Решение № 4 от 06.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кърджали, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000347/11.06.2025 г., издадено от началник на ОО АА гр.Кърджали, с което на Е. Ю. Ю. с ЕГН **********, живущ в ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят Е. Ю. Ю. намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли съдът да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление било посочено, че апаратът е включен. Водачът нямал задължение апаратът да е включен за регистриране на превоза, а задължение да е включен, от което следвало, че вмененото изпълнително деяние е неоснователно. Възможно било да е възникнала техническа неизправност в отчитането, но апаратът бил включен. На водача не била дадена възможност да установи, че апаратът не отчита и да премине към процедура по чл.43 от Наредбата. Жалбоподателят упражнявал тази дейност от съвсем скоро, а от представените доказателства било видно, че е отчитал извършваната дейност. Освен това, майка му била болна, същият ден той получил обаждане 1 и било възможно да се е разсеял. Моли в случай, че съдът не отмени обжалваното наказателно постановление, то да приеме, че е налице маловажен случай. Претендира и за направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като излага съображения за неговата законосъобразност.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.05.2025 г. свидетелите Б. Д. и П. П. - служители в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, участвали в провеждане на специализирана полицейска операция, при която следвало да се проверяват таксиметрови автомобили на територията на гр.Кърджали.

По този повод, около 10.30 часа на 09.05.2025 г. двамата полицейски служители се качили като пътници в случайно избран от тях таксиметров автомобил „****“ с рег.№ ****, който се намирал на С.ката за таксита до бл.37 в кв.„Възрожденци“ гр.Кърджали. Същият се управлявал от жалбоподателя Е. Ю. Ю. и бил обозначен като таксиметров автомобил, с поставена открита табела „такси“, с включен ЕТАФП на режим „свободен“. Свидетелите Д. и П. поискали от водача на наетото такси да ги закара до магазин „Бели нощи“ в кв.

„Веселчане“ гр.Кърджали. Водачът на таксиметровия автомобил извършил услугата, превозил двамата пътници по посочения от тях маршрут, но не включил таксиметровия апарат ЕЛИТАС ЕС 029891 с фискална памет № **** в режим на отчитане на превоза.

Когато пристигнали до магазин „Бели нощи“, водачът на автомобила поискал от пътниците 4 лева за курса, която сума свидетелят Д. му заплатил, но не получил никакъв документ.

След приключване на превоза, полицейските служители Б. Д. и П. П. се легитимирали пред водача Е. Ю.. Те му казали, че трябва да отидат до ДАИ, тъй като имало извършено нарушение. Жалбоподателят бил отведен в сградата на ОО АА гр.Кърджали, където още същия ден свидетелят С. И. му съставил и връчил акт за установяване на административно нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Въз основа на съставения акта, на 11.06.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на Е. Ю. Ю. административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Горната фактология се установява след анализ на показанията на свидетелите Б.

Д., П. П., С. И. и С. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 09.05.2025 г.; писмено обяснение на Е. Ю. Ю. от 09.05.2025 г.; Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на МТИТС; писмо на кмета на Община Кърджали от 30.09.2025 г.; Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № ****; заверено копие на пътна книжка и пътни 2 листове, както и другите приети по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Д. и П. П., тъй като от тях се установява, че действително фактическата обстановка е такава, каквато е описана в акта за установяване на административно нарушение. Същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират напълно и с писмените доказателства по делото, в т.ч. и обяснението на самия жалбоподател от процесната дата. Свидетелите Д. и П. установяват, че на 09.05.2025 г. жалбоподателят е извърши таксиметров превоз. Двамата били превозени от него с таксиметров автомобил срещу заплащане, но той не включил таксиметровия апарат в режим на отчитане на превоза, който изпълнил по заявения маршрут в гр.Кърджали.

Показанията на Д. и П. кореспондират напълно и с тези на свидетелите С. И. и С. М., които са инспектори в ОО АА гр.Кърджали и дават информация за действията по съставяне и връчване на акта на жалбоподателя.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на Е. Ю. Ю. е ангажирана за нарушение по чл.38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, който гласи, че след наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Съгласно дадената легална дефиниция на понятието таксиметров превоз, съдържаща се в разпоредбата на §1, т.26 от ДР на ЗАвП, „таксиметрови превози“ са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят на процесната дата и място действително е извършвал таксиметров превоз по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗАвП, тъй като автомобилът му е бил нает да реализира превоз на пътници срещу заплащане. Таксиметровият автомобил „****“ с рег.№ **** е бил в работен режим, обозначен с необходимите знаци, но водачът Е. Ю. не е изпълнил задължението си да включи таксиметровия апарат и да отчете превоза. Затова правилно е санкциониран от административнонаказващия орган на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП, предвиждащ да се наказва с глоба от 500 лв. водач на моторно превозно средство, с което се извършва таксиметров превоз или превоз на пътници или товари, или превоз за собствена сметка, и моторното превозно средство е с невключен таксиметров апарат в режим на отчитане на превоза. Наложеното на жалбоподателя наказание е законосъобразно, тъй като в чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП не е предвиден минимум и максимум на глобата и не е предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка при определяне размера на наказанието.

3

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Извършването на нарушението се явява напълно доказано, за което бяха изложени съображения по-горе. Като водач на таксиметров автомобил, жалбоподателят е бил длъжен да включи таксиметровия апарат в режим на отчитане на превоза, но не го е сторил и така е извършил процесното нарушение. Липсват каквито и да било доказателства това да се дължи на възникнала техническа неизправност, за да е приложим цитирания от защитата текст на чл.43 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Съдът не споделя и възражението, че извършеното нарушение е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими. Освен това, процесното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за нарушенията по чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП. До друг извод не водят и представените медицински документи, за които се сочи, че касаят здравословното съС.ие на майката на жалбоподателя. Тези документи не могат да бъдат отнесени към датата на нарушението и не оправдават нарушителя за извършеното от него деяние. Напротив, от гласните доказателства се установява, че той е поискал и получил пари за таксиметровата услуга, като не е съобщил на пътниците за каквато и да било причина, която да е възпрепятствала отчитането на превоза от негова страна. Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат поисканите деловодни разноски.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 29-0000347/11.06.2025 г., издадено от началник на ОО АА гр.Кърджали, с което на Е. Ю. Ю. с ЕГН **********, живущ в ****, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдКърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

5