Решение № 336 от 16.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Бургас, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120106508 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от П. Д. Г. против Е. В. Ф. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 7 200 лв., представляваща сбор от дължими главници по девет неформални договора за паричен заем, сключени между страните през периода 23.11.2022 г. – 26.06.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5338/2023 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски. Ищецът твърди, че между него и ответника са били сключени девет неформални договора за заем на парични суми в общ размер от 7 200 лв., като сумите са били предоставяни на ответника чрез преводи посредством системата на „Изипей“ АД, а именно: 1 500 лв. – преведени на 23.11.2022 г., 200 лв. – преведени на 28.11.2022 г., 300 лв.

– преведени на 02.12.2022 г., 500 лв. – преведени на 13.12.2022 г., 200 лв. – преведени на 09.01.2023 г., 1 800 лв. – преведени на 11.01.2023 г., 500 лв. – преведени на 01.02.2023 г., 200 лв. – преведени на 05.02.2023 г. и 2 000 лв. – преведени на 26.06.2023 г. Твърди се също така, че на 27.06.2023 г. между страните е било сключено писмено споразумение, в което ответникът е признал, че дължи на ищеца сума в общ размер от 7 200 лв. и е поел задължение да погаси целия си дълг в срок до 18:00 ч. на 30.06.2023 г., но до момента заемните суми не са върнати, а след подписването на споразумението ответникът е преустановил всякакви контакти с ищеца. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

1

В законоустановения едномесечен срок, както и в продължения такъв, ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е изразил становище по съществото на иска, не е направил доказателствени искания, не е представил доказателства. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който е оспорил иска и моли същият да бъде отхвърлен, не са ангажирани допустими доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5338/2023 г. по описа на БРС, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. В. Ф. да заплати на кредитора П. Д. Г. сумата от 7 200 лв., представляваща главница по сключени между тях девет броя неформални договори за заем и подписано нарочно споразумение от 27.06.2023 г. за изплащане на дълга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 944 лв. – разноски в заповедното производство. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение, поради което заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като такъв иск е бил предявен в срок и по него е образувано настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК.

По делото са представени девет платежни нареждания, удостоверяващи извършени от П. Д. Г. в полза на Е. В. Ф. преводи на парични суми чрез системата на „Изипей“ АД на следните дати и в следните размери: 1 500 лв. – преведени на 23.11.2022 г., 200 лв. – преведени на 28.11.2022 г., 300 лв. – преведени на 02.12.2022 г., 500 лв. – преведени на 13.12.2022 г., 200 лв. – преведени на 09.01.2023 г., 1 800 лв. – преведени на 11.01.2023 г., 500 лв. – преведени на 01.02.2023 г., 200 лв. – преведени на 05.02.2023 г. и 2 000 лв. – преведени на 26.06.2023 г., като в седем от разписките е посочено, че основанието за превода е „заем“.

Представено е и сключено между страните по делото споразумение от 27.06.2023 г., в което е посочено, че на горепосочените дати П. Г. е предоставил в заем на Е. Ф. парични средства в общ размер от 7 200 лв., като Ф. е потвърдил, че е бил поканен да върне дадените му в заем суми, но не е изпълнил задължението си. В споразумението се съдържа и постигната между страните договорка Ф. да заплати на Г. еднократно и в пълен размер сумата от 7 200 лв., в срок до 18,00 ч. на 30.06.2023 г., като отново е посочено, че тази сума представлява сбор от невърнати суми по сключени 9 броя договори за заем с настъпили падежи. Страните също така са се съгласили, че подписването на споразумението има значение на покана за заплащане на сумата и не е необходимо отправяне на допълнителна такава с предоставяне на допълнителен срок за плащане. Споразумението е подписано от двете страни, като в хода на настоящото производство не е направено своевременно и допустимо оспорване на истинността на този документ, нито такова оспорване е заявено в подаденото в заповедното производство възражение от длъжника. С оглед на това съдът намира, че споразумението на страните от 27.06.2023 г. е валидно сключено и е породило правните си последици, като с него ответникът е признал дължимостта на сумата от 7 200 лв., както и че същата му е била дадена от ищеца в заем и е следвало да я върне до 30.06.2023 г.

По делото е разпитан свидетелят С. П., който заявява, че познава ищеца като колега в строителството и двамата често работят заедно по строителни обекти. Заявява също така, че познава и ответника, тъй като той е бил служител на ищеца. Твърди, че ответникът доста 2 често е искал парични средства от ищеца, за да си покрива кредити, заеми и други, като свидетелят лично е присъствал на такива разговори между тях. Ищецът превеждал парите на ответника по Изипей, за да има документ за дадените суми. Според свидетеля, ответникът не е връщал заемите на ищеца, въпреки че между тях са били водени разговори за това.

Заявява, че ищецът не е давал парични средства на ответника за закупуване на материали или за да плаща на други работници, като това е било правено от самия ищец като управител на фирмата, в която е работил ответникът.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. При условие, че не е уговорено друго, заемодателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, се установи, че в периода 23.11.2022 г. – 26.06.2023 г. ищецът е предал на ответника, чрез извършването на девет парични превода посредством Изипей, сума в общ размер от 7 200 лв. От разписките за извършените парични преводи, от сключеното между страните споразумение, както и от показанията на св. П. се доказа и основанието за предаването на тези суми, а именно, че същите са били дадени в заем от ищеца на ответника. Поради това съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че на посочените в исковата молба дати между страните са били сключени девет неформални договора за заем, като общият размер на дадените в заем суми е 7 200 лв.

В сключеното между страните споразумение от 27.06.2023 г., освен признание на задължението от страна на ответника, се съдържа и покана от ищеца към ответника за връщане на дадените му в заем суми, като по делото не се твърди и не са представени доказателства към настоящия момент ответникът да е върнал на ищеца тези суми изцяло или частично.

С оглед на гореизложеното съдът намира за доказано, че ответникът дължи на ищцата процесната сума от 7 200 лв., представляваща сбор от дължими главници по сключени между тях девет неформални договора за заем, поради което предявеният по отношение на главницата установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предвид установената забава на ответника, на осн. чл. 86 от ЗЗД същият дължи на ищеца и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане, поради което и в тази му част установителният иск следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1944 лв., представляваща направените от него съдебноделоводни разноски в заповедното производство, както и сумата от 144 лв. - разноски в исковото производство – платена държавна такса в дължимия й размер. За яснота следва да се посочи, че в хода на заповедното и в настоящото исково производство е представен един и същи договор за правна защита и съдействие от 28.08.2023 г., в който е удостоверено, че 3 ищецът е платил на процесуалния си представител възнаграждение в размер на 1 800 лв., т.е. не е налице заплащане на отделен адвокатски хонорар за осъщественото от адвоката представителство в исковото производство (в този смисъл е и съдържащият се в исковата молба списък на разноските на ищеца).

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Е. В. Ф., ЕГН **********, от с. Р***, общ. С***, ул. ****, дължи на П. Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ***, сумата от 7 200,00 лв. (седем хиляди и двеста лв.), представляваща сбор от дължими главници по девет неформални договора за паричен заем, сключени между страните през периода 23.11.2022 г. – 26.06.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2582/07.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5338/2023 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА Е. В. Ф., ЕГН **********, от с. Р**, общ. С***, ул. ****, да заплати на П.

Д. Г., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. *****, сумата от 144,00 лв. (сто четиридесет и четири лв.), представляваща направените от него разноски в настоящото производство, както и сумата от 1 944,00 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и четири лв.) - разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4