Определение № 1773 от 23.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000501558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

Образувано е „Алианц Банк България“АД чрез пълномощник адв. Д. М. САК, с която се иска изменение на решението в частта му за разноските, поради грешния извод на съда, че такива не са доказани. В тази връзка се изтъква, че доказателства за сторените разноски и списък по чл.80 ГПК са били представени в проведеното открито съдебно заседание на 06.02.2024г., и това обстоятелство било удостоверено в съдебния протокол, но по грешка били приложени по друго дело. Поради изложеното се иска по реда на чл.248 ГПК изменение на решението и присъждане разноски на страната.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна И. М. И. чрез пълномощник адв.Д. САК с възражения за неоснователност на молбата, тъй като няма доказателства за направени разноски, евентуално за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, което превишавало минималните предвидени размери в Наредба №1/2004г, която освен това и нямала обвързващ за съда характер съгласно решения по C‑427/16 и C‑428/16 СЕС. Иска се отхвърляне на молбата по чл.248 ГПК или евентуално намаляване на претендираните разноски като прекомерни.

САС в настоящия състав след преценка доводите в молбата и приложените доказателства приема следното:

Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 248 и сл. от ГПК, а разгледана по същество- частично основателна. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за 1 разноските. Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски, както е в конкретният случай.

Фактически се установява, че с решение от 27.02.2024г по гр.д. № 1558/2023г по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено решение от 9.03.2023г по гр.д. № 16 430/2019г на Софийски градски съд 1-16 състав, с което е отхвърлен предявеният от И. М. И. против „Алианц Банк България“АД иск за компенсиране на имуществени вреди по чл.49 ЗЗД в размер на 30 000лв – частичен иск при цялостна искова претенция 160 000лв.

В проведеното открито съдебно заседание от 06.02.2024г пълномощникът на ответника „Алианц Банк България“АД адв. М. е претендирал разноски и представил списък по см. на чл.80 ГПК, който факт е надлежно удостоверен в съдебния протокол.

По грешка списъкът по чл.80 ГПК с приложени към него договор за правна помощ № 017372 и копие от платежно нареждане са били приложени по друго дело, което обстоятелство първо е констатирано от съдебния деловодител на състава, а в последствие и от съда в резолюция от 18.03.2024г. От посоченото следва, че са представени доказателства за реално извършени разноски пред въззивната инстанция – за правна защита от един адвокат по договор за правна помощ с договорено и платено възнаграждение в размер на 3050лв и искането за разноски е било заявено своевременно още с отговора на въззивната жалба.

При тези констатации следва извод, че са налице всички предпоставки по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за разноските, поради посочения пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане.

Същите са реално извършени и с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, отговорността за тях следва да се понесе от въззивника -жалбоподател, инициирал производството. Изчислено съобразно предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/2004г в действаща редакция изм. и доп.

ДВ. бр.88 от 4.11.2022г. по чл.7, ал.2, т.4 при цена на иска в размер на 30 000лв /2650 + 8% за горницата над 25 000лв/ адвокатското възнаграждение възлиза на 3050лв.

Заявеното в срок възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК е основателно. В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия 2 адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.

При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. От така даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата - чл.633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдв С, респ. от ограничението по чл.78 ал.5 ГПК, с което - чрез посочения там чл.36 ЗА - се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение в тази връзка следва да съобрази конкретно от една страна това, че в случая делото не се отличава с правна и фактическа сложност и от друга страна се прецени обемът на извършените действия - изготвяне на на отговор на въззивна жалба и участие на пълномощника в открито съдебно заседание. Наред с липсата на правна и фактическа сложност следва да се отчете и че въззивното производство е приключило в рамките на едно съдебно заседание без необходимостта от извършване на процесуални действия по събиране на доказателства или други усложнения в процеса. Поради изложеното настоящият състав приема, че възнаграждение в размер на 2000лв е съответно на реално осъществените действия по правна защита, над който до пълния претендират от 3050лв, молбата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.

С горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 212/27.02.2024г по гр.д. № 1558/2023г на Софийски апелативен съд в частта относно разноските, както следва:

3

ОСЪЖДА И. М. И. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***, кв.***, ул. *, № *, ж.к ***, къща № * чрез адв. Ч. Д. САК да заплати на „Алианц Банк България“АД ЕИК 128001319 сумата от 2000лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Оставя без уважение молбата по чл.248 ГПК на „Алианц Банк България“АД ЕИК 128001319 за разликата над присъдения размер от 2000лв до претендирания от 3050лв.

Определението, подлежи на обжалване от страните в 1-месечен срок от връчване препис на страните с частна жалба му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4