Решение № 114 от 15.10.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Разград, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253300600236 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №12 от 09.07.2025 по нохд № 59/2025г. РС- Кубрат е признал подсъдимия Г. Х. А. за виновен в това, че на 25.03.2025 г. в гр.Завет, обл.Разград, е управлявал моторно превозно средство - мотофреза марка „Tilling Machine", модел „GD17-M" със сериен номер 201600897 и прикачено към него ремарке, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 1,48 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал.

3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510 с фабричен № ARNJ-0017, проба № 5799, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343б от НК - със Споразумение № 45/26.07.2023 г. по НОХД № 142/2023 г. на Районен съд гр.Кубрат, в сила от 26.07.2023г., с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което по реда на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от едно година, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим, и глоба в размер на 700 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по Споразумение № 45/26.07.2023 г. по НОХД № 142/2023 г. на Районен съд гр.Кубрат, в сила от 26.07.2023г., лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда, при първоначален общ режим. На основание чл.343б, ал.5 от НК, в тежест на подсъдимия е присъдена равностойността на моторно превозно 1 средство - мотофреза марка „Tilling Machine",модел „GD17-M" със сериен номер 201600897 и прикачено към него ремарке, послужило за извършване на престъплението в размер на 740лева, в полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Г. Х. А.. Счита присъдата за изцяло неправилна поради несъставомерност на вмененото му от обективна страна – управляваната мотофреза не е МПС, като в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил защо приема, че управляваната от него мотофреза е „самоходна машина“ съгл. §6 т.16 от ДР ЗДвП, а не е „самобалансиращо се превозно средство“ съгл. §6 т.18в от същия закон, доказано от назначената повторна експертиза както, че от същата е видно, че по своите характеристики технически данни също представлява „бавнодвижещо се пътно превозно средство“ по смисъла на §6 т.24 от ЗДвП. Въпреки направеното възражениеq съдът не мотивирал приложението на чл.9 ал.2 от НК. Обосновавайки последното сочи, че има само начално образование, не разбира много от закони и правни думи. Цял живот живял на село, не е имал кола, мотор или каквото и да е моторно превозно средство. До 2023г. не е имал досег с полицията. През 2017г. си взел фреза, а синът му помогнал да направят ремарке и сложили бетонна тухла за баланс. От тогава ползвал фрезата да обработва градината. Не знаел, че това е „самоходна техника“ или „моторно превозно средство“. Никой не му е казвал, че трябва да се регистрира и не трябва да се кара след употреба на алкохол. Твърди, че не е имал намерение да извърши престъпление просто не знаел, че това, което прави било забранено. Намира, че е останало неизяснено обстоятелството дА. управляваната мотофреза е „самобалансиращо се превозно средство“ съгл. §6 т.18а от ЗДвП и/или „бавно движещо се пътно превозно средство“ съгл. §6 т.24 от ЗДвП, поради което моли да бъде назначена допълнителна експертиза, която да отговори на тези въпроси. Предлага присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението изцяло или да бъде постановено решение, като му бъде наложено съответстващото се административно наказание.

Препис от жалбата е връчена на РП-Разград, ТО-Кубрат, като не са били депозирани възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитниците на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия адвокат С. излага съображения, за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. В екземпляра от постановлението за привличане на обвиняем, извършено в присъствието на друг адвокат който му е връчен, липсвал подпис на разследващия орган. Не е могъл да задава въпроси на вещото лице при изготвянето на АТЕ. Неизясняването на този въпрос, го лишило от възможност да се възползва от правото си по чл.371 т.2 от НПК, където е задължително приложението на чл.55 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт не се обосновавало по какви съображения е прието, че управляваното превозно средство е МПС, тъй като обвинението е насочено единствено за управление на „Tilling Machine", модел „GD17-M", без формулировка за състав на превозно средство. Оставало неясно защо е самобалансиращо се, а не бавнодвижещо се превозно средство или такова отговарящо на другите определения в 2

ПЗР на §6 от ЗДвП. Сочи за нарушение на чл.46 ал.3 ЗНА поради разширително тълкуване, което не е възможно за наказателната отговорност. Намира постановената присъда за необоснована, по отношение на категоризирането като превозно средство съгл. Регл.167.

Пледира за оправдаване на подсъдимия, на който да бъде наложена административна глоба.

Евентуално пледира за налагане на наказание в минималния размер с оглед обществената опасност на дееца и минималната обществена опасност на последиците, които са незначителни.

Защитникът на подсъдимия адвокат М. в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа жалбата. Сочи, че не ставало ясно защо е прието в случая, че е управлявано от подсъдимия ППС, което е МПС. При анА.за на доказателства КРС е приел, че това е високо проходимо превозно средство, а дА. е превозно средство или не има от обективна страна Регламент 167, който бил основополагащ и процесното, не е било ППС.

Като това е останало неизяснено от първата инстанция, дА. тази мотофреза има място за закачане с винт или той си е монтирал. Това не се изяснило и от изготвените експертизи.

