Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 313 от 31.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 118/2023
Вид
Решение № 313
Подписан
31.07.2023
Състав
Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.477, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.413, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.46, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр.****, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна В. А. при участието на секретаря Ц.Х.Г като разгледа докладваното от Яна В. А. Гражданско дело № 20232300100118 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Ю. А.

М. от гр.*, подадена чрез пълномощник- адв. П. В. от АК- Бургас, против „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище гр. София, 121076907, с която се иска осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 36 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта на нейния брат К.А.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта- 27.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба ищцата претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение по договор, сключен при условията на чл.38, т.2, вр. чл. 36 от ЗАдв.

Исковата си претенция ищцата основава на настъпило на 27.09.2020 г. около 11.20 ч. в гр. ***, на кръстовището между ул. „Гоце Делчев“ и ул. „А.

Константинов“ ПТП между л.а марка „Форд" модел „Галакси" с рег.№ А1183КХ, управляван от М.М.Х. и мотоциклет марка „Сънсто" модел „Церес 50" с рег.№ А5474М, управляван от нейния брат К.А.М.. ПТП настъпило поради нарушаване на правилата за движение от страна на водача на лекия 1 автомобил- М.Х., който не спазил пътен знак „Б 2", навлязъл по ул. „Гоце Делчев" и блъснал движещия се по път с предимство с посока на движение с.

К.М.. За проишествието бил съставен Констативен протокол с пострадали лица от 27.09.2020 г. Пострадалият М. е бил откаран с екип на ЦСМП в УМБАЛ „Бургас“ АД, където е прегледан в шокова зала на Спешно отделение и е изписан след прегледа. Вечерта след изписването М. е станал объркан, дезориентиран, неадекватен, като е бил приет отново в УМБАЛ „Бургас“. На 28.09.2020 г. е хоспитализиран в ОАИЛ при УМБАЛ- гр. Бургас където на **** г. Починал. Причина за смъртта била черепно- мозъчна травма, фрактура на черепа в средна дясна черепно- мозъчна ямка, двустранен субарахноидален мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка, моста и малкия мозък, довели до нарушаване функциите на мозъка и неговите структури. За случая е било образувано ДП № 237 ЗМ- 244 от 2020 г. по описа на РУ- Айтос.

С присъда по НОХД №658/2021 г. БОС съдът е признал М.М.Х. за виновен в това, че на 27.09.2020 г. в гр. ****, обл. Бургаска, на кръстовището на ул. „Гоце Делчев" и ул. „Алеко Константинов", при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Форд Галакси", с per. № А 11 83 КХ, преминавайки през кръстовището нарушил правилата за движение - чл. 6, т. 1, чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл.46, ал.2 от ППЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К.А.М., починал на **** г., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б.„в", вр. чл.342, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца.

В исковата молба се излагат твърдения за изключително близка връзка между ищцата й починалият й брат. Сочи се, че като дете ищцата е живяла с брат си до 1977 г., през която година е родила първото си дете. През м. декември на същата година ищцата загубила родителите си. През 1978 г. се родило второто й дете. През 1979 г. ищца заедно с бащата на децата си сключили граждански брак и семейството се установило да живее в гр.****.

Бракът на ищцата със съпруга й бил изпълнен с множество актове на домашно насилие, достигнало до налагане на тежки побои върху ищцата, в резултат на което бил прекратен с развод през 1982 г. Поради липсата на собствен дом, условия и възможности за отглеждане на децата, упражняването на родителските права по отношение на тях са били предоставени на бащата, а Ю. се е върнала в родния си дом в гр. * и от 1982 г. заживяла в дома на брат си К.М., като това съжителство е продължило до смъртта на К. през 2020 г. През 2 целия този период ищцата излага, че тя и брат й са били неразделни. Тя помагала в отглеждането на двете деца на К., в домакинството на К., била е до брат си и го е подкрепяла, когато големият му син Ц. загинал през 2001 г.

Ищцата била до брат си във всеки един житейски миг, както в мъка така и в радост. Подкрепата на К. към сестра му Ю. не се свеждала единствено до нейното приютяване в дома му, К. предоставил възможност на сестра си да работи и да реализира сама доходи, а не да бъде зависима от него.

Предоставял й безвъзмездно средства за децата, когато същите са били отглеждани от баща им К.. Сочи се, че след развода през 1982 г. Ю. не е имала друго семейство, нейното семейство е било семейството на брат й К.. Ищцата твърди, че не приема смъртта на брат си, който приема за свой баща, като търпените от нея душевна болка и страдание ще останат завинаги, а празнотата в сърцето й никой с нищо не може да запълни. В резултат на деликта ищцата загубила скъп за нея човек, който е бил единствената и опора, до смъртта си е споделял болките и тревогите си с ищцата, изслушвал я, давал и съвети, бил е всекидневно с нея, както в радост, така и в тъгата си. Бил е съветник и опора както на сестра си, така и на децата й. Загубата на брат й за ищцата била непреодолима, тъй като завинаги е изгубена възможността, която осмисляла целия и жИ.т- да живее в добра семейна среда, без болка и без страдание, да си помагат взаимно, да бъдат задружно семейство. Извън безспорната родствена връзка между ищцата и загиналия, ищцата сочи, че между нея и брат й е съществувала особена духовна близост, която прави загубата още по- непреодолима. В резултат на деликта ищцата твърди, че търпи болка и страдание, свързани с безвъзвратната, внезапна и шокираща загуба на най-близкия и човек, който е бил обединител, стожер на фамилията и общността им. След ПТП, по време на 2- седмичната хоспитализация на К., ищцата неотлъчно е била до него.

Към момента на събитието виновният водач, управлявал лек автомобил марка „Форд" модел „Галакси" с рег.№ А1183КХ М.М.Х., е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество, валидна от 13.09.2020 г. до 12.09.2021 г.

Ищцата сочи, че на 30.10.2020 г. е депозирала пред ответниказастраховател претенция с вх. № 94-П- 206/30.10.2020 г. за определяне и изплащане на обезщетение, към което е приложила изискуемите документи.

3

По подаденото заявление е образувана обща застрахователна преписка № 43072952000203, но до момента на подаване на исковата молба ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение, като е следвало да се произнесе по предявената претенция най- късно до 30.01.2021 г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск, като го оспорва по основание и размер. Оспорени са като недоказани изложените в исковата молба твърдения, правната легитимация на ищцата да претендира и получи застрахователно обезщетение в условията на изключителност на взаимоотношенията й с починалия брат, съобразявайки се със задължителната за съдилищата съдебна практика на ВКС. При условията на евентуалност ответникът прави възражение по отношение на първоначалната дата, от която се претендира законна лихва върху главницата27.09.2020г., позовавайки се на разпоредбата на чл. 497 от КЗ, съгласно която застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496, ал.1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния случай дружеството е следвало да разгледа претенцията в срок до 30.01.2021 г. тъй като тя е постъпила на 30.10.2020 г., при което лихва за забава върху претендираното обезщетение следва да се дължи от 30.01.2021 г.

По съображения, изложени в отговора на исковата молба, ответното застрахователно дружество настоява за отхвъляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, с присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представителпълномощник на ищцата.

В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се представлява. В представени по делото писмени бележки излага доводи и съображения за неоснователност и недоказаност на предявения иск и настоява за отхвърлянето му.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от данните по делото, на 27.09.2020 г. около 11.20 ч. в гр.

4

Айтос, на кръстовището между ул. „Гоце Делчев“ и ул. „А. Константинов“ е настъпило ПТП между л.а с марка „Форд" модел „Галакси" с рег.№ А1183КХ, управляван от М.М.Х. и мотоциклет марка „Сънсто" модел „Церес 50" с рег.№ А5474М, управляван от К.А.М., при което на последния са причинени тежки телесни увреждания, несъвместими с жИ.та, довели до неговата смърт на **** г.

С Присъда №33 от 03.11.2021 г. по НОХД №658/2021 г. на БОС, влязла в законна сила на 19.11.2021 г. прекият причинител на уврежданетоводачът на лекият автомобил М.М.Х., по повод на гореописаното деяние, е признат за виновен за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, в резултат на което и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К.М., починал на **** г., съставляващо престъпление по чл.343, ал. 1, б.„в", вр. чл.342, ал.1 от НК, за което му ен наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК.

По делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение към датата на настъпване на ПТП, покриващо фактическия състав по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответното дружество по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането- М.Х.М..

По делото е безспорно, че ищцата Ю. М. е сестра на пострадалият при ПТП К.М., което се установява от представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки.

Установено е в производството, че на 30.10.2020 г. ищцата е отправила до застрахователното дружество писмена застрахователна претенция по чл. 498, ал.1 вр. чл.380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпилото застрахователно събитие, по която до момента на подаване на исковата молба не е налице плащане на ищцата от страна на ответника.

По делото са събрани гласни доказателства чрез депозирани свидетелски показания от страна на Х. Д. А. /племенник на ищцата/ и Б.Р.И.

/поддържаща приятелски отношения с ищцата/, които въвеждат информация относно отношенията между починалия К.М. и неговата сестра преди 5 инцидента, както и състоянието на ищцата и настъпилите промени в душевния й интегритет след инцидента.

Свидетелят Х. А. в показанията си излага, че след прекратяване на брака на ищцата през 1982 година /което се установява и от представеното по делото заверено копие от съдебно решение на ЯОС/ ищцата е заживяла в гр. * в дома на брат си К.М., заедно с неговото семейство, състоящо се от съпруга и две деца. Ищцата помагала в домакинството, както и при отглеждането на децата на брат си, като през преобладаващата част от времето не е работила.

Тъй като при развода упражняването на родителските права по отношение децата на ищцата били предоставени на бащата, ищцата не поддържала близки отношения с децата си, нейното семейство било семейството на брат й К.. Ищцата живяла в гр. * заедно със семейството на брат си до около 2013/2014 г., след което се установила да живее в гр.****, в апартамент, който според свидетеля А. бил закупен със средства на К.. След като ищцата заживяла в гр.**** връзката между нея и брат й К. не била прекъсната, тъй като ищцата много често гостувала в дома на брат си в гр. *, а от своя страна той също я посещавал и й гостувал често в гр.****. Помагал финансово на сестра си, като й предоставял средства, заедно със св. А. направили ремонт на апартамента на ищцата в гр.****. Свидетелят акцентира на топлите, изпълнени с обич, уважение и взаимопомощ отношения между ищцата и нейния брат, които оприличава на такива като между дъщеря и баща, а не като между сестра и брат. Излага, че между тях двамата никога не е имало кавги, починалият се обръщал към сестра си, наричайки я „Къзъм“, което в превод от турски на български означавало „Дъще“, а Ю. на свой ред се обръщала към брат си с думите „Ангел мой“.