Решение № 261 от 24.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Кюстендил, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20231500100283 по описа за 2023 година

Делото е образувано по подадена искова молба от Д. Т. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.„***“ №6, чрез пълномощника адв.Р. М. от АК-София, с адрес за кореспонденция в гр.София, ул.„***“ №1, ет.4, против „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София 1124, община Столична, район ***, ж.к.„*** бул.„***“ №1.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, търсени като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 235.00 лева и неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, представляващи неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, цялото в размер на 43 000 лева, настъпили (вредите) в резултат на пътно-транспортно произшествие, предизвикано виновно на 07.12.2022г. около 16.40 часа в община Кюстендил, на ПП I-6, км.24+350 от И. Г. К. - водач на лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, чиято гражданска отговорност към момента на произшествието е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 23.12.2022г. до окончателното изплащане.

Претендирани са и разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 07.12.2022г. около 16.40 часа Д. Т.

М. е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.*** движейки се по ПП I-6 на територията на Община Кюстендил. По същия път в този момент в лентата за насрещно движение се е движил лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, управляван от И. Г. К.. При км.24+350, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и релефа на местността, управляваният от К. автомобил излязъл от пътя, блъснал се в еластичната ограда (мантинела) и в следствие на удара в нея навлязъл в лентата за насрещно движение, като реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с управлявания от М. лек автомобил. За настъпилото ПТП бил съставен КП с №1139р-5560/08.12.2022г. и бил издаден акт за установяване на административно нарушение на водача И. Г. К..

1

Твърди се, че управляваният от И. Г. К. лек автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при „ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, по застрахователна полица №ВG/30/122001430021, валидна от 17.08.2022г. до 16.08.2023г.

Ищецът поддържа, че при настъпилото ПТП е получил увреждане на дясната глезенна става и долната част на десния крак, с поставена при извършения му преглед диагноза „фрактура на латерален малеол“. Продължаващи болки и оток на крака са наложили неколкократно търсене на лекарска помощ, а на 11.12.2022г. му е била поставена имобилизация, посредством ортеза за 20 дни. След 16.02.2023г. М. е започнал провеждане на рехабилитационни процедури, при които е констатирано наличие на оток, болезненост и ограничение в движенията на дясната глезенна става. Ищецът сочи, че в резултат на инцидента е претърпял неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания; бил е обездвижен за дълъг период от време, не можел да се обслужва сам и разчитал на помощ от страна на близките му; чувствал изтръпване на крака, а имал и дискомфорт от охлузванията и натъртванията по тялото; след свалянето на ортезата се наложило да ползва помощно средство за придвижване (бастун); имал оток и болезненост. М. сочи, че и понастоящем изпитва болки в ставата и затруднение при ходенето, които му пречат в ежедневието и водят до натрупване на емоционално напрежение и фрустрация; изпитва напрегнатост и тревожност, има приливи на страх, особено нощем; притеснява се от пътуване и автомобили; страда от мрачно настроение. Ищецът поддържа, че в периода от 08.12.2022г. до 18.01.2023г. е бил временно неработоспособен, за което са му били издадени болнични листове. Направил е разноски за лечение в общ размер на 235.00 лева, от които 130 лева за закупуване на ортеза и 105 лева за провеждане на рехабилитационни процедури.

Ищецът сочи, че на 23.12.2022г. е отправил покана до застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач – ответното дружество, за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, претендирайки сума в размер на 43 000 лева. По така заявената извънсъдебна претенция, на М. било заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лева, което същият счита за крайно недостатъчно да го обезщети за реално претърпените неимуществни вреди.

В представения в рамките на предоставения срок отговор на исковата молба, ответното дружество, чрез пълномощника му ю.к.***, не възразява срещу допустимостта, но оспорва основателността на предявените искове, като заявява, че единствено не спори по съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№*** към датата на произшествието, както и признава, че в рамките на образуваната застрахователна преписка на ищеца е било изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева.

Ответникът оспорва представения КП за ПТП, с довод, че същият не се ползва с материална доказателствена сила за факти, които не са се осъществили пред съставилото го длъжностно лице. Прави възражение на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД - за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който управлявал автомобила си с несъобразена с пътните условия и особеностите на пътния участък скорост, поради което изгубил контрол върху автомобила си и реализирал ПТП с правомерно движещия се застрахован водач – нарушения на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. Ответникът оспорва и иска за имуществени вреди, свързан със закупуване на медицински изделия, за които твърди, че не са били необходими и препоръчителни с оглед състоянието на ищеца. Оспорва се и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, което се счита за прекомерно и необосновано завишено, несъответно на принципа за справедлИ.ст, на съдебната практика и на реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП, които са 2 били репарирани с изплатената сума в размер на 3 000 лева. Прави се възражение за липса на данни за настъпване на посоченото в исковата молба увреждане – фрактура, тъй като медицинските документи съдържали данни за изкълчване на глезенна става. Оспорва се твърдението, че към настоящия момент ищецът не се е възстановил напълно от увреждането, както и настъпването на физическите неудобства и страдания, посочени в исковата молба, а също и на уврежданията от психическо естество. Оспорват се и акцесорните искове за лихви.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

На датата 07.12.2022г. около 16.40 часа Д. М. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.*** движейки се по ПП I-6 на територията на Община Кюстендил в посока от гр.София към ГКПП Гюешево. По същия път в този момент в лентата за насрещно движение и съответно в обратната посока (от ГКПП Гюешево към гр.София) се е движил лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, управляван от И. Г. К.. Платното за движение в участъка било с две ленти – по една за всяка посока, всяка лента с ширина 3.6 метра.

