Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1400 от 23.07.2019, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 3440/2018
Вид
Решение № 1400
Подписан
23.07.2019
В сила
27.05.2020
Състав
РУМЕН НИКОЛОВ ЙОСИФОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.117, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.152 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.53 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.56, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.56, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.38, ал.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.65, ал.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • §1, т.8 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.28, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • §1, т.5, б."а" · Закон за корпоративното подоходно облагане

Р Е Ш Е Н И Е

№:1400 23.07.2019г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав

На девети юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: Сийка

Хардалова като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов административно дело № 3440 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Съдебното производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Металпласт

БГ“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, ул.Атанас Манчев №13, срещу ревизионен акт (РА) №Р-02000218001449-091-001/18.09.2018г., издаден от В.Х.Р.на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и П.И.Г.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 257/04.12.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДОДОП).

Жалбоподателят твърди, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен тъй като не става ясно каква фактическа обстановка се приема и от какво значение са последвалите проверки на касовата наличност. В жалбата се сочи, че не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), тъй като няма каквото и да е решение от съдружниците за разпределение на дивиденти.

Твърди се още, че евентуалната липса на активи не е приравнено от законодателя нито на дивидент, нито на скрито разпределение на печалбата. Релевира се възражение, че органът по приходите не е извършил адекватен анализ на балансите на дружеството и не е събрал необходимите доказателства за да обоснове твърдението, че на 31.01.2017г. е възникнала липсата, както и не е обосновал размера на тази липса. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен ведно с потвърдителното решение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адвокат Г.Н. ***, иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата на нейния доверител и претендира присъждане на разноски в размер на платения депозит за съдебно-счетоводната експертиза. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директор на ДОДОП-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.И. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания ревизионен акт.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-02000218001449-020-001/13.03.2018г. (л.18), издадена от В.Х.Р., началник на сектор в ТД на НАП-Бургас. Със същата е възложено извършването на данъчна ревизия на „Металпласт БГ“ЕООД с обхват: 1.Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и 2.Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. Срокът на ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 29.03.2018г., което се потвърждава от съобщение от орган на НАП за връчване/предоставяне на документи по електронен път от 26.03.2018г. (л.20) и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ (л.21). Със заповед за изменение на ЗВР №Р-02000218001449-020-002/22.05.2018г. (л.29), издадена от В.Х.Р., началник на сектор в ТД на НАП-Бургас, е удължен срокът на ревизията, която следвало да приключи до 29.06.2018г. Посочената ЗВР за изменение е връчена на дружеството на 28.05.2018г., което се потвърждава от приложените съобщение от орган на НАП за връчване/предоставяне на документи по електронен път от 23.05.2018г. (л.31) и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ (л.32).

По делото е приложена заповед №РД-1/02.01.2018г. (л.10) на директора на ТД на НАП, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, като същата вменява правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.

За резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад №Р-02000218001449-092-001/13.07.2019г.

(л.147), издаден от органите по приходите при ТД на НАП Бургас, овластени със заповедта за възлагане на ревизия. Докладът и съответните приложения са връчени електронно на 24.07.2018г., видно от съобщение от орган на НАП за връчване/предоставяне на документи по електронен път от 13.07.2018г.

(л.155) и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ (л.156). Жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение по смисъла на чл.117, ал.5 от ДОПК, въпреки, че е подал молба на

05.08.2018г. (л.158) за удължаване на срока за подаване на възражения и същата е уважена, което се установява от уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад №Р-02000218001449-РУС-001/06.08.2018г. (л.159).

Ревизията е приключила с издаване на РА №Р-02000218001449-091-001/ 18.09.2018г. от В.Х.Р.на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и П.И.Г.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, с който са установени задължения за „Металпласт БГ“ЕООД за данък върху дивидентите. Ревизионният акт е връчен на 19.09.2018г., което се установява от съобщение от орган на НАП за връчване/предоставяне на документи по електронен път от 18.09.2018г. (л.174) и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ (л.175).

Недоволен от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия на основание чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок с жалба вх.№ИТ-00-9872/03.10.2018г.

(л.176) с твърдения, че РА е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неизяснена фактическа обстановка. С решение №257/04.12.2018г. директорът на ДОДОП-Бургас е потвърдил оспорения РА изцяло по основание и размер като законосъобразни. Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.12), решението е връчено по електронен път на ревизираното дружество на 13.12.2018г.

Предмет на оспорване в настоящото производство е РА, потвърден от решаващият орган, като определените задължения за жалбоподателя са за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г. в размер на 69`688,38 лева и лихва – 9`795,87 лева.

По искане на жалбоподателя по делото беше допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Р.Д., която посочва, че всички стопански операции в хронологичните записи по счетоводни сметки 501 Каса в лева и 502 Каса във валута, с изключение на съставената за отписване на задължение по давност на 30.09.2017г. са документално обосновани. Всяка счетоводна статия е документирана с издадени приходни и разходни касови ордери, съдържащи наименование на предприятието, номер и дата. В тях са посочени лицата или дружествата, на или от които са постъпили/платени сумите, като е посочено и съответното основание. Всички документи са подписани от С.И.Н., в качеството му на ръководител на предприятието. За ревизирания период има една инвентаризация на касата на дружеството, извършена на основание заповед №1/31.01.2017г. на управителя на дружеството и е изготвен акт (протокол) за касова наличност от 31.01.2017г. и опис на пари в каса, като в резултат са установени липси.

Експертът е достигнал до извода, че извършената инвентаризация на касовата наличност в „Металпласт БГ“ЕООД и съставените счетоводни документи са в съответствие с изискванията на действащото счетоводно законодателство. Резултатът от инвентаризацията е начислен текущо в момента на възникване и е отразен в счетоводството на дружеството 31.01.2017г. с основание „инвентаризация на каса - липса на каса“, като са описани поетите счетоводни статии за намаляване на касовата наличност и отразяване на липсите. Вещото лице е дало теоретично описание на счетоводна сметка 609 Други разходи. Според експертизата по счетоводни данни наличностите в касата на дружеството към 22.11.2017 г. са 780,87 лева. Паричните средства в брой са отразени по дебита на счетоводна сметка 50101 Каса в лева. Към 22.11.2017г. няма налични парични средства във валута и салдото на счетоводна сметка 502 Каса във валута е нула.

Експертизата е установила грешно отразена стопанска операция чрез счетоводен запис на 30.09.2017г., която се отнася за задължение от 27.07.2012г. в размер на 12`122,63 лева, като според мнението на експерта салдото по дебита на сметка 50101 Каса в лева би следвало да е 12`903,50 лева. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е видяло приходни и разходни касови ордери, които са издадени в хронологичен ред по поредни номера, които са отделно за ПКО и отделно за РКО, и по дати за стопанските операции. Ордерите са подписани единствено от управителя на дружеството, а за подпис на получатели пише: „съгласно фактура“ или документа, по който се плащат. Вещото лице е отговорило, че не е видяло подпис на лице, изпълняващо длъжността касиер и не е установило извършването на друга инвентаризация, освен посочената. Според вещото лице законът изисква при инвентаризация да има единствено материално-отговорно лице и касиер, и не въвежда други изисквания. На въпрос на процесуалния представител на ответника дали експертът е видял други документи, свързани с установената липса, която е голяма по размер, отговорът е, че вещото лице се е придържало единствено към зададените въпроси и не е търсило такива.

По искане на ответника е разпитана като свидетел С.И.Д. в качеството й на лице, взело участие в извършената на 30.01.2017г. инвентаризация. Д. посочва, че от 01.09.2005г. до 01.08.2015г. е работила като счетоводител във фирма „Металпласт БГ“ЕООД. При предявяване на заповед за извършване на инвентаризация (л.140), протокол за касова наличност и опис на „пари в каса“ (л.141), свидетелката потвърждава, че положените подписи са нейни. Д. дава показания, че е присъствала на инвентаризацията по молба на настоящата счетоводна къща, която обслужва и сегашната фирма, където работи и тя е обслужвала и фирма „Металпласт БГ“ ЕООД за годишното приключване и одиторската заверка. За нейното присъствие е настоявал управителя на дружеството Н., който е отключил касата. Свидетелката сочи, че касата се намира в офиса на фирмата в гр.Средец, като същата е много голяма по рамер и вътре в нея може да се събере дори оръжие. Комисията е влязла в помещението, управителят отключил касата (която е с ключ и ръчка) и за около час, час и половина, са описани парите по копюри, като са ползвани две броячни машини. На въпрос отговаря, че докато е работила в дружеството е имала достъп до касата, но след това не е имала такъв достъп. Според Д. вкарването и изкарването на пари от касата се е реализирало от касиерката, а когато последната е отсъствала тези действия е извършвала тя. Посочва още, че има програма, в която Д. като счетоводител е въвеждала данни за касовите ордери - такива не са се издавали ръчно. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, Д. отговаря, че лицето Г.В.Д.(също като Д. член на инвентаризационната комисия) е работила като завеждащ „Личен състав“ и касиер в „Металпласт БГ“ЕООД. Посочва още, че на датата на която е извършена посочената инвентаризация „Металпласт БГ“ЕООД не е било действащо предприятие – всичките му работещи са били освободени, като ключът за касата се е държал от управителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът реализирайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК вр. §2 от ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви: