Определение № 850 от 04.04.2025, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 850 гр. гр. Хасково, 04.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20255640100883 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Образувано е по искова молба от В. Х. А., с ЕГН: **********, с адрес:

***, срещу Г. С. Г., с ЕГН: **********.

Настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск за осъждане на Г. С. Г. да заплати на ищеца В. Х. А. сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди чрез постановен отказ за отвод от ответницата по ЧНД № 467/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли, се явява недопустим. Това е така, доколкото искът е предявен срещу ответницата във връзка със заеманата от същата длъжност на съдия и свързани с изпълнението на служебните й задължения действия.

Според чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове (освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление). В тези случаи държавата носи отговорност вместо тях, при установените в ЗОДОВ предпоставки. Този, на когото са причинени вреди в процеса на осъществяване на държавните властнически правомощия, както се твърди и в разглеждания случай, може да търси отговорност само от държавата, но не и от самите длъжностни лица.

Пасивно легитимиран е единствено държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в служебни правоотношения. В този смисъл е ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС.

1

В случая при ясно назованото в исковата молба качество на ответницата (съдия) и служебния характер на действията, за които се търси гражданската й отговорност, е очевидно, че последната е изключена от Конституцията, а с това и правото на иск за нейното реализиране. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, израз на която е напр. определение № 502 от 1.10.2009 г. по ч. гр. д. № 414/2009 г. на ВКС І. г. о., определение № 574 от 29.11.2017 г. по ч.гр.д. № 4652/2017 г., IV г.о. на ВКС, определение № 569 от 27.10.2011 г. по ч.гр.д. № 516/2011 г., III г.о. на ВКС и др. Принадлежността на правото на иск обуславя процесуалната легитимация както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно. В настоящия случай такава не може да бъде извлечена и от чл. 13 от ЕКПЧ, съгласно който всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. Цитираната разпоредба потвърждава извода за недопустимост на предявения иск, тъй като предвиденото вътрешноправно средство за защита е правото на иск срещу държавата, който изключва както паралелното, така и субсидиарното ангажиране на отговорността на магистрата като физическо лице по общия ред.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца по делото липсва правен интерес от предявяването на иск срещу Г. С. Г. да заплати на ищеца В. Х. А. сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди чрез постановен отказ за отвод от ответницата по ЧНД № 467/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли, поради което производството по този иск следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Районен съд-Хасково,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 883/2025 г. по описа на Районен съд – Хасково, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд 2

– Хасково в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.Г.

3