От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза с вх.

№2614/10.06.2024г., изготвено от в.л.д-р инж.Ф. К., се установява, че най-вероятно - предвид липсата на категорични данни - и двата автомобила са се движили със скорост, по-висока от 80 км/ч. Движейки се така, малко преди км.24+350 водачът на л.а. „*** Е 200“ с рег.№*** И.

Г. К. е изгубил контрол над автомобила и е самокатастрофирал със скорост около 70 км/ч с предната си част в еластичната ограда (мантинела), намираща се от дясната му страна. В резултат на удара и инерционните сили автомобилът му се завъртял със задната си част наляво, преминавайки диагонално през цялото платно за движение и е претърпял втори удар със задната си лява част в мантинелата, намираща се в насрещната лява лента за движение.

Между автомобила, управляван от И. К. и движещия се в своята лента за движение автомобил, управляван от М., настъпил челен нецентрален удар, който се осъществил именно в лентата на движение в посока от гр.София към ГКПП – Гюешево.

В заключението си вещото лице е посочило, че, за да приеме, че скоростта на движение и на двата автомобила е била над 80 км/ч, но без да може да определи поконкретно каква е била тя, е съобразило, че скоростта на движение на автомобилите по начало би могла да се определи по няколко методики: наличие на спирачни следи; деформациите на МПС; мястото на спиране на превозните средства; свидетелски показания; излетели при удара елементи и отломки от автомобила; видео-запис и др. Експертът е взел предвид, че в конкретния случай липсва информация за наличие на спирачни следи на двата автомобила, но са налице данни за деформациите на всеки от тях след настъпилото ПТП, поради което същият е приложил метод за определяне на скоростите, основан на тези данни, при който се вземат предвид масите на автомобилите, ширината и дълбочината на деформациите, твърдостта на конструкциите и прочее, в резултат на който и при липсата на други по-обективни данни, е формирал своето заключение.

За да отговори на въпроса при какви обстоятелства от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим за водача на л.а. „*** ***“ с рег.*** вещото лице се е позовало на дадени от Д. М. показания пред разследващ орган, в които М. твърди, че е видял насрещно движещия се автомобил на около 100-120 метра в момент, в който автомобилът е бил в средата на пътното платно; независимо, че очаквал този автомобил да се прибере в своето платно, М. отпуснал педала на газта, но веднага след това видял, че насрещният автомобил се удря с дясната си част в мантинелата, която е от ляво по посоката на движение на М. и той веднага натиснал педала на спирачката; автомобилът отсреща започнал да се движи по диагонал в посока лентата за движение на М., ударил се със задната си част в мантинелата, 3 която е от дясната му страна, след което, а може би – едновременно с това, автомобилът се ударил челно в този, управляван от ищеца. Според твърдяното от М. в тези показания, към момента на удара управляваният от него автомобил бил почти спрял. Според вещото лице, обаче (вж.отговора на задача 1.9) в началото на удара скоростите на автомобилите са били: около 34 км/ч за л.а. „*** Е 200“ с рег.№*** и около 77 км/ч за л.а. „*** ***“ с рег.№***. вещото лице е посочило, че ако се приеме, че М. е възприел като опасност другия автомобил в момента, в който в показанията си е посочил, че го е видял – на разстояние от около 120 метра, опасната зона за скорост от 80 км/ч и конкретните пътни условия е била 63 метра, т.е. от техническа гледна точка, същият е има възможност да спре преди мястото на удара. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ако като опасност се възприеме друг момент – удара в мантинелата, завъртането и т.н., изводът би могъл да бъде различен от посочения в заключението.

Със Споразумение за прекратяване на наказателното производство, сключено в производството по НОХД №687/2023г. по описа на Районен съд – Кюстендил на датата 20.10.2023г., И. Г. К. се е признал за виновен в това, че на 07.12.2022г. на първокласен път I6/Е-871 „Граница Северна Македония – о.п. Кюстендил - Радомир“ , при км.24+350 в участъка между отклонението за с.Скриняно общ.Кюстендил и с.Копиловци общ.Кюстендил при управление на лек автомобил марка „***“, модел „Е 200“ с рег.№***, негова собственост, е нарушил правилата за движение, както следва: по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение; чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, като не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, по непредпазлИ.ст е причинил значителни имуществени вреди по лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.*** собственост на „***“ ЕООД, в размер на 20 963 лева – престъпление по чл.343 ал.1 б.А във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК. К. е бил освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, както и на основание чл.343г от НК – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление.