Решение № 98 от 31.08.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Провадия, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20223130200219 по описа за 2022 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано въз основа на жалба, подадена от М. Л. Дж., ЛНЧ ********** срещу наказателно постановление № 8/01.06.2022г., издадено от Началника на група

„Криминална полиция“ при Районно управление гр. Провадия към ОД на МВР гр. Варна с което за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание чл.218б, ал.1 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150/сто и петдесет/ лева.

Жалбоподателят счита, обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска от съда същото да бъде отменено изцяло, като изтъква обширни доводи в тази насока.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Производството по делото е водено, като ДП под №81/2021г. по описа на РУ-Провадия за извършено престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, затова, че на 16.03.2021г. в с.Тутраканци, общ.Провадия, обл.Варна са били отнети чужди движими вещи: женско куче, порода лабрадор ретривър на стойност 700 лева, от владението на А.В.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да се присвоят, като деянието представлявало маловажен случай.

Същото е приключило с постановление за прекратяване на ВРП-ТОПровадия, като на основание чл.424 от НК преписката е била изпратена на Началника на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна за преценка за реализиране на административно-наказателна отговорност на М.Л. Д..

1

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 8/01.06.2022г., издадено от Началника на група „Криминална полиция“ при Районно управление гр. Провадия към ОД на МВР гр. Варна с което на въззивника за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, на основание чл.218б, ал.1 от НК й е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150/сто и петдесет/ лева.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Д.Х.Я. и Б.М.М., установи от фактическа страна следното:

В хода на досъдебното производство е било установено, че пострадалата А.В. живеела в къща, находяща се в с. Тутраканци, общ.

Провадия, обл. Варна и същата притежавала -женско куче, порода лабрадор ретривър, което отглеждала в дома си. Откакто кучето се било родило, М. Л.

Дж., гражданин на Великобритания, живуща в с. К., общ. Провадия, многократно била ходила в дома на А. да иска кучето й, въпреки, че тя вече й била дала четири кученца от същото котило.

По неустановено с точност време на 16.03.2021 г. пострадалата В. излязла от дома си в с. Тутраканци. Докато пострадалата я нямало в дома й, и по неустановено с точност време М. Л. Дж. отишла до дома на пострадалата в с Тутраканци, взела кучето й порода лабрадор ретривър и го занесла в дома си в с. К.. Около 8,30 часа на същата дата пострадалата Ат. В. се прибрала в дома си и установила, че кучето й го няма

Впоследствие познати на пострадалата й казали, че най-вероятно кучето го е взела англичанка на име М., която живее в с. К., общ. Провадия. На 18.03.2021 г. А.В. се обадила на своя приятелка- св. Ю.В. и с нейния автомобил двете отишли в с. К.. След като пристигнали в селото били упътени и намерили къщата, в която живеела М. Л. Дж.. Когато пристигнали пред дома й, М. Л. Дж. излязла от къщата и започнала да крещи на английски език, че нямала нищо при нея без пострадалата да й казва нещо. А.В. поискала да влезе в имота на М. Л. Дж. и тя я пуснала в двора. Но преди да я пусне да влезе А.В. видяла под вратата, че М. Л. Дж. изместила едно куче, лапите, на което приличали на нейното. След като А. влязла в двора М. Л. Дж. я оставила да надникне набързо, след което затворила вратата и започнала да ги гони от имота. Тогава А. подала сигнал на тел. 112. Малко след това на мястото пристигнали свидетелите Б.Л. и А.М., и двамата полицейските служители в РУ-Провадия. Полицейските служители се легитимирали на М.

Л. Дж. и поискали да влязат в имота с цел извършване на проверка за откраднатото куче. Първоначално М. Л. Дж. отказала да ги пусне в имота си, но след това се съгласила да допусне в имота само полицейските служители.

След което М. Л. Дж. допуснала в имота си свидетелите Л. и М. и им показала първо едно оградено място, където имало много кучета, в което полицейските служители не разпознали търсеното куче. След това забелязали, че в имота има и други места, където се държат кучета и поискали от М. Л. Дж. да ги 2 допусне до тях, но тя категорично отказала и започнала да ги гони навън.

Известно време след, като М. Л. Дж. ги извела навън, на място пристигнали и други служители на РУ- Провадия. При последващ разговор М. Л. Дж. заявила, че ще предаде кучето доброволно, след което влязла в двора си, заедно с полицейските служители и А.В. и ги завела до мястото, където било кучето. След това М. Л. Дж. предала с протокол за доброволно предаване кучето, а след това то било върнато на А.В. срещу разписка.

От заключението на назначената Ветеринарно-медицинска експертиза, се установява, че кучето е кръстоска на породата лабрадор ретривър. Пазарната му цена към датата на деянието- 16.03.2021 г. е 700 (седемстотин) лева.

От събраните доказателства по делото прокуратурата е намерила, че М. Л.

Дж. е осъществила състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а именно: за това, че на 16.03.2021 г. в с. Тутраканци, общ. Провадия, е отнела чужди вещи: женско куче, порода лабрадор ретривър на стойност 700 лева, от владението на А.В.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието представлява маловажен случай.

