Решение № 104 от 26.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Цанова

Христо Лазаров

Николай Метанов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20201001002241 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 53631 от 15.06.2020г. по описа на Софийски градски съд, на В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, против решение № 619 от 23.04.2020г., постановено по т.д.№397/2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-4 състав, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК, че в полза на „Билборд“ АД, ЕИК 130472125, гр.София, пл.„България“ № 1, НДК, вх.АИ4, ниво - 2, съществува срещу В.В. Ш.-Д.,

ЕГН **********, гр.***, ж.к.„***“, бл. **, вх. „*“, ет.*, ап.**, вземане по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.365 ЗЗД за сумата от 48 821,63 лв. - по договор-спогодба от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от 06.06.2018г. до окончателното плащане, както и вземане по чл.92 ЗЗД за неустойка в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от забава до

20.03.2018г., за които вземания е издадена заповед по чл.417 ГПК на 20.06.2018г. от СРС, 51 с - в, по ч.гр.дело №36844/18г., и В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Билборд“ АД съдебни разноски в размер на 3 275,97лв. - по исковото производство, и в размер на 2 477 лв. - по заповедното производство.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено и бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск срещу него.

1

Установен е факта на осчетоводяване на фактурите, но не са изследвани счетоводните отразявания на сметките отразяващи движението на стоки и материали при ищеца и

„Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД - не е доказано, че ищецът е изработил стоката, изразходвал е материали за нея, отразил я е в счетоводството си като стока на склад, съответно изписал е тази стока от склада си, като я е предал на превозвач или я е доставил директно на другата страна по доставката. Счетоводно отразяване на фактурите и ползването на данъчен кредит има друга функция - опазване на обществени отношения свързани с попълването на републиканския бюджет.

Делото се води само спрямо въззивника, като солидарен длъжник, без привличането на търговското дружество, основен длъжник, което е съществено процесуално нарушение.

Съдът прави изводи, въз основа на факта, че спогодбата е подписана от В.В.

Ш.-Д., без тя да е вписана като управител на дружеството, следователно не може валидно да задължи това дружество. Лично възражение за липса на представителна власт не е направено, тъй като „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД не участва в процеса. Неучастието в процеса на основния длъжник по търговската сделка е поставило въззивника в неизгодно правно положение.

За да е налице солидарна отговорност, която да е ангажирана за чужд дълг, следва да е налице и валиден договор, по които фигурира надлежен длъжник, поел главното задължение. Съдът е приел, че такъв главен дълг не съществува, тъй като спогодбата не е подписана от лице, което надлежно представлява дружеството, но не е приложил последиците от това – не са налице предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност. Съдът не се е произнесъл по наличие на неизпълнение по всяка една от договорените доставки, относно субективно съединените искове за извършени и неразплатени доставки, съответно по отношение на техния размер и падеж.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Билборд“ АД, ЕИК 130472125, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и иска присъждането на разноски.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

„Билборд“ АД, ЕИК 130472125, е предявило обективно и субективно съединени искове по чл.422, вр.чл.415, ал.2 ГПК, срещу „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, ЕИК 130510743, и В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, за установяване съществуването на негови паричните вземания срещу ответниците, възникнали на основание по Договор за спогодба от 20.03.2018 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, в размер общо на 66 298,63 лв. /48 821,63 лв. - главница; и 15 000 лева неустойка/.

По отношение на ответника „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, ЕИК 130510743, 2 производството по делото е прекратено с влязло в сила определение № 4553 от 26.08.2019г., по т.д. № 397/2019г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI- 4 състав.

Ответникът В.В. Ш.-Д., ЕГН **********, оспорва предявените искове, като неоснователни, по подробно изложени съображения.

Твърди недействителност на договора за спогодба, тъй като не урежда възникнал правен спор. Поради липсата на определеност и определяемост на предмета на спогодбата, и съществените елементи на възложената работа, спогодбата е нищожна и с неопределен предмет. Нотариалната заверка, обективирана в карето на нотариуса, е нищожна, тъй като от справките в търговски регистър се вижда, че Ви Джи Ес Дизайн не се представлява нея, а в карето на нотариуса е посочено, че тя е подписала за дружеството. На самостоятелно основание, неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като тя надхвърля нейната законова функция.

Евентуално, неустойката е и погасена по давност и не се дължи.

С обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел предявените искове за допустими, а разгледани по същество за основателни по следните съображения:

Представен договор за спогодба от 20.03.2018г., който установява, че ищецът и ответниците са постигнали съгласие, че ищецът има срещу „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД вземане в размер на 48 821,63 лв., произтичащо от поръчки, описани в Приложение 1 към спогодбата. При сключване на договора „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е представляван от ответницата Ш.-Д., която не вписана в TP като управител – извършено е действие без представителна власт по признание на дълг, произтичащ от търговски сделки, но няма данни, а и не се твърди „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД да се е противопоставил на извършените от негово име правни действия - чл.301 ТЗ, респ. чл.42, ал.2 ЗЗД.

Ш.-Д. е извършила правни действия от името и за сметка на търговеца „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, поради което направеното от нея възражение, че „Ви Джи Ес

Дизайн 2001“ ООД не е бил представляван от надлежен представител, е злоупотреба с право. Недопустимо е едно лице да черпи права от своето противоправно поведение.

При сключване на договор чрез представител, правните последици от договора настъпват за представлявания, и единствено мнимо представляваният

/„Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД/ разполага с правото да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД.

Ответницата Ш. - Д. има качеството на съдлъжник, който носи солидарна отговорност за задълженията на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, а в качеството на солидарен длъжник тя няма право да противопоставя на кредитора ищец „личните“ възражения на своя съдлъжник - чл.122, ал.3 ЗЗД, включително и възражението за липса 3 на представителна власт - чл.301 ТЗ, респ.42 ал.2 ЗЗД. В подкрепа на този извод на съда е и правилото на чл.127 ал.3 ЗЗД, от което се извежда, че съдлъжникът има право да противопостави на кредитора свое „лично“ възражение и „общо“ възражение, но не и „личните“ възражения на останалите съдлъжници - чл.122 ал.З ЗЗД.

Претендираното от ищеца вземане произтича от договора за извънсъдебна спогодба, по който ответницата е солидарен длъжник, не е основано на нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 39, том I, дело N 35/2012 г., по който ответницата е учредила ипотека за обезпечение на чужд дълг, поради което не може да се прави възражение по чл.151 ЗЗД.

Възраженията, че на дружеството не са доставени от ищеца описаните във фактурите и поръчаните печатни материали стоки, както и за липса на яснота за предходните правоотношения, каквито не са съществували преди сключване на спогодбата, са „общи“ по смисъла на чл.127 ал.З ЗЗД и следва да се разгледат.

Заключението на ССЕ установява, че за описаните в исковата молба и в Приложение №1 към договора фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. На основание чл.55 ал.1 ТЗ, вр. с чл.182 ТЗ, съдът е приел за доказано, че процесните фактури служат за доказване на сключени между ищеца и „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД търговски сделки. Процесните фактури са включени в дневниците за покупки и в справките декларации на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, който е ползвал данъчен кредит, от което следва доказателствения извод, че стоките и услугите са получени от „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, и за него и за неговия съдлъжник е възникнало насрещното задължение да плати уговорената цена, респ. възнаграждение.

Възражението за погасителна давност е „общо“ по смисъла на чл.127, ал.3 ЗЗД.

Падежът на първата погасителна вноска по договора за спогодба е 30.04.2018г., а на 06.06.2018г. е подадено заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, от когато се считат за предявени исковете по чл.422 ал.1 ГПК, поради исковете не са погасени по давност.

Към сключване на договора за спогодба на 20.03.2018г. е изтекъл давностният срок по чл.110 ЗЗД за вземанията по издадените от ищеца през 2010г. и 2012г. фактури, описани в Приложение 1 към договора. След като длъжникът „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД е сключил договора за спогодба на 20.03.2018г. и е поел задължението да изпълни погасените по давност вземания, той е направил отказ от давност, който е действителен - по аргумент от противното на предвиденото в нормата на чл.113 ЗЗД правило. Изтичането на давностния срок не води до погасяване на вземането, а на възможността то да се защити по съдебен ред.

След като и след изтичане на давностния срок изпълнието на погасено по давност вземане е действително, то може да бъде и признато с договор за извънсъдебна спогодба. В това се изразява преобразуващото действие на договора за извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД, защото правното положение между страните е променено, в резултат на което вземането вече не погасено по давност - чл.113 ЗЗД, вр. с чл.118 ЗЗД.

4

Възраженията за унищожаемост на спогодбата са недоказани. В подкрепа на твърденията за осъществена заплаха и за състояние на крайна нужда не са представени доказателства. При тези факти съдът е приел, че договорът за спогодба е действителен и поражда валидно правоотношение. Със сключване на договора ответницата е встъпила в дълга на дружеството и в качеството на солидарен длъжник е поела съществуващото чуждо задължение, с одобрение на кредитора - чл.101 ЗЗД. Вземането е доказано по размер, защото в договора за спогодба е посочен точен и конкретен размер на задължението, за което ответницата е поела солидарно задължение - 48 821,63 лв. От заключението на ССЕ и от обясненията на в.лице К. в съдебното заседание на 06.03.2020г. е установено формирането на дълга - 34 300,13 лв. е цената на доставените от ищеца стоки и услуги по записаните фактури в търговски книги на „Ви Джи Ес Дизайн 2001“ ООД, който е ползвал данъчен кредит по тях, а сумата от 14 521,50 лв. е част от целия признат със спогодбата дълг в размер на 48 821,63 лв. и представлява стойност на поръчани от дружеството печатни продукции, които не могат да се реализират и са описани в Приложения № 1 към договора.

Възражението за нищожност на клаузата за неустойка по т.5 от договора е „общо“ по смисъла на чл.127, ал.3 ЗЗД. С процесния договор за спогодба страните са постигнали съгласие, че към неговото сключване задължението за главница възлиза в размер на 48 821,63 лв., а задължението за неустойка от забавата е в размер на 15 000 лв. Няма данни за това преди сключване на договора за спогодба да е била уговорена неустоечна клауза за обезщетение на вреди от забава да се плати в срок цената по основното правоотношение, но с оглед на това, че неустойката представлява обезщетение за вреди от забавата и с оглед на това, че въпреки наличието на забава към сключване на договора единствено с неустойката от 15 000 лв. се урежда въпросът за вредите от забавата до 20.03.2018г., съдът е приел, че страните са постигнали съгласие дължимото обезщетение за забава да се дължи не като законна лихва по чл.86 ЗЗД. а като неустойка по чл.92 ЗЗД.