Решение № 280 от 21.04.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Плевен , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ана И. Илиева при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело № 20204430104681 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** срещу Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес в *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.365, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 738,58 лева, от които сума от 587,34 лв. - главница, представляваща сборът от 30 броя неплатени ежемесечни вноски за периода 28 март 2015 г. - 28 август 2017 г., дължими въз основа на сключено споразумение между страните, както и сума от 151,24 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата, считано от 29.08.2017 г. до 12.03.2020г. вкл., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1934/2020 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че с договор за прехвърляне на вземания №001 от 15.11.2007 г. "Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК *********, е прехвърлила на ищеца, вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други 1 принадлежности към тях, срещу посочената в чл.4 от този договор цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента. Излага се, че сред цедираните вземания, описани в Приложението към договора, фигурира и вземането срещу ответника, произтичащо от сключения при ОУ договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 03.01.2006 г., обективиран в двустранно подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 27.12.2005 г. Сочи се, че в съответствие с приложимите ОУ за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, запознаването с които ответникът е декларирал при подписване на заявлението и съгласно уговорките, отразени в това заявление, на същата е издадена кредитна карта „EUROLINE” и й е отпусната парична сума посочена в заявлението.

Излага се, че в двустранно подписаното заявление за кредитна карта и в приложимите ОУ се съдържат конкретни уговорки относно начините за усвояване на кредита /чл.4 до чл.6 от ОУ/, включително и начина за погасяване на задълженията на картодържателя /чл.10 и чл.12/. Сочи се, че ответницата се е задължила да погасява всички усвоени суми от предоставения й кредитен лимит ведно с начислените договорни лихви разсрочено, на месечни вноски, с установен минимален размер, в сроковете и по начина, посочени в ОУ. Твърди се, че в срока на действие на договора длъжникът не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите суми, поради което към 15.11.2007 г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от ответницата сума възлизала на 927,34 лв. Излага се, че в съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, длъжникът е уведомена за извършената цесия и за новия кредитор, като със споразумение от 23.10.2013г. сключено между страните по делото ответницата е признала съществуването на дълга си, чийто размер към момента на подписване на споразумението е възлизал на 927,34 лв. и се е задължила за периода от 28.10.2013 г. до 28.08.2017 г. вкл. да го изплати на 47 /четиридесет и седем / ежемесечни вноски, първата от които в размер на 20.00 лв., а всяка следваща в размер на 20.00 лв. и последна изравнителна, при падеж 28-мо число на месеца, за който се отнасят. Твърди се, че ответницата не е извършила 30 плащания за погасяване на признатото със споразумението задължение, възлизащи на сумата от 587,34лв. за периода 28 март 2015г. - 28 август 2017г.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща предсатвител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Излага, че искът е допустим, но неоснователен. Не отрича факта, че ответницата е подала заявление и й е издадена кредитна карта „ЕVROLINE" от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и, че е 2 запозната с ОУ за начина на усвояване на кредита, погасяването му, както и че не е правила вноски за погасяването. Не отрича и факта, че по силата на договор за цесия от 15.11.2007 год. нейното задължение е преминало към сегашния кредитор-ищец по делото. Твърди, че по делото не е доказано, че ответницата е признала задължението си, тъй като не са представени доказателство, че й е връчено своевременно уведомление за извършената цесия – т.е., че изпълнен чл.8 ал.2 от Договора за цесия.

Излага, че едва в представеното споразумение № 1903599/23.10.2013 г. е записано, че страните констатират, че съществува договор за цесия. Излага, че задължението, дори да е действително е било погасено по давност. Излага, че лед като е подписала добросъвестно предложеното й споразумение ответницата се е консултирала и е преценила, че не следва да заплаща задължение, което е погасено по давност.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ищеца по делото моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че ответникът не е уведомен за настъпилата цесия. Сочи, че много по – късно е подписано споразумението между страните.

Твърди, че след подписване на споразумението кредиторът не е предприел никакви действия до 2020г. Счита, че вземането е погасено по давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1934/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 1022/28.05.2020 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: сумата от 587,34лева – главница; сумата от 151,24 лева мораторна лихва начислена за периода 29.08.2017г. – 12.03.2020г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2020г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, посл. изм. ДВ бр.8/2017г., която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщено като доказателство по делото е и заявление за издаване на кредитна карта от 27.12.2005 г., от което се установява, че ищцата е отправила искане да й бъде издадена такава.

Установява се от приобщения по делото договор за цесия от 15.11.2007 г., и Приложение №1/15.11.2007 г. към него, че на ищецът е цедирано вземането на кредитора по отношение на задължението на ответника.

3

Видно е от представеното по делото Уведомление за извършена цесия, че е направен опит ответникът да бъде уведомен за същата.

От представеното по делото споразумение от 23.10.2013 г. се установява, че страните по делото са постигнали договореност, че: съгласно сключеният на 15.11.2007 г. договор за продажба на вземания ищецът е придобил вземане срещу ответника по договор за кредитна карта, първоначално сключен с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД със стойност на задължението от 927,34 лева. Видно е, че страните са се договорили, че задължението ще бъде платено на 47 броя ежемесечни вноски в размер на 20 лева, считано от м. октомври 2013 г., платими до 28 число на месеца, с една последна изравнителна вноска. Установява се и, че в споразумението е предвидено, че при неизпълнение на задължението от страна на длъжника кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата дължима сума, да претендира съдебно същата, както и да иска присъждане на лихва за забава.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане въз основа на сключеното споразумение с ответника.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Споразумението между ищеца и ответника от 23.10.2013 г. носи белезите на договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор чрез взаимни отстъпки, с които могат да създадат, изменят или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодбата има двустранен характер, а отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение на страната и е средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е възможно и страните да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат по между си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. В този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо 4 задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика, спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение /в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./. Договорът за спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че страните считат правното положение такова, каквото са признали в спогодбата, както и регулиращо действие, състоящо се в това, че страните се задължават в бъдеще да изпълняват задълженията си така, както са установени в спогодбата. Договорът за спогодба има и конститутивно действие, тъй като съществуващото правоотношение се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба. Споразумението за разсрочено плащане не е едностранно изявление на ответника, а съдържа насрещни волеизявления и на двете подписали го страни, поради което е договор, а не едностранна сделка. Съдът намира, че по изложените аргументи и възражението на особения представител на ответника, че на същия не е съобщена извършената цесия и, че вземането е погасено по давност преди сключване на споразумението за неоснователни.

По делото не са представени доказателства, а и не се навеждат твърдения ответницата да е изпълнила задълженията си по сключеното споразумение.

С оглед всичко изложено и доколкото ответницата не е платила в предвидения в споразумението срок следва да върне и останалата дължима сума по договора, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че наведеното от особения представител на ответника възражение в хода на производството, че вземането по споразумението е погасено по давност следва да се остави без разглеждане, доколкото е направено след подаване на отговора на ИМ, поради което и възражението като такова е преклудирано.