От доказателствата по делото, е установено, че стойността на инкриминираното куче до размера на две минимални работни заплати за страната – в случая 700 лева и вещта е възстановена на собственика.

От изготвената справка съдимост се установява, че М. Л. Дж. е неосъждана, както и че в продължение на една година от извършване на деянието, не е извършвала други деяния, общата стойност на предмета на които да е над 150 лева.

От извършената справка в информационните масиви на МВР за регистрирани АУАН и издадени НП по чл. 218б от НК срещу М. Л. Дж., се установява, че в продължение на една година от извършването на деянието не са й налагани такива наказания.

Предвид изложеното представителя на прокуатурата е преценил, че наказателното производство следва да се прекрати, тъй като са налице предпоставките за задължително прилагане на чл. 218б от НК, а делото да бъде изпратено на Началника на РУ- Провадия при ОД на МВР- Варна, с оглед преценката за реализиране на административно-наказателна отговорност на М. Л. Дж., живуща в с. К., общ. Провадия, обл. Варна.

В хода на съдебното следствие до разпит бяха допуснати две лица-Д.Х.Я. и Б.М.М..

Видно от показанията на св.Янчева, А.В. и мъжът й живеели в съседство с нея. Били бедно семейство и в един момент пред дома им се появили група кучета. Същите били безстопанствени. Семейството започнало да ги гледа, като сутрин кучетата излизали от имота, изяждали по една кокошка или юрдечка и се прибирали. След инцидента семейството се преместило да живее на друго място, а кучетата останали и св.Янчева от съжаление започнала да се грижи за тях. Дори взимала гранули от Д. за да ги храни. Св.

Янчева счита, че по финансови подбуди А. е изявила претенции към въпросното куче, като е мислела че може по този начин да спечели някакви 3 пари от Д..

В хода на делото бе разпитана и св.Б. М.нова, от показанията на която става ясно, че въпросното куче е било занесено от една жева от с.Тутраканци на Д.. Първоначално се смятало, че кучето е болно, но се оказало, че то е гладно. Д. разполагала с електронен четец с помощта на който тя установила, че кучето няма собственик и го прибрала в дома си. За 2022г. същата заявява, че ветеринарната аптека в която работи в гр.Провадия- „Провамед“ имала договор с Община Провадия за кастриране на безстопанствени кучета. В тази връзка ветеринарната аптека била потърсена от служител от Община Провадия във връзка със сигнал за животни, които не са обгрижвани и са на ръба на оцеляването. Това наложило селото да бъде посетено и въпросните кучета да бъдат кастрирани. И трите кучета които били кастрирани, не били идентифицирани.

Св.М.нова твърди, че е виждала въпросното куче и за него заявява, че няма нищо общо с лабрадор ретривър, а по-скоро е смесица от кавказка овчарка и друг вид куче. Кучето нямало поставен чип и от него имало много оплаквания.

Съдът кредитира показанията на допуснатите до разпит две свидетелки.

Същите са изключително подробни. Едната от тях е съседка на Джейм и А.В. и има достатъчно впечатления, както от последната, така и от въпросното куче, а другата във връзка с работата си е имала достатъчно добри впечатления от въпросното животно.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на базата на тези основания.

Отделно от това обаче съдът счита, че не се събраха безспорни и категорични доказателства, които да доказват вината на М. Л. Дж..

На първо място, съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМДСобствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение за официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на 4 наредбата по чл. 51, ал. 5 от ЗВМД.

Видно от събраните по делото доказателства, процесното животно не е имало поставен инжектируем транспондер или идентификационен документ (паспорт), отговарящи на изискванията на наредбата по чл. 51, ал. 5 от ЗВМД, с което собствеността му остава недоказана.

Това обстоятелство е било проверено първо от жалбоподателката, но ако приемем, че този факт не следва да бъде кредитиран, само защото тя е извършила тази проверка, то в подкрепа на нейните твърдения са и показанията на св. Б.М.М., която работи във ветеринарна аптека - „Провамед“ в гр.Провадия и същата разполага със съответния четец за да установи собствеността на животното.

По делото се доказа и факта, че А.В. не е полагала грижи за животното и същото е било оставено да си набавя храна само, пуснато на свобода извън имота й, като често се хранело с домашни птици. Дори и на външен вид животното изглеждало слабо и недохранено, като именно въззивницата е човекът, който е изразил желание да се грижи за него и да му осигури необходимите условия за нормален живот. Установено е по делото, че М. Л. Дж. се занимавала с такава дейност и имало няколко кучета, за които се грижела.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. За да е осъществен състава на това престъпление, то следва да са осъществени неговите обективни и субективни признаци. От обективна страна бе установено, че процесното куче е било донесено на въззивницата и няма данни същата да го е присвоявала противозаконно. Безспорно е установено по делото, че същото няма собственик, което се доказва по съответния ред съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. От субективна страна се установи, че Д. не е имала умисъла да извърши вмененото и престъпление, като същата от добра воля е приютила животното за да му осигури нормални условия за живот. Дори и при недоказано собственост, същата го е върнала, за което по делото са налични доказателства.