Решение № 481 от 10.07.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Разград, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330100575 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата от 1 310,40 лева, представляваща цена по неформален договор за търговска продажба на стоки, за която има съставена Фактура № 8229/02.10.2023 г. Предявен е иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 265,22 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума от 1 310,40 лева по Фактура № 8229/02.10.2023 г. за периода от 03.10.2023 г. до 25.03.2025 г. Предявен е иск с правна квалификация по чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата от 8 660 лева, представляваща цена по неформален договор за търговска продажба на стоки, за която има съставена Фактура № 8498/14.02.2024 г. Предявен е иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 763,30 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума от 8 660 лева по Фактура № 8498/14.02.2024 г. за периода от 01.08.2024 г. до 25.03.2025 г. Предявен е иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата от 1 568,40 лева, представляваща цена по неформален договор за търговска продажба на стоки, за която има съставена Фактура № 8499/14.02.2024 г.

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 138,24 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума от 1568,40 лева по Фактура № 8499/14.02.2024 г. за периода от 01.08.2024 г. до 25.03.2025 г.

Депозирана е искова молба от „АГРО АР 1“ ООД с ЕИК 203249165, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Добровска“ № 42, представлявано от

Анатолий Живков Атанасов, чрез процесуален представител, съдебен адрес: град Разград 7200, площад „Момина чешма“ № 1 (бивше кино „Димитър Благоев“), северен вход, офис № 3, срещу „ГАРАНТ 1991“ ЕООД с ЕИК 203238724 и адрес: обл. Разград, общ. Разград, с.

1

Раковски, ул. „Г. С. Раковски“ № 10, с която се моли за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца за доставени земеделски препарати и семена общо сумата от 11 538,80 лева, както и 1166,76 лева, представляваща сбор на законната лихва за забава по фактурите, както следва: 1/ По фактура 8229/02.10.2023 г. – 265,22 лева за периода от 03.10.2023 г. до 25.03.2025 г.; 2/ По фактура 8498/14.02.2024 г. – 763,30 лева за периода от 01.08.2024 г. до 25.03.2025 г.; 3/ По фактура 8499/14.02.2024 г. – 138,24 лева за периода от 01.08.2024 г. до 25.03.2025 г., ведно с дължимата лихва върху главницата от образуване на делото до окончателното погасяване. Ищцовото дружество претендира направените разноски.

Ищецът сочи, че извършва търговия със селскостопанска техника, торове, препарати и селскостопанска продукция. В изпълнение на своята обичайна стопанска дейност дружеството сключило с ответното дружество три неформални договора за покупко-продажба, за които имало издадени следните фактури: Фактура № 8229/02.10.2023 г. на стойност 1 310,40 лева за доставка на 1,2 т. смесен тор - азот и фосфор; Фактура № 8498/14.02.2024 г. на стойност 8 660 лева за доставка на 13 т. слънчогледово семе „Субара“ и 8 т. слънчогледово семе „P64LE137”; Фактура № 8499/14.02.2024 г. на стойност 1 568,40 лева за доставка на 120 л. аминокиселини „Гроу Плант“, 20 л. хербицид „Торнадо 5 ЕК“, 3 бр. хербицид „Корида 75 ВДГ“ и 10 л. фунгицид „Мистик 25 ЕВ“. Твърди се, че посочените стоки във фактурите били предадени на ответното дружество, за което имало изготвени следните приемопредавателни протоколи. Уговореният падеж на задълженията по Фактура № 8498 и Фактура № 8499 настъпил на 31.07.2024 г., а по Фактура № 8229 – на 02.10.2023 г. Ищецът сочи, че всички стопански операции били осчетоводени надлежно от дружеството- ищец и включени в дневниците за продажби, а дължимото ДДС - декларирано и внесено по сметка на НАП. Ищецът сочи, че изброените фактури и приемо-предавателни протоколи отразяват самостоятелни доставки, респективно самостоятелни неформални договори за покупко-продажба. Задължението на продавача било да достави заявения препарат по вид и количество, а на купувача да плати дължимата продажна цена в срока, посочен във всяка една фактура. Твърди се, че към датата на образуване на делото ответникът не е заплатил нищо от дължимите суми.

В осигуреното право на отговор ответното дружество не депозира отговор.

Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:

На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на исковата молба, и неявяването им в съдебно заседание. Указания в този смисъл са дадени с разпореждането на съда за връчване на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответното дружество е получило. Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в определението на съда за насрочване на делото и в призовката, изпратена на ответното дружество за насроченото съдебно заседание, която е връчена редовно.

Ето защо съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в 2 исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявените осъдителни искове.

Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по обезпечителното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са доказани в общия размер от 1740,55 лв., от които: 511,55 лв. за заплатената държавна такса при образуване на делото; 1150,00 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото производство; 5,00 лева за издаване на обезпечителна заповед и 74 лева за такси ЧСИ.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ГАРАНТ – 1991“ ЕООД с ЕИК 203238724, със седалище и адрес на управление: с. Раковски, п.к. 7264, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Г. С.

Раковски“ № 10, представлявано от Алиосман Бейзат Алиосман, ДА ЗАПЛАТИ на „АГРО АР 1“ ООД с ЕИК 203249165, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, общ. Разград, ул. „Добровска“ № 42, представлявано от Анатолий Живков Атанасов, следните суми: 11 538,80 лв. (единадесет хиляди петстотин тридесет и осем лева и 80 стотинки) за доставени земеделски препарати и семена, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 26.03.2025 г. до окончателното плащане; 1166,76 лв. (хиляда сто шестдесет и шест лева и 76 стотинки), представляващи обезщетение за забава в размер законната лихва за забава за периода от издаването на всяка от фактурите във връзка с направените доставки до 25.03.2025 г.; направените от ищеца разноски в производството общо в размер на 1740,55 лв. (хиляда седемстотин и четиридесет лева и 55 стотинки).

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като на основание чл. 240, ал.1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу решението – може да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3