Разпореждане № 220 от 21.01.2026, Районен съд - Плевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 220 гр. Плевен, 21.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Частно наказателно дело № 20264430200094 по описа за 2026 година след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Съдебното производство е образувано по повод внесена жалба от К.

Ц. Я. от гр. Плевен, срещу Постановление за спиране на наказателното производство по ДП № 1544/2024г. по описа на РП-Плевен от 24.04.2025г. за престъпление по чл.164, ал.2 от НК.

Делото е с местна и родова подсъдност на ПлРС.

С протокол за избор на докладчик от 15.01.2026г. Председателят на РС-Плевен е определил за съдия-докладчик Т.Н..

Съдията-докладчик, след като се запозна с материалите по делото, счита, че са налице предпоставките на чл.43 т.2 от НПК и делото следва да бъде изпратено на ВКС с оглед преценка същото да бъде разгледано от друг еднакъв по степен съд, като съображенията са следните:

Видно от представените по делото писмени доказателства, ж-лят К. Я. е прокурор в ОП-Плевен, като престъплението, за което е образувано ДП пр.пр. № 1544/2024г. по описа на РП-Плевен, е по чл.164, ал.2 от НК.

Действително престъпленията срещу религиозните права на гражданите поглъщат унищожаването или повреждането на чужди движими вещи по смисъла на чл.216, ал.1 от НК. В този смисъл с този вид деяние не се причиняват съставомерни щети и жалбоподателят няма качеството „пострадал“ по смисъла на НПК, като криминализацията на посегателствата срещу религиозните символи има за цел да охрани обществените отношения свързани с правата на гражданите свободно да изповядват религията си, вкл. да изразят почитта си към мъртвите, а не да защити правото на собственост върху религиозните символи- храмове и надгробни паметници. Такава е и 1 практиката на съдилищата в Република България - Определение 651 по ВЧНД № 1214/14 г. на Окръжен съд - Варна от 07.10.2014 г. В същото време може да се приеме, че жалбоподателят е засегнат от цитираните в досъдебното производство действия по унищожаване и повреждане, поради което намирам, че същият има правен интерес, който в конкретния случай е бил засегнат.

Същевременно съобразно разпоредбата на чл.43, т.2 от НПК в случая са налице основанията за промяна на определената по общите правила подсъдност, при това без да се изчака отвода на съдиите от ПлРС, поради колегиалните им отношения с жалбоподателя, както и за да се изключи възможността за оспорване на съдебните актове с оглед длъжността на лицето К. Я. /в т.см.Определение № 495 от 18.11.2025г. на ВКС по ЧНД№1025/2025г., I н.о., Определение № 269 от 19.06.2025г. на ВКС по ЧНД№562/2025г., III н.о/.

При това положение считам, че е налице хипотезата на чл.43, т.2 от НПК.

Ето защо съдебното производство по ЧНД №94 по описа за 2026 г. по описа на РС-Плевен следва да бъде прекратено, а делото следва да бъде изпратено на Върховен касационен съд за преценка с оглед определяне на друг еднакъв по степен съд, който да разгледа същото.

Поради изложените съображения, съдията докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД №94 по описа за 2026 г. на РС-Плевен

ИЗПРАЩА на основание чл. 43, т. 2 от НПК ЧНД №94 по описа за 2026 г. на РС-Плевен на Върховен касационен съд за преценка с оглед определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото.

Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 2