Определение № 47 от 05.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. Бургас, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100502052 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК и е образувано по частната жалба на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Нели Атанасова, против разпореждане № 6744 от 29.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 7126/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ****, за следните вземания, дължими по сключен между длъжника и кредитодателят „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 договор за паричен заем № 728002 от 30.08.2022г., които кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредиторцесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 14.06.2023г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г. , а именно: за сумата от 17.93лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.09.2022г. до 15.11.2022г. и сумата от 132.25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 07.09.2022г. до 26.11.2023г.

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане, с твърдения за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че в заповедното произодство съдът не може да събира доказателства за определяне на точния размер на ГПР по договора, поради което изводът за недействителността на договора на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗПК е необоснован, тъй като размера на ГПР е посочен в самия договор. Относно възнаградителната лихва се сочи, че договорът е съобразен с нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения счита, че не е налице недействителност на 1 договора. В подкрепа на доводите си, жалбоподателят излага подробни съображения и цитира многобройна съдебна практика. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника С. С. С. дължими по сключен между длъжника и кредитодателят „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 договор за паричен заем № 728002 от 30.08.2022г., които кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 14.06.2023г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г. с настъпил краен падеж на 15.11.2022г., както следва: главница в размер на 350 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 17.34 лв., начислена за периода от 06.09.2022г. до 15.11.2022г. и сумата от 132.25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 07.09.2022г. до 26.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 285лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 350 лв. и за законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 27.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и за направените разноски в размер на 17.49 лв.държавна такса, изчислена съразмерно с уважената част от заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

С разпореждане от 29.11.2023г., обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът е отхвърлил заявлението за договорна възнаградителна лихва в размер на 17.34 лв., начислена за периода от 06.09.2022г. до 15.11.2022г. и за сумата от 132.25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 07.09.2022г. до 26.11.2023г. Заповедният съд е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл.

410 от ГПК по съображения, че вземанията са основани на договор за потребителски кредит, който е недействителен съгласно разпоредбите на чл. 22 вр. с чл.10а, чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 и 2 чл.10, ал. 1- ал. 4 от ЗПК. Приел е, че не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при недаване на обезпечение по чл.8, като същата е включена в погасителния план с характер на скрита възнаградителна лихва. Досежно искането за договорна лихва, районният съд е счел, че е клаузата е в противоречие с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД /основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК/, тъй като уговореният ГЛП 40.05 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата, с която е уговорена се явява нищожна. По тези съображения съдът е преценил, че договорът за заем е недействителен и за него следва да се приложи нормата чл.23 от ЗПК, съгласно която кредитополучателят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без лихвите или другите разходи.

Настоящата инстанция намира частната жалба за основателна по следните съображения, следното:

Доколкото съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. С оглед изискванията на закона в чл. 411, ал. 2 от ГПК такава служебна проверка е нужна с цел проследяване дали са спазени императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедния съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

Настоящият състав обаче не споделя доводите на районния съд, че процесния договор за паричен заем е изцяло недействителен на основание чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.1-4 вр. с чл.22 от ЗПК, както и направения в тази връзка извод, че на основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи чистата стойност на кредита, респективно неплатения остатък от него. Видно от съдържанието на договора същият съдържа необходимата информация посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК. Действително клаузата по чл. 11, ал. 1 от договора относно вземането на кредитора за неустойка при недаване на обезпечение /погрешно вписана в обжалваното разпореждане с номерация на клаузата като чл. 8/ е в противоречие с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, което я прави нищожна, но това не води до недействителност на целия договор, нито представлява предвидено в закона основание за прилагане на последиците по чл.23 от ЗПК. Обстоятелството дали вземането за неустойката реално е включено в общите разходи на потребителя съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК, които формират размера на ГПР не е въпрос, който може обективно да бъде преценен в заповедното производство, а е предмет на изследване в исковото производство. Затова при ясно посочен в договора размер на ГПР /в случая 49.98% /, който е в рамките на предвидения в закона максимален размер от 50%, за целите на заповедното производство се налага извода, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Дори и да бе такова, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само посочената неустоечна клауза би била нищожна, а не 3 целия договор, тъй като за разлика от посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК законът не предвижда недействителност на целия договор, а само на клаузата, надвишаваща ГПР над определения законов предел.

Що се касае до договорната възнаградителна лихва, следва да се отбележи, че цитираната в обжалваното разпореждане съдебна практика, свързана с нарушение на добрите нрави е неприложима в процесния случай, тъй като е постановена преди влизане в сила както на сега действащия, така и на предходния ЗПК, с които нормативни актове законодателят е въвел конкретните изисквания, на които следва да отговарят договорите за потребителския кредит, така и последиците при неспазването им. В сега действащия ЗПК, приложим към процесния договор за кредит няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на възнарадителната лихва. Същата безспорно представлява очаквана печалба на кредитора и като такава съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите разходи по кредита, които се включват в ГПР. С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на тежести за икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК законодателят е предвидил като критерий за това фиксиран максимален размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България. Това означава, че максимумът от 50 % ГПР се явява и пределът, до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на кредита е непротиворечащо на морала и добрите нрави. В настоящата хипотеза договорната възнаградителна лихва е уговорена в размер на 40.05 %, при ГПР -49.98 %, т.е. не надвишава допустимия максимален размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на недействителност на договорената възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави се явяват неоснователни /в този смисъл Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019г./.

По горните съображения разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията за договорна възнаградителна лихва и за мораторна лихва следва да бъде отменено като неправилно, като вместо него следва да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за посочените вземания.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6744 от 29.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 7126/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940 за издаване на заповед 4 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С. С. С., ЕГН:

**********, с адрес: ****, за следните вземания по сключен между длъжника и кредитодателят „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 договор за паричен заем № 728002 от 30.08.2022г., които кредитодателят е прехвърлил на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно Приложение № 1 от 14.06.2023г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 14.06.2023г. , а именно: за сумата от 17.93лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.09.2022г. до 15.11.2022г. и сумата от 132.25 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 07.09.2022г. до 26.11.2023г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: