Решение № 4652 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4652 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. Д.А при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно дело № 20251110214514 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № 310354 от 24.09.2025г. по описа на СРС (образувано на 14.10.2025г.)от Т. Й. Д. с ЕГН ********** и адрес в *** чрез адв. И. М. с адрес в гр. *** срещу Наказателно постановление N 25-4332-022859 от 15.09.2025г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на НП, като сочи, че нарушението е недоказано. Наред с това се сочи, че камерата засича в двете посоки, съответно, измерената скорост е на , насрещнодвижещ се автомобил.

Претендира разноски.

В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява.

Представлява се от юрисконсулт К. с пълномощно по делото.В хода на съдебните прения последната от името на доверителя си пледира за отхвърляне на жалбата. Сочи , че нарушението е доказано категорично, не са допуснати процесуални нарушения и извършителят е установен по надлежния ред.

1

Претендира разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Т. Й. Д. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление N 25-4332022859 от 15.09.2025г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП'', е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 20.08.2025г. на Т. Й. Д. с ЕГН ********** бил издаден от С. С. – служител на ОПП СДВР , Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 021429 за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това , че : '' …….на 22.07.2025 г. в 19:23 часа в гр.София, по бул.Цар Борис III АТСС CORDON M2, насочено към ул.‘‘Мала курия‘‘, заснемащо и в двете посоки и след № 474, същият се движи със скорост 95 км.ч.(толеранс 3% от 98 км.ч.) при ограничиение на скоростта, въведено с п.з. В26 - 40 км/ч. в населено място Д. управлява л.а.''***'' с рег. № ***, собственост на Д. К. Д.а с ЕГН **********. Нарушението е установено с АТСС CORDON M2 с № MD1197., записваща дата,час, място, скорост, , рег.№. Попълнени са два броя декларации по чл. 188 от ЗДвП от собственик и водач. Актът е съставен в ОПП СДВР по преписка № MD4197-215839265/2025г.

Актът бил връчен на жалбоподателя , като същият го подписал без възражения.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 25-4332-022859 от 15.09.2025г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Във въззивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно 2 които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

Съдът намира, че се установи от събраните в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, доказателства че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно посочената норма, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая НП е издадено за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата - система за видеоконтрол CORDON M2 с № MD1197, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи образец.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за измерване е одобрен тип средство за измерване и е преминало проверка за техническа годност , за което е издаден протокол.

По делото е установено, че на 22.07.2025г. процесното средство за измерване е било позиционирано на бул.Цар Борис III след № 474, насочено е било към ул.‘‘Мала курия‘‘, като с него е извършван контрол на скоростта в двете посоки за времето от 18:00ч. до 20:00ч.

Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на приложения снимков материал и описаното в АУАН и НП.

При отчитане на скоростта и последвалото издаване на НП е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е , че в АУАН и НП е приета скорост на движение на автомобила от 95 км./ч.

От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство е отчетена скорост на движение 98 км./ч.

Установен по категоричен начин е и субектът на нарушението, като същият собственоръчно е попълнил декларация, че на процесната дата и час е управлявал лекия автомобил.. Декларация е попълнила и Д. К. Д.а с ЕГН ********** – собственик на автомобила, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че на процесните дата и час , именно Т. Й. Д. с ЕГН ********** е управлявал л.а.''***'' с рег. № ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, 3 като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

В настоящият случай, жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 55 км.ч.

(след приспаднат толеранс), от което следва, че АНО е определил наказанието правилно и съобразно разписаното в закона.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя , относно тежестта на наказанията.

Същите са определени от закона и съдът не може да ги изменя по своя преценка.

Що се отнася до приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че не се касае за маловажен случай. Видно от справката за водач, жалбоподателят е многократно наказван за нарушения на ЗДВП, а в настоящият случай , допуснатото превишение на скоростта в градски условия е от характер да представлява риск за жИ.та и здравето на неограничен кръг субекти

Предвид всичко, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно , както от фактическа, така и от правна страна и следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото на административния орган се дължат разноски.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 25-4332-022859 от 15.09.2025г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на Т. Й. Д. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Й. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР , сумата от 100 лева, предтавляваща разноски за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4