Решение № 5181 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5181 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100513705 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 441/24.01.2022 г., постановено по гр. д. № 53343/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав, е отменено дисциплинарното наказание „забележка“ на С. Д. П., ЕГН **********, наложено му със Заповед № 16/16.08.2021 г. на изпълнителния директор на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД е осъден да заплати на адвокат З. Н., САК, сумата в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца пред Софийски районен съд.

С Определение № 27086/13.10.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Определението е влязло в сила като необжалвано на 12.11.2022 г. съгласно надлежно отбелязване върху него.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответника „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б.К..

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните изисквания и установилата се трайна практика на съдилищата, районният съд не е спазил поредността на поставяне на въпроси на допуснатия на ответника свидетел, като конкретно не е предоставил възможност на процесуалния представител на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД пръв да задава въпроси. Отделно от това се твърди, че са били допуснати от районната инстанция съществени процесуални нарушения при изготвянето на протокола от проведеното открито съдебно заседание, в който не били изрично отразени поставените от процесуалните представители на страните и от съда въпроси към свидетеля М.Н.. На места неправилно в съдебния протокол било посочено, че свидетелят е отговорил на въпроси на юрисконсулт Б.К., въпреки че те не били поставени от последния. Развиват се доводи за неправилност в изводите на районния съд относно немотивираност на процесната уволнителна заповед, обосновани с липсата на конкретика във вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявено от негова страна непристойно поведение. Считат се 1 за некореспондиращи с доказателствения материал по делото фактическите констатации на съда, че свидетелят М.Н. е предприел проверка спрямо ищеца без да се легитимира като служител на ответното дружество. Намират се за необосновани и изводите на съда относно уведомяване на работодателя за формирала се практика между служителите за извършване на самостоятелна проверка в отделните вагони на метрото. При така изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна – С. Д. П., чрез адвокат З. Н., САК, е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Счита за изцяло неоснователни изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски в полза на адвокат З. Н. по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното за установено от фактическа и правна страна, във връзка с конкретно наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При постановяване на същото не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно правилото на чл. 154 ГПК и при изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което въззивният съд следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност.

Във връзка с доводите относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Предмет на проверка е законосъобразността на наложеното със Заповед № 16/16.08.2021 г. на изпълнителния директор на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД дисциплинарно наказание „забележка“ на С. Д. П. за извършени нарушения на чл. 187, ал. 1, т. 3 – „неизпълнение на техническите и технологическите правила“, т. 7 – „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, и т. 10 КТ – „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в Колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“, доказателствената тежест за което принадлежи на работодателя – ответник, който следва да установи, че са спазени формалните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника/служителя, че вменените на последния нарушения на трудовата дисциплина действително са били извършени от него, както и че е налице съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с тяхната тежест.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени във въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият състав намира за безспорни между страните на етапа на въззивното производство следните обстоятелства: 1./ страните се намират в трудовоправна връзка по силата на безсрочен трудов договор, с който ищецът С. Д. П. се е съгласил да полага труд при ответника на длъжността „Контрольор по редовността на пътниците“ в отдел „Контрол по редовността на пътниците“, дирекция 2

„Маркетинг и стопанска дейност“; 2./ със Заповед № 16/16.08.2021 г. на изпълнителния директор на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД на С. Д. П. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, както следва: по т. 3 – „неизпълнение на техническите и технологическите правила“, по т. 7 – „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“, по т. 10 – „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в Правилника за вътрешния трудов ред, в Колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“.

По делото е приета като писмено доказателство Заповед № 16/16.08.2021 г. на Изпълнителния директор на „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД . В мотивите на заповедта е посочено, че въз основа на доклад вх. № ВК-2453/07.07.2021 г. на М.Н. – ръководител на отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ към „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, и след извършена проверка от служители от сектор „Вътрешнофирмен контрол“, е установено, че на 30.06.2021 г., в часовия диапазон 08:50 часа – 09:15 часа, служителят С. Д. П. „…е извършвал самостоятелна проверка в отделен вагон на метрото, а не в екип…“ и че „… се е държал непристойно и е употребявал неуместни фрази към екипа на проверяващите“, с което последният е нарушил свои основни трудови задължения, предвидени в чл. 126, т. 5, т. 10 и т. 13 КТ. В заповедта е отразено, че от служителя са били изискани писмени обяснения чрез покана, връчена му лично на 30.07.2021 г., като същият е представил такива пред работодателя на 02.08.2021 г.

По делото е представено писмо изх. № ВК-2453/30.07.2021 г., с отбелязване за неговото получаване от служителя С. Д. П. на 30.07.2021 г. срещу подпис, който не се оспорва. От съдържанието на писмото се установява, че чрез него служителят се уведомява за констатирани от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от ищеца и установени при проверка на 30.06.2021 г. от служители в сектор „Вътрешнофирмен контрол“. С писмото служителя се кани в тридневен срок от получаването му да даде обяснения във връзка с констатираните нарушения, като отговори на въпросите защо на посочената дата е извършвал самостоятелна проверка в отделен вагон на метрото, а не в екип, и защо се е държал непристойно и е употребил неуместни фрази към екипа на проверяващите. В писмото е отбелязано, че като приложение към него се изпраща доклад вх.

№ ВК-2453/07.07.2021 г. на М.Н. – ръководител на отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ към „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД.

По делото е представен доклад с рег. № ВК-2453/07.07.2021 г., изготвен от М.Н. – ръководител на отдел „Вътрешнофирмен и финансов контрол“ към „Ц.ЗА Г.М.“ ЕАД, адресиран до изпълнителния директор на ответното дружество. В доклада е отразено, че на 30.06.2021 г., пътувайки към работа в мотриса, движеща се по линия „Метро 1“, и преминавайки станция „Жулио Кюри“, М.Н. забелязал контрольор по редовността на пътниците да извършва самостоятелни проверки. След като се легитимирал пред последния, за когото се установило, че е С. Д. П., М.Н. го свалил на станция „Васил Левски“ и сигнализирал екип на сектор „Вътрешнофирмен контрол“ за извършеното нарушение.

Пристигналият на място екип извършил проверка и констатирал, че служителят е на смяна със служителките М. А.Н. и Ц.Е.М., като всички те се намирали в различни вагони на мотрисата и извършвали самостоятелни проверки. В доклада е посочено, че по време на проверката служителят С. Д. П. се е държал непристойно и е употребил неуместни фрази.

Направена е констатация, че с поведението си служителите са нарушили безопасните условия на труд и чл. 2 от Заповед № РД-09-313/03.12.2013 г. на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД, както и чл. 30, ал. 2 от раздел VIII на Инструкция за реда и начина на работа на служителите от отдел „Контрол по редовността на пътниците“ в обществения градски транспорт. С доклада се прави предложение за налагане на дисциплинарно наказание на служителите С. Д. П., М. А.Н. и Ц.Е.М..

По делото е приет като писмено доказателство Протокол № 007023/30.06.2021 г. за процесната проверка. В протокола е отразено, че контрольорът С. Д. П. е „засечен да работи сам“, екипът е бил разделен, като останалите двама контрольори са се намирали в различни вагони на метрото. Съгласно обясненията на проверяваните служители, обективирани в представения протокол, те се качили в един влак на станция „Жулио Кюри“, но в различни вагони, тъй като не е било възможно да работят в един и същ вагон при „час пик“.

По делото са представени писмени обяснения вх. № ВК-2453/4/02.08.2021 г. на ищеца, дадени в указания му от работодателя тридневен срок. Съгласно посоченото в тях 3 служителят е работил в трети вагон на мотрисата самостоятелно, но екипът е бил в едно превозно средство съгласно инструкциите на работодателя; тъй като проверката била извършена по време на „час пик“ и имало много хора, а служителят бил с поставена предпазна маска на лицето, същият говорел на по-висок тон, но не се е държал непристойно и не е употребявал нецензурни думи или фрази.