Решение № 23 от 02.02.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Н., 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Валентина Хр. Великова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20213620101254 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на договор за кредит № *** изцяло, а при условие на евентуалност само клаузата по чл. 5 от договора, като нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключен договор за кредит № ***, съгласно който ищцата следва да върне сумата от 3075лв., при реално получени от нея по договора 2500лв., при срок на кредита от 12 месеца.

Ищецът твърди, че съгл. чл. 5 от договора ищцата е следвало да сключи договор за гаранция и то с предварително посочено от кредитодателя дружество, конкретно с „Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен сключения договор.

Съгласно договора за кредит и договора за поръчителство, ищцата следва да заплати такса „гарант/поръчител“ в размер на 1925лв.

Ищецът твърди, че договорът за кредит е сключен при неспазване на нормите на чл.

11, чл. 19, ал. 4, вр. чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 68а, чл. 143, ал.1 и чл. 147 от ЗЗП, а при условие на евентуалност, че клаузата по чл. 5 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ДПК вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 68а, чл. 143, ал.1 и чл. 147 от ЗЗП.

Ищецът сочи, че договорът е нищожен поради това, че сумата за гарант не е включена в ГПР и ГЛП, поради което е нарушен чл. 19, ал.4 от ЗПК. Нарушена била 1 разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Посочването на ГПР в нереален размер било заблуждаваща търговска практика, нарушение на чл. 68д, а1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Нарушена била Директива 2005/29/ ЕО относно недопускането на нелоялна и заблуждаваща практика.

Ищецът твърди нарушение на чл. 3 от Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи.

Ищецът твърди, че е нарушен и чл. 10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, забраняваща заплащането от потребителя на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а клаузата по чл. 5 от договора била такава.

Ищецът твърди, че клаузата по чл. 5 от договора е нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 26, ал.1, т. 3 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП. Стига се до значителна нееквивалетност на насрещните престации по договора, с цел извличане на полза за кредитора, което прави договореното неравноправна клауза по см.на чл. 143, т.19 от ЗЗП.

Ищецът моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи договор за кредит № *** изцяло за нищожен, а при условие на евентуалност само клаузата по чл. 5 от договора, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗЗД.

От ответната страна „Фератум България“ ЕООД е постъпил писмен отговор по иска, с който се признава неговата допустимост, но се твърди, че е неоснователен и недоказан.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на договорената неустойка, тъй като сключването на договора е по инициатива на ищцата, която се е съгласила с предложените от кредитора условия и го е изразила в съответната електронна форма. Твърди, че ищцата сама е избрала сключването на договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител, избран от него.

Ответникът сочи, че сключването на договора за поръчителство не е задължително условие от договора за кредит. Избраната от ищцата възможност е посочена в чл. 5 от договора за кредит, като същата е резултат на личния избор на кредитополучателя, което я прави индивидуално договорена по избор на потребителя. Предвид на това ответникът сочи, че не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП, както и че са неоснователни твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП.

Ответникът оспорва твърдението за нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като договореното заплащане по договора за гаранция не влиза в общия разход по кредита, поради това, че е услуга предоставена от трето лице. Посочения ГПР е съобразен с нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не го нарушава, а възнаграждението за предоставената гаранция не се включва в ГПР.

2

Ответникът сочи, че ищцата е можела да не приеме сключването на договора или да се откаже от него в 14 дневен срок, но това не е сторено, поради което тя се е съгласила с всички условия на договора, в т.ч и със заплащането на посочената по договора за гаранция сума.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните сключването на договор за потребителски кредит № ***/*** г. Договорът е сключен с предмет предоставяне на паричен кредит в размер на 2500 лв. Съгласно чл. 2 от договора, кредита следва да се погаси на 12бр. вноски, съгласно погасителен план, с първа падежна дата от *** г. В чл. 3 от договора е посочено, че кредитополучателя следва да върне общо 3075,00лв., която представлява сбор от следните суми: Сумата на отпуснатия кредит от 2500лв., лихва в размер на 575 лв., лихвен процент от 23,00%. В чл. 4 от договора е посочено, че ГПР е 49,11%.

Съгласно чл. 5 от договора, кредитът е обезпечен с поръчителство от Ferratum bank в полза на дружеството. Посочено е също, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на Кредита, а самото обезпечение не може да се отмени от никоя от страните по него.

