се 4 счита за сключен договорът за кредит. Реално В. взимала парите и ги връщала обратно, с което кредитът бил издължен.

Свидетелят знае, че такъв кредит е отпускан и на С., отново за сумата от 100 лева и по същата схема - фиктивно.

В. имала сестра от друг брак, която П. не познавал и не знае В. да поддържа контакти с нея.

Договорът за кредит с „И.А.М.“ АД свидетелят подписал, без да го чете.

Не гледал и дали има други документи.

Присъствал при подписване на договора за кредит от С., като бил на два-три метра от него и В.. По това време тримата живеели в апартамента в кв. „Изток“, собственост на В.. Докато подписвал документите, В. обяснявала на баща си, че става въпрос за кредит от 100 лева. Не видял С. да получава сумата. Преди това тъст му претърпял операция и бил при дъщеря си около 34 месеца.

Един ден С. си събрал багажа и си тръгнал. П. не знае дали са се карали с В., тъй като тя нищо не споделяла с него.

Други доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ.

Не се спори между страните, че на 18.03.2021 г. Б. И. А. е подал срещу С. Т. Б. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждането му да заплати сумата от 200 000 лева по запис на заповед от 03.01.2020 г., с падеж 12.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 4 000 лева държавна такса.

Поради подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника С. Б. срещу заповед за незабавно изпълнение от 27.04.2021 г. по ч.гр.д. № 15760/2021 г., на 21.06.2021 г. съдът е указал на заявителя Б. А. в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за установяване съществуването на вземането му.

В указания от съда срок Б. А. е завел иск по чл. 422 от ГПК пред СРС, който го е изпратил на компетентния СГС.

5