Решение № 1911 от 29.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1911 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110112952 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова претенция, предявена от ищците Х. З. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. ***** и А. З. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. *****, в качеството на законни наследници на Л.Х. А. с ЕГН **********, действащи чрез адвокат С. В. от ВАК, с адрес на кантората гр. Варна, ул. ***** с с правно основание чл. 200,ал.1 от КТ срещу ответника ОУ „Д.Ч.“ гр. Варна с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, представлявано от В.Д.М. която след допуснато изменение по чл.214 ал.1 от ГПК, е за заплащане на общата сума от 200 000.00лв./двеста хиляди лева/, от която по 100 000.00лв. за Х. З. А. и 100 000.00лв. за А. З. А., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, последица от настъпила на 19.05.2020 г. трудова злополука, вследствие на която по - късно е починала Л.Х. А. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците, считано от 02.09.2020г. до изплащане на задължението.

Предявен е и иск от Х. З. А. ЕГН **********, за сумата в размер на 700.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение на наследодателя Л. А., поради настъпила смърт, вследствие на трудовата злополука, ведно с със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2020г . до изплащане на задължението.

Исковите претенции се основават на следните, изложени в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че наследодателката Л. А. към 19.05.2020г., е била в трудово правоотношение с ответното дружество, като 1 заемала длъжността „чистач“, при пълно работно време, на 8-часов работен ден. Сочи се, че на въпросната дата лицето е претърпяло трудова злополука, при падане по стълбите от втори към първи етаж в сградата на училището и е била приета по спешност в болница МБАЛ „Света Анна“ АД, гр. Варна. Сочи се, в следствие на влошаване на неврологичния й статус, на следващия ден й е извършена черепно – мозъчна оперативна интервенция. На 30.06.2020г., наследодателят е бил изписан от лечебното заведение с окончателна диагноза „остър субдурален хематом ляво фронтално, мозъчна контузия, интрацеребрален хематом фронто-темпоропариетално вляво, травматична субарахноидална хеморагия, интравентрикулна хеморагия, фрактура на черепа и черепна основа“, намиращия се в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука. На пострадалата е издаден болничен лист за домашно лечение, в която обстановка същата е била в съзнание, но в изключително тежко състояние – не разпознавала себе си и близките си, почти без възможност за мисловна дейност. На 19.08.2020г., лицето е прието по спешност отново в МБАЛ „Света Анна“ АД, гр. Варна, където на 21.08.2020г. е извършена оперативна интервенция, но въпреки опитите за подобряване на състоянието й, на 02.09.2020г. настъпила смъртта й. Сочи се, че в медицинското свидетелство за смърт като причина за смъртта е посочено: „менингоенцифалит“, предизвикан от мозъчен абсцес, в състояние след черъпно-мозъчна травма. Излага се, че леталния изход е в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука. Сочи се, че с разпореждане, издадено от НОИ, декларираната злополука от осигурителя ОУ „Д.Ч.“ гр. Варна, станала с Л. А. на 19.05.2020г., е била приета за трудова злополука на осн. чл. 55, ал. 2 КСО. Ищците сочат, че гореописаната трудова злополука им е причинила непреодолима мъка и непоправима загуба, като същата ги е лишила от моралната опора на починалата, сигурност, майчина любов, финансова подкрепа. Сочи се, че не могат да преодолеят психическата травма и към настоящия момент и изпитват непрестанни негативни преживявания. Излага се, че във връзка с погребението на лицето, наследникът Х. А. е извършил разход от 700.00лв. за погребение, чийто размер се претендира от ответника като причинени имуществени вреди, които подлежат на възстановяване.

По същество, се моли исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ОУ „Д.Ч.“ гр.

Варна с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****, представлявано от *****, в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове, като се оспорват същите, както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните. Не се оспорва, че по време на действието на трудовия договор, на 19.05.2020г. е настъпила злополука, която е призната от НОИ за трудова. Не се оспорва хоспитализирането на пострадалата, както и извършените й оперативни интервенции. Оспорва се обаче твърдението в исковата молба, че леталният изход за А. е в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука и настъпили усложнения. Сочи се, че причина за смъртта на наследодателката на ищците не е в следствие от трудовата злополука, а от вътрешно болнична инфекция, получена от А. през периода 2

19.05.2020г. – 30.06.2020г. в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, Клиника по неврохирургия или такава получена след операцията по време на възстановителния период. Изтъква се на следващо място, че следва да се приложи чл.201, ал. 2 КТ, съгласно който отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В тази връзка сочи, че на пострадалата е бил проведен инструктаж за учебната 2019/2020г., но същата не е положила грижата, която би положил и най – небрежният човек при изпълнение на своята работа. Излага се, че по време на инцидента пострадалата не е била обута, съгласно Правилника на училището за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обучение и възпитание, с подходящи обувки с противоплъзгащи свойства на подметките. Отделно от това се сочи, че при слизането си по стълбите, пострадалата е могла да използва перилата на стълбите за опора, което не е сторила, и което бездействие следва да се тълкува според ответника също като проява на груба небрежност. В условията на евентуалност, в случай на присъждане на обезщетения на наследниците на починалата, ответникът моли за тяхното намаляване с размера на получените суми от ищците по 500.00лв. за всеки от тях по договор за застраховане на работниците и служителите по застрахователна полица № 91061910000162 за застраховка злополука на учащи при ЗК Лев Инс. На следващо място се сочи, че евентуално присъденото обезщетение по чл. 200 КТ, следва да бъде намалено и с полученото от А. обезщетение по обществено осигуряване, отпуснато за временна неработоспособност, настъпила в следствие на злополуката. Сочи се, че с заповед на директора на училището е отпусната еднократна помощ в размер от 1000.00лв. за А., с която следва да се намали присъденото от съда обезщетение. Излага подробни съображения против претендирания размер обезщетение за неимуществени вреди за всеки наследник, като прекомерно висок.

По същество, се отправя искане, съдът да отхвърли предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на претендираното обезщетение, с оглед принципа за справедливост и възражението за съпричиняване.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В с.з., проведено на 30.05.2022г., на осн 219 ал. 1 ГПК, МБАЛ „Св Анна – Варна“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, *****, е конституирано като трето лице помагач на ищците по делото, Х. З. А. и А. З. А..

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ в тежест на ищцовата страна е да докаже, че се явява наследник на пострадалото лице, обстоятелството, че последният и ответника са се намирали в трудовоправни отношения към момента на увреждането, трудовият характер на злополуката, настъпването на вреди от същата, техният вид и размер.

В конкретния случай между страните не е спорно, а и от ангажираните по делото 3 доказателства се установява, че ищците са наследници по закон на пострадалото лице.

Ответникът, не оспорва наличието на трудово правоотношение с пострадалата. Не оспорва, че по време на действието на трудовия договор, на 19.05.2020г. е настъпила злополука, която е призната от НОИ за трудова. Не се оспорва хоспитализирането на пострадалата, както и извършените й оперативни интервенции.

Оспорва се от ответната страна, твърдението в исковата молба, че леталният изход за А. е в причинно-следствена връзка с претърпяната трудова злополука и настъпили усложнения, като се счита, че причина за смъртта на наследодателката на ищците не е в следствие от трудовата злополука, а от вътрешно болнична инфекция, получена от А. през периода 19.05.2020г. – 30.06.2020г. в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, Клиника по неврохирургия или такава получена след операцията по време на възстановителния период.

Представено заключение по приета СМЕ, изготвено от вещото лице д-р В. Д. д.м., от катедра по обща клинична патология, съдебна медицина и деонтология при МУ Варна, което съда кредитира като компетентно, ясно и обосновано, удостоверява, че причината за смъртта на Л.Х. А., са възникнали усложнения в резултат на получената тежка черепномозъчна травма.

Съществува пряка причинно-следствена връзка между получените увреждания и смъртта на А.. Сочи се от вещото лице, че няма как преди получената травма А., да е имала менингоенцефалит и мозъчен абсцес, без да е била изявена клинична картина и да не е била на лечение в болница.

Според вещото лице по крледитираната от съда СМЕ по делото, , в медицинската документация извън съобщението за смърт № 320/02.09.2020г., че причината за смъртта на Л. А. не е в следствие трудова злополука, а от вътрешно болнична инфекция, получена в МБАЛ „Света Анна - Варна" АД през периода 19.05.2020г. - 30.06.2020г. или такава получена след операцията по време на възстановителния период, подобна диагноза не е обсъждана. В с.з., при изслушването д-р В. Д. сочи следното: „Когато в съобщение за смърт се постави някаква диагноза, практиката показва, че много често тя е много далече от действителността. Реално съобщението за смърт е административен документ. Той не е първичен медицински документ, чиято основна цел е да удостовери, че даденото лице е починало на еди коя си дата и може да бъде съставен другия административен документ, вече смъртен акт. Медицинския документ, който описва и доказва дадено заболяване и дадена причина за смърт се намира или в история на заболяването и епикризата към него или ако е извършвана аутопсия, крайната окончателна диагноза, която практиката показва, че между 20-40% в световен мащаб се разминава с клиничната. Така че нещо, което е сложено в съобщението за смърт само констатира факта на смъртта. Не е доказателство за това, че лицето е починало от посочената диагноза.“

Решаващият съдебен състав намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да мотивират несъмнения извод за действително претърпени от ищците, като наследници на пострадалия работник неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, които се явяват пряка и непосредствена последица от настъпилата в резултат на трудовата злополука внезапна смърт на нейния син. В тази връзка съдът 4 кредитира изцяло като обективни и непротиворечиви показанията на свидетелите, разпитани по искане на ищците по делото, от които се установява, че наследодателката на ищците е била добра и грижовна майка, че семейството е било сплотено, отношенията в него били особенно близки, основани на любов и привързаност. Установено е че Л. А. е била глава на семейството и като такава неизменно се е грижела за своите деца. И двамата ищци тежко изживяват загубата на своята майка, която е най-близкият човек, оказвала им както морална, така и материална подкрепа. Още повече, че бащата на ищците е бил починал внезапно, в дома им, преди десет години. Безспорно е установено, че загубата на двамата ищци на техния най-близък е огромна и непреодолима емоционална травма, която трудно преодоляват все още и явно ще остави тежък емоционален отпечатък в тях. Посредством разпита на свидетеля *****, се установява по безспорен начин, че ищеца Х. А., е изпаднал в тежка клинична депресия продължаваща и до настоящия момент, получил е нарушения в съня, плачел е, станал е затворен, спрял е контакт с хора, стоял е на тъмно, пропушил е цигари, спрял е да работи и да спортува. Свидетеля наведе твърдения, че бащата на Х. е починал е починал преди десет години от инфаркт и то в ръцете му. За ищеца А. съобщава впечатления за същите признаци, като описаните за Х.. Посредством разпита на свидетеля ***** се установява, че семейството на Х., А. и Л. А., е било изключително сплотено, задружно и привързани един към друг. Живеели са в едно домакинство, споделяли са си разходи, грижели са се един за друг. След раждането на детето си, А. се е преместила в апартамент, който е бил в непосредствена близост до този на майка й. Всеки ден са се виждали и чували, и са разчитали за всичко една на друга. Свидетелката през сълзи разказа в о.с.з. за личните си възприятия от 19.05.2020г., как са пристигнали в болницата заедно с линейката, която е транспортирала пострадалата Л. и първата информация, която са получили. Свидетелят разказа за състоянието на Л. след първоначалното изписване от болницата, като я описва неадекватна, неразпознаваща никого, денонощните грижи, полагани за нея от децата й и от специализиран персонал, нает от тях. Свидетелят изложи какви промени е възприела, настъпили у ищеца А. А., след смъртта на нейната майка Л. А., като настъпила е сериозна промяна както от момента на инцидента, така и от смъртта й. А. е станала затворена, не е искала да излиза от дома си, плачела е, което датира и до настоящия момент. А. е спряла дори да минава по улицата, на която е израснала и живяла заедно с майка си. А. тежко преживява да влезе в Спешно отделение на МБАЛ Св. Анна Варна АД, както и моментите, в които чуе линейка да минава покрай нея - избива я пот, пребледнява и получава затруднено дишане. Посочените показания съда кредитира като логични, непротиворечиви, последователни, дадени в резултат на лични възприятия на свидетелите, които са незаинтересовани, а тези на ***** вкл. и предвид медицинската компетенция.