Решение № 112 от 06.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Враца, 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500116 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ситистрой‑2000“ ООД срещу решение рег. № 14/13.01.2026 г., постановено по гр. д. № 307/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което първоинстанционният съд по спор между „Ситистрой‑2000“ ООД в качеството на изпълнител и „Грийн Транс 14“ ООД в качеството на възложител по договор за строителство е уважил предявен иск за обезщетение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер от 2 061,53 евро (4 032 лв. с ДДС) - заплатена цена за неправомерно според съда премахване на укрепително съоръжение, заедно със законната лихва от 29.01.2025 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 440,36 евро.

Въззивникът „Ситистрой‑2000“ ООД поддържа, че решението е неправилно, иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Смята, че районният съд е направил неправилен фактически и правен извод относно собствеността върху укрепителните съоръжения и относно доказателствената тежест. Въззивникът поддържа, че по договора е заплатена цена за услуга – извършване на строително‑монтажни работи по укрепване на изкопа, а не продажна цена за индивидуализирани движими вещи – полиетиленово фолио и заварени мрежи. Позовава се на принципното положение по чл. 259 ЗЗД, че при договор за изработка, ако не е уговорено друго, изпълнителят извършва работата със свои материали и инвентар, като собствеността върху тези материали не преминава върху възложителя без изрична уговорка и 1 индивидуализация. Въззивникът оспорва и приетото от първата инстанция фактическо положение, че след спиране на строителството е вдигнал укрепването. Поддържа се, че ищецът не е доказал състоянието на обекта към датата на сключване на споразумението за прекратяване на договора и че липсват доказателства за договорно съглашение или за реално предаване и индивидуализация на укрепителните съоръжения като движими вещи в полза на възложителя. Поддържа още, че споразумението от 20.12.2024 г. урежда само предаването на обекта в определено фактическо състояние и връщането на държането, но не и прехвърляне на собственост върху инвентар на изпълнителя, като ако страните са имали воля да прехвърлят такива вещи, това е следвало да бъде изрично отразено. Въззивникът счита още, че съдебно‑техническата експертиза и свидетелските показания подкрепят тезата, че демонтирането на укрепителните съоръжения след изчерпване на функцията им съответства на добрата строителна практика и на изискването за добросъвестно поведение по договора, поради което не може да се приеме, че премахването им представлява неизпълнение. Поддържа, че по делото не е установено да е заплатена работа по изграждане на обратен насип, като първоинстанционният съд неправилно е направил извод за неизпълнение на задължение, което не е било нито възложено, нито платено.

Въззиваемото дружество „Грийн Транс 14“ ООД оспорва жалбата като изцяло неоснователна и моли решението на Районен съд – Враца да бъде потвърдено. Въззиваемият не спори, че укрепителните съоръжения са временни и по принцип служат само в строителния процес, но изтъква, че в конкретния случай е безспорно по делото заплащането на цената за укрепването по позиция в количествено‑стойностната сметка, отразена в Протокол №1 от 01.08.2024 г. и фактурата от същата дата, и че след сключване на споразумението за прекратяване на договора укрепването е било премахнато от обекта без неговото знание и съгласие. „Грийн Транс 14“ твърди, че е придобил правото на собственост върху укрепителните съоръжения, тъй като ги е заплатило и е договорено обектът да бъде предаден в състоянието, в което се е намирал към датата на прекратяване на договора – 20.12.2024 г., като по време на преговорите за споразумението въпросът за укрепването не е бил изобщо поставян, а страните са уредили само конкретни дейности (сваляне на кофража от последната плоча) и заплащане на вече доставени материали. Въззиваемият сочи, че от отговора на исковата молба и от становището на ответника по доклада не се установява да е било оспорено, че укрепването е демонтирано от изпълнителя, а напротив – това се признава, като се твърди, че демонтажът бил съобразен с етапа на завършеност.

Отнемайки от обекта съоръжение, за което липсва нарочно съгласие за демонтаж, изпълнителят е действал недобросъвестно и е нарушил поетите с договора и споразумението задължения. В отговора се акцентира, че е без значение от гледна точка на отговорността дали към момента на демонтажа укрепването е било изчерпало функцията си от инженерно‑техническа гледна точка, тъй като решаващо е наличието на ясна договорна рамка относно 2 състоянието на обекта при предаването. Въззиваемият счита за неоснователни възраженията на въззивника за липса на договорка и заплащане за обратен насип, тъй като вредата, за която се търси обезщетение, е именно стойността на вече платеното укрепване, което е било демонтирано и така възложителят е поставен в необходимост от нови разходи за обезопасяване. Неточното изпълнение било в пряка причинно‑следствена връзка с настъпилата имуществена вреда, която по размер се равнява на платената цена за укрепването съгласно протокола и фактурата. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено, като претендира присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция не са събирани доказателства. В откритото съдебно заседание страните поддържат своите позиции. Въззиваемият подчертава, че намира за безспорно обстоятелството, че укрепването е било свалено от обекта при напускането му, като подчертава, че въззивникът за първи път с въззивната жалба прави възражение, че ищецът не бил доказал, че укрепването е свалено. Страните претендират разноски.

Съдът намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, но неправилно. За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

Пред районния съд е предявен осъдителен иск от „Грийн Транс 14“ ООД срещу „Ситистрой‑2000“ ООД с търговско‑договорно основание по чл. 286, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, изр. 2 и чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор за строителство от 08.04.2024 г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане.

Установява се, че страните са сключили договор за строителство от 08.04.2024 г. с приложение Количествено‑стойностна сметка и Протокол №1/01.08.2024 г., по който „Грийн Транс 14“ ООД е заплатило на „Ситистрой‑2000“ ООД 4 032 лв. с ДДС за „укрепване на изкоп с полиетиленово фолио и заварени мрежи“ на 224 кв.м. площ от строителния обект. Установява се, че страните са влошили отношенията си и че действието на договора е прекратено по взаимно съгласие със споразумение от 20.12.2024 г. с уговорка обектът да се освободи и предаде на 10.01.2025 г. в състоянието към 20.12.2024 г., след сваляне на кофража.

От Акт образец № 10 от 10.01.2025 г. и от допуснатата съдебно‑техническата експертиза и свидетелските показания се установява, че строително-монтажните дейности по укрепване са извършени от изпълнителя и ефективно заплатени от възложителя въз основа на фактура от 01.08.2024 г., както и че преди предаването на обекта ответникът свалил т.нар. укрепителните съоръжения, без да е извършен обратен насип и въпреки липсата на изрична договорка те да бъдат вдигнати. Управителят на изпълнителя-ответник е отказал констатацията за липсата на съоръженията да бъде отразена в приемо‑предавателния протокол, поради което бил съставен 3 констативен протокол, който отразява признанието на възложителя, че СМР е извършено, но укрепването било премахнато, без да е извършен обратен насип към момента на предаване на обекта.

Спорът е правен и се корени в правилното тълкуване на договора, произтичащите от него права и задължения за страните, респективно точното му изпълнение. Неправилността на решението идва от това, че съдът за уважаване на иска е изхождал от споразумението за прекратяване на договорните отношения, а не от договора, въпреки че искът е за обезщетение от неизпълнение на договорно задължение. Споразумението от 20.12.2024 г. е квалифицирано от съда като спогодба по чл. 365 ЗЗД със сила на закон между страните на основание чл. 20а ЗЗД, а обстоятелството, че в него е уредено изрично само свалянето на кофража, но не и на укрепването, е тълкувано като индиция, че общата воля била укрепителните съоръжения да останат в обекта на възложителя. Съдът е приел, че премахването на укрепването и неизвършването на обратен насип съставляват неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора и спогодбата по смисъла на чл. 79, ал.

1 ЗЗД, като се касае за недобросъвестно поведение, поради което „Ситистрой‑2000“ ООД дължи на „Грийн Транс 14“ ООД обезщетение.

Въззивният съд не споделя това тълкуване.

Не е спорно, че страните са били обвързани от облигационна връзка с източник договор за строителство, по силата на който в тежест на изпълнителя е възникнало задължение за извършване на СМР по изграждане на сграда.

Това съставлява правоотношение, основаващо се на договор за изработка, уреден в чл. 258 и следващите от ЗЗД, с отчитане на обстоятелството, че страните са търговски дружества и приложение намират и специалните правила на ТЗ. Съществените условия на този вид договор са предмета на изработка, дължимото възнаграждение и риска, които се извличат от посочените правни разпоредби на ЗЗД и индивидуалните уговорки в договора.

Съгласно тях изпълнителят се задължава да извърши подробно описани строително-монтажни работи със свои средства и на свой риск според поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.

Съгласно чл. 4, т. 5 от договора възложителят е длъжен да заплаща на изпълнителя извършената и приета работа, а изпълнителят е длъжен да предаде обекта съгласно одобрения технически проект и количественостойностната сметка, които са неразделна част от договора.

В подробна количествен сметка от 01.08.2024 г., издадена за обекта, на стр. 5 в раздел „Допълнителни СМР-та“, т. 3 се вижда, че е посочен обем от площ, който да бъде укрепен, а именно общо 224 кв. м. Тоест, от граматичното тълкуване на самото заглавие на раздела от сметката (което касае „работи, дейности“, а не „стоки, материали“) и конкретната дейност – „укрепване“, така и от единичната мерна единица на изчисление – кв.м. (а не брой), категорично се установява, че се касае за строително-монтажна дейност или просто казано – труд, а не за стоки или съоръжения, които се префактурират и се придобиват в собственост. В Протокол № 1 за установяване завършването и 4 заплащането на натурални видове строителни монтажни работи от 01.08.2024 е потвърдено, че посочените в този протокол СМР са завършени и подлежат на заплащане, като на стр. 2, под номер 35 в таблицата е посочено „укрепване на изкоп с политиленово фолио и заварени мрежи“ – положен труд по укрепване на 224 кв.м. площ с единична цена от 15.00 лв. на квадратен метър за дейността. Налице са писмени доказателства – платежен документ и фактура, че сумите по количествената сметка от 01.08.2024 г., в която е и тази услуга, са била ефективно заплатени към момента на подписване на споразумението и не са били предмет на конфликт, за да предполага да бъде изрично по някакъв начин посочвана като клауза в споразумението за прекратяване. Или в обобщение от всички строителни и търговски документи по делото се установява, че този труд е завършен и приет и надлежно заплатен. В самия констативен протокол е посочено, че укрепването е заплатено „като СМР“ на стойност 3360 лв. въз основа на издадена фактура и всъщност действителното оплакване на ищеца е, че не бил извършен обратен насип, което не е предмет на исковата претенция, но следва да се маркира, че нито от договора, нито от споразумението се доказва изпълнителят да е имал такова задължение.