Решение № 1802 от 11.10.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

1802 град

Пловдив, 11.10. 2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО

АНГЕЛОВ

ЙОРДАН

РУСЕВ при секретаря К.Р. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1560 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба от А.Д.А., с ЕГН **********, против Решение

№ 440 от 19.04.2021 г. по АНД № 191 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4096979 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А.Д.А., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДв.П/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр.чл.21, ал.1 от ЗДв.П.

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то от изложените доводи може да се направи извод, че се релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно приложение на материалния закон, поради кое­то моли решението и електронния фиш да бъдат отменени.

В съдебното заседание - касаторът не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР

Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на

Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като раз­г­ле­да по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, на­ми­­ра касационната жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:

За да обоснове крайния си извод, състав на Районния Съд е приел, че по същество по безспорен начин е ус­тановен фактът на вмененото нарушение.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените съображения от ра­йонния съд, които от своя страна са сторени при съвкупната преценка на събра­ния доказателствен материал и в изпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове. В по-общ план следва да се съобрази, че правилото възведено в чл.189 ал.4 от ЗДвП е следното: “При нарушение, установено и заснето с автоматизи­рано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лиша­ване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на конт­ролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерст­вото на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мяс­тото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превоз­ното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” В случая Електронният фиш съдържа всички реквизити, съобразно по­соче­ната правна норма, включително в обема, който законът е установил, и относно начина на описание на самото нарушение. На 11.07.2020 г. в 09:16 часа на път III-565 км. 22 + 100 м. в посока от село

Шишманци към село Белозем, при ограничение от 50 км. в час, въведено с пътен знак „В26“, с мобилно техническо средство № TFR1-M №581, било установено, че касаторът А. управлявал автобус

„Евобус О 550“ с рег. № ***, собственост на „С. и син ДС“ ЕООД, със скорост на движение от 79 км/ч. при разрешена ограничена скорост от 50 км/ч. За целите на административнонаказателното производство от измерената скорост с техническото средство скорост се приспаднала максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч. и била установена стойност на скоростта на движение от 76 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против А.А. бил издаден процесния Електронен фиш серия К с № 4096979, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Възоснова на събраните доказателства, в това число

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол от проверка № 6-32-20/07.02.2020 г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 329р-7635/14.07.2020 г.), съдът е направил категоричен и несъмнен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място.

Посочената фактическа обстановка е установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП е кредитирал като ползващи се с доказателствена сила.

Съдът е изложил подробни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и техното повтаряне не е необходимо. Съдът е приел, че са изпълнени изискванