Решение № 1 от 01.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3403/2025
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 01.01.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Пловдив, 01.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330103403 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Р. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 23 от Закона за потребителския кредит.
Ищцата твърди, че на 21 април 2022 година е получила от ответното дружество паричен заем в размер на 200 лева. Посочва се, че въпреки получаването на сумата, на потребителя не е бил предоставен екземпляр от договора за потребителски кредит и общите условия към него, а е получено единствено копие от погасителен план. Излагат се съображения, че неспазването на изискванията за писмена форма и задължително съдържание на договора, предвидени в Закона за потребителския кредит, води до неговата пълна недействителност. Поддържа се, че за периода от май до ноември 2022 година ищцата е изплатила общо 324,10 лева, която сума включва главница, лихви и такси за допълнителни услуги. Тъй като договорът се счита за недействителен, се претендира връщане на сумата от 188,19 лева/ след допусанто изменение на иска по чл.214 ГПК в съдебно заседание на 1.12.2025/, представляваща платената сума над предоставената главница от 1
200 лева, като платена без правно основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран и отговор от ответника със становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетите по делото доказателства се установява, че м ежду страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищцата има качеството на потребител, а ответникът е кредитор, действащ по занятие. Съгласно императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, този вид договори трябва да бъдат съставени в писмена форма на хартиен или друг траен носител, като всеки от екземплярите следва да бъде подписан и предоставен на потребителя. В конкретния случай се установява, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави екземпляр от самия договор, а предоставеният погасителен план не може да замести липсващото договорно съдържание. Това нарушение съставлява основание за прогласяване на недействителност на договора съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на усвоената главница, но не и на лихви, такси или разходи за допълнителни услуги. Тъй като ищцата е получила 200 лева, а е възстановила сума в общ размер на 324,10 лева, разликата над главницата е получена от ответното дружество без правно основание. Предявеният иск за сумата от 188,19 лева се явява основателен, тъй като е доказано плащане над дължимата главница, което подлежи на връщане при начална липса на основание.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски за държавна такса, намалена с 15 процента поради подаването на исковата молба по електронен път. По отношение на адвокатското възнаграждение съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Процесуалният представител на ищцата е оказал безплатна правна помощ на материално затруднено лице, поради което в полза на адвокат К. К. следва да бъде 2 присъдено възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което да бъде понесено от ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Р., ЕГН **********, от *****, сумата о т 188,19 лева, представляваща недължимо платена сума над главницата по недействителен договор за потребителски кредит № **** от ***** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2025 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК 175074752,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Р., ЕГН **********, сумата за направени разноски по делото за държавна такса в размер на 42,50 лева.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК 175074752,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Й. К. , от Адвокатска колегия - П., сумата за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3