По делото е приложена и относимата към договора за кредит преддоговорна информация, където е посочен размера на отпуснатия кредит, срока за погасяване (12 месеца), погасителния план, но и в част 3 са посочени разходите по кредита. В тази част са посочени като такива, лихвения процент по кредита, който се изчислява на база ГЛП от 40,61%, ГПР от 49,11 %.

По делото е приложен договор за гаранция (поръчителство), сключен между Фератум Банк ЕАД и ищцата от *** г., съгласно който гаранта Фератум банк, предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от него, като дължимата от клиента (ищцата) такса за предоставяне на гаранцията е в размер на 1925 лв. в чл. 1.6 от договора е посочено, че таксата се заплаща на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителния план, който е неразделна част от този договор. Дата на първото плащане е *** г. и краен срок за издължаване на таксата – *** г.

По своя характер, сключения между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от 3

Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни. Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че сключения от страните договор потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, които правят договора частично недействителен. Конкретно такава клауза е посочената в чл. 5 от договора, относно обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит с поръчителство от Ferratum bank в полза на дружеството.

По делото не са приложени валидните за сключения между страните договор за потребителски кредит Общи условия, но същите са достъпни на интернет адрес https://cdnuniweb.ferratum.com/newbg/legal-documents/2021-11/GTC_ML_07.04.2021-FeBulgaria.pdf.

Съгласно чл. 5 от ОУ, условие за предоставяне на заема, е повишаването на кредитоспособността чрез предоставяне на обезпечение. Съгласно чл. 5.3, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от Дружеството, кандидат Заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от Гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от Дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от Поръчител - предложено от кандидат Заемателя и одобрено от Дружеството физическо лице.

От представените по делото договори, се установява, че договора за кредит е сключен на *** г., а договорът за поръчителство е от *** г. това показва, че договорът за поръчителство не бил взет предвид при определяне на кредитоспособността на заемателя (ищцата), така както сочат Общите условия, а същия е сключен впоследствие, след отпускането на кредита и с цел единствено обезпечаване на интересите на кредитора. В същото време самия договор за поръчителство, съгл. чл. 5 от договора за кредит е поставен в conditio sine qua non (условие без което не може) да бъде сключен самия договор за кредит.

Това показва, че кредиторът е поставил условието за сключване на договор за обезпечение в безусловна предпоставка за сключване на договора за кредит. Самото посочване на това условие е съгласно приложения договор за кредит, а изборът за поръчител не е свободен по преценка на заемателя, а след одобрение на дружеството, съгл. чл. 5.3, б. „б“ от ОУ.

По делото не са представени, но също са достъпни на сайта на ответното дружество Общите условия за договора за гаранция, сключен именно с Фератум Банк: https://process.ferratum.bg/sites/ferratum.bg/files/gtc_bank_guarantee_pl.pdf, като информация за представителството на дружеството – гарант, не е достъпна.

4

Съдът намира, че кредиторът, съгласно посоченото в договора за кредит е поставил условие за сключването му приемането и сключването на договор за поръчителство, като по този начин е задължил кредитополучателя да се съгласи с посочените в този бъдещ договор, доколкото е сключен след сключване на договора за кредит, условия, а това включва и плащане на сумата от 1925 лв., посочена като такса за предоставяне на гаранцията. По този начин длъжникът и настоящ ищец не е могъл предварително да се увери в крайния размер на задълженията по договора за кредит и с това е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.

19 от ЗЗП, приложим на основание чл. 24 от ЗПК.

Съдът намира, че сключването на договора за поръчителство не е било задължително, доколкото в чл.3.7 от ОУ за договора за кредит е посочено, че кредитополучателят може да предложи на заемателя различни условия за сключване на договор, сред които е и сключване на договор за заем без предоставянето на обезпечение. Посочено е също, че дружеството може да откаже сключване на договор за кредит. Всичко това показва, че сключения договор за поръчителство обслужва единствено и само кредитора по него, който при наличие на възможност да откаже ако намери, че няма достатъчно гаранции за кредитоспособността на заемателя или да му предложи договор без поръчителство е поставил като условие за сключване на договора за кредит именно наличието на поръчителство с избран от него гарант. От това следва извода, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 16 от ЗПК. Въпреки, че договорът за поръчителство не е бил задължителен съгласно ОУ, той е станал такъв по силата на сключения с ищцата договор за потребителски кредит № ***/*** г.