Определение № 3576 от 29.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3576 гр. Варна, 28.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100501932 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Ч. м.“ АД – Варна против решение № 1712 от 01.06.2022 г., поправено с решение № 2683 от 12.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 1348 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, с което е осъден въззивника да заплати на Р. Г. М. сумите от 10 747,50 лева, представляваща сбор от брутни трудови възнаграждения, дължими за периода 01.01.2019 г.

– 01.02.2022 г., на основание член 128, точка 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба /04.02.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, и 1 478,89 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава, начислени за периода 01.01.2019 г. – 01.02.2022 г., на основание член 86, алинея 1 от ЗЗД; да заплати на адвокат Д. П. Й. сумата от 896,79 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК във връзка с член 38, алинея 1, точка 3 от ЗА; да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 689,06 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебно–счетоводна експертиза и държавна такса, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че посоченото решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Излага се, че от решението не става ясно дали е присъденобрутно трудово възнаграждение или остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.

Отделно от това е присъдено на ищцата и обезщетение за забава върху главница в размер на 10 747,50 лева, в която са включени и дължимите от работодателя на работника данък и 1 осигурителни вноски, тоест дружеството е осъдено да заплати на ищцата, а не на НАП дължими публични вземания в неясен размер. Позовава се и на съдебна практика. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени с присъждане на разноските.

Направени са доказателствени искания за приемане на протоколи за подадена информация към НАП, справка за периода за брутно и нетно трудово възнаграждание и лихвите върху нетното трудово възнаграждение, удостоверение за наличие или липса на задължения на дружеството към НАП, справка от НОИ за ползвани болнични от ищцата.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Възразява се против събиране на доказателства поради настъпила преклузия. Желае се потвърждаване на решението.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Видно е, че исканите за приемане писмени доказателства са могли да бъдат посочени и представени в срок в производството пред първата инстанция, поради което е налице забраната на член 266, алинея 1 от ГПК. отделно от това пред районния съд за установяване на посочените факти и била изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Породи изложеното настоящият състав на съда намира, че е налице настъпила преклузия относно събирането на доказателства, които страната е могла своевременно да поиска пред първоинстанционния съд, но не го е сторила при липсата на извинителна причина за това.

Делото следва да бъде насрочено в съдебно заседание.

Воден от горното и на основание член 267, алинея 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане на писмени доказателства - протоколи за подадена информация към НАП, справка за периода за брутно 2 и нетно трудово възнаграждание и лихвите върху нетното трудово възнаграждение, удостоверение за наличие или липса на задължения на дружеството към НАП, справка от НОИ за ползвани болнични от ищцата.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2022 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3