Определение № 219 от 21.09.2026, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 782/2026
- Вид
- Определение № 219
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 98, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219 гр. Свиленград, 21.09.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200782 по описа за 2026 година
Производството по АНД № 782/2026 година е образувано по Жалба на Х.
Й. Д. с ЕГН ********** от град ****************, област Ловеч, със съдебен адрес: ******************, област Хасково, чрез адвокат Станислав Михалев, против Фиш серия GТ № 19929864 от 30.04.2026 година, съставен от *************** – Полицай в РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково.
По делото е приложена Административнонаказателната преписка (АНП) на РУ – Свиленград.
Съдът, след като прецени документите, намиращи се в кориците на делото, установи следното от фактическа страна:
С горепосочения Фиш за извършено в град Свиленград, на улица „Отец Паисий”, област Хасково, нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (спиране за престой и паркиране на по-малко от 5 метро от кръстовище или на него на лек автомобил с държавен регистрационен номер ОВ 38 26 ВЕ), е наложено наказание „Глоба” в размер на 51,13 евро на Х. Й. Д..
На 21.09.2026 година в Регистратурата на Районен съд - Свиленград е постъпила Жалба от Х. Й. Д., входирана под вх.рег.№ 4150. Към Жалбата има приложени документи. С Жалбата се иска отмяна на обжалвания Фиш, както и се претендират разноски по делото от страна нажалбоподателя.
След получаване на АНП, представена с Писмо, входирано с вх.рег.№ 1
8124/21.09.2026 година, по Жалбата е образувано горепосоченото АНД.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане, съответно образуваното въз основа на същата съдебно производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН - да бъде прекратено.
Съгласно чл. 39, ал. 2а от ЗАНН за административни нарушения, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат Глоби с Фиш, като Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати Глобата. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗАНН , ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати Глобата, за нарушението се съставя Акт.
От цитираната уредба следва, че Фишът по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН не е акт, за който законът предвижда самостоятелно съдебно обжалване по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. При несъгласие с нарушението или с н а л о ж е н а т а Глоба законът предвижда преминаване към общия административнонаказателен ред чрез съставяне на Акт, а не пряко съдебно оспорване на Фиша.
Актовете, които подлежат на обжалване и протестиране, са изчерпателно посочени в чл. 58д от ЗАНН и чл. 63, ал. 2 от ЗАНН във връзка с уредбата на съдебното производство по обжалване на Наказателни постановления, Решения, Предупреждения, Резолюции и Електронни фишове (ЕФ). Обикновеният Фиш по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН не попада в този кръг.
Процесният акт не представлява и ЕФ. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, ЕФ е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Отделно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда ЕФ за случаи на нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител.
В настоящия случай се касае до Фиш, издаден на място от контролен орган по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН , поради което за него не е приложим редът за съдебно обжалване на ЕФ.
2
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в случая не е налице препятстване възможността за оспорване на наложена Глоба с Фиш пред Съда, което да е в противоречие с общностното право. Няма спор, че съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като международноправен акт, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, е част от вътрешното право на страната, което има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Безспорно е също, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на справедлив процес, като предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен Съд, създаден в съответствие със закона.
Цитираната норма обаче не абсолютизира самото съдебно обжалване и с нея не се изключва възможността за необжалваемост на определени от закона актове. В това отношение всяка Държава - страна по ЕКЗПЧОС, разполага с определена свобода за постигане на допустими от Конституцията и закона цели. Ограниченията за обжалване на определена категория актове могат да се налагат от всяка Държава - членка при спазване на принципа за пропорционалност. За да има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва „пречката” за обжалване да засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата - да се приложи тя. В контекста на гореизложеното Съдът намира, че препятстването на възможността за обжалване на актове от вида на оспорения директно пред Съда, не нарушава принципа на пропорционалността, а от там не противоречи и на общностното право. С оглед правото на защита на нарушителя, Фишът може да бъде оспорван от неговия адресат. Както вече бе посочено, възможността за това е изрично установена в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН , но оспорването, следва да бъде насочено към органа, съставил Фиша.
Своевременно, предприетото оспорване, изключва възможността Фишът да породи правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно - за издателя на Фиша, то създава задължение или да състави Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или пък да откаже да състави такъв 3
Акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. В случай че, този орган състави АУАН и респ. издаде НП, то едва последното вече ще може да бъде обжалвано от неговия адресат пред Съда, по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Изводът за недопустимост съответства и на съдебната практика, според която съдебен контрол е допустим само срещу актове, за които законът изрично го предвижда. В Определение № 3229 от 14.03.2018 г одина на ВАС по адм.д.№ 2899/2018 година, VII о., докладчик председателят Таня Вачева е прието, че уведомително писмо, издадено по повод възражение срещу Фиш, не е годен за оспорване акт и предмет на съдебна проверка може да бъде само актът, за който законът допуска съдебен контрол.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е. искането следва да се остави без уважение. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че такива не се констатираха.
По изложените съображения, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх.рег.№ 4150 от 15.05.2026 година, подадена от Х. Й. Д. с ЕГН ********** от град ****************, област Ловеч, против Фиш серия GТ № 19929864 от 30.04.2026 година, съставен от *************** – Полицай в РУ – Свиленград при ОДМВР Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 782/2026 година по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Х. Й. Д. с ЕГН ********** от град ****************, област Ловеч, за присъждане на разноски.
Определението подлежи на обжалване с Частна жалба пред Административен съд - Хасково в седемдневен срок от съобщаването му на страните – жалбоподателя, РУ - Свиленград и Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград.
4
Съдебните книжа, касаещи жалбоподателя да се връчат на адреса, посочен в Жалбата: ******************, област Хасково, чрез адвокат Станислав Михалев.
На основание чл. 39, ал. 3 от ЗАНН , след влизане в сила на Определението за прекратяване на производството, АНП да се изпрати по компетентност на РУ - Свиленград за довършване на административнонаказателното производство.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 5