Пледира за отмяна на присъдата и връщане на делото, евентуално при положение, че е осъществен състава, моли присъдата да бъде намалена.

В лично изявление подсъдимият А. заявява, че подържа становището на защитниците си сочи, че съжалява за това, че е карал с алкохол и бил задържан от полицията, докато управлявал мотофрезата, че не е виновен.

Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита, че на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения, както, че при изготвянето на обвинителния акт е сочено кое е МПС-то – мотофреза с прикачено ремарке.

Счита деянието за доказано при нА.це и на субективната страна, тъй като подсъдимият е бил осъждан за същото деяние. Намира присъдата за правилна и законосъобразна и предлага на съда да я потвърди.

В последната си дума подсъдимият А. заявява, че не иска да бъде обвинен.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 3 НПК.

Настоящият състав намира, че не са били допуснати процесуални нарушения, от категорията на тези ограничаващи правата на подсъдимия. Доводите на защитата в тази посока са неоснователни. На първо място независимо, че не са били поставени за разглеждане в разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд предвид забраната на чл.248 ал.3 НПК, посочените такива от защитата, както и след служебна проверка не се констатира да са допуснати порцесуални нарушения, довели до нарушаване процесуалните права на обвиняемия във фазата на досъдебното производство. Връченият екземпляр на подсъдимия от постановлението за привличане на обвиняем, при липса на подпис на 3 разследващия орган, не е от такова естество, тъй като това постановление намиращо с в кориците на делото на л. 10 е подписано надлежно от всички участници, така и от разследващия орган. Към този момент обвиняемият А. е имал защитник така, че не може да се твърди, че са му били нарушени правата както и това, че същият не е могъл да задава въпроси за изясняване на обстоятелството дА. процесната машина е МПС. От материА.те по досъдебното производство е видно, че е нА.це изготвена автотехническа експертиза, която е назначена за изследване на поставени и от него въпроси/на л.61 от ДП/. Неоснователен е доводът на защитата, че това е рефлектирало върху възможността на същия да поиска провеждане на съдебното производство по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като това е негово право при изискуемите предпоставки за това - признаване на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая съдебното производство е протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимият се е съгласил да се ползват доказателствата събрани на досъдебното производство с изключение на експертното заключение, поради което вещото лице изготвило автотехническата експертиза е било изслушано в с.з. На следващо място настоящият състав не констатира, че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати твърдените от защитата в съдебното производство пред настоящата инстанция процесуални нарушения. От изложението в обстоятелствената част/л.3 от ОА/, както и от диспозитива/л.4 от ОА/ става ясно, че подс.А. е обвинен за това, че е управлявал мотофреза марка „Tilling Machine", модел „GD17-M" със сериен номер 201600897 и прикачено към него ремарке с инкриминираната концентрация алкохол в кръвта си, след нА.чно предишно осъждане за такова престъпление. Т.е. става ясно, че е обвинен за управление на цялата композиция включваща „Tilling Machine", модел „GD17-M" с прикачено ремарке.

Не е нА.це и допуснато процесуално нарушение при изготвяне на мотивите към съдебния акт. Първият съд е изложил съображения по отношение на установените фактически обстоятелства въз основа на кои доказателства са приети за такива. Не се установява необоснованост на присъдата и относно обстоятелството защо управляваната от подсъдимия мотофреза с прикачено ремарке е приета за МПС, за което съдът е изложил аргументи на л.4 от мотивите.

По отношение на отразеното в мотивите, че Съгласно "Регламент /ЕС/ № 168/2013 г. на Европейски парламент и Съвета" попада в категория МПС "L6e-BU" – леко четириколесно с повишена проходимост с общо предназначение, съдът действително не е изложил конкретика. Това обаче не влече процесуално нарушение изразяващо се в липса на мотиви, тъй като явно съдът е приел, че процесната композиция е МПС, тълкувайки ЗДвП и ППЗДвП, като е подкрепил изводите си с експертните заключения.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. Х. А. е *** в с.***, обл.Разград, жив. в с.***, обл.Разград, ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.

Подс. А. не притежавал свидетелство за управление на МПС.

4

Подс. А. бил наказван за извършени нарушения по ЗДвП. Със Споразумение № 45/26.07.2023 г. по НОХД № 142/2023 г. на Районен съд гр.Кубрат, Г. А. е осъден за извършено от него престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК на 16.07.2023 г. Споразумението е влязло в сила на 26.07.2023 г., по силата на същото Г. Х. А. е признат за виновен в това, че на 16.07.2023 г. в гр. Кубрат, обл. Разград, е управлявал моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП във вр. с § 1, т. 12 от ДР на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, а именно малогабаритна самоходна машина – мотокултиватор марка „Tilling Machine", модел „GD17-M" със сериен номер 201600897 (идентичен на установения в настоящото производство) и прикачено към него ремарке, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 2.55 на хиляда, за което е приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване при условията на чл. 66, ал. 1 от НК се отлага с 3-годишен изпитателен срок.

Разпечатката съдържа 34 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7464717d-efe8-4308-a7df-52184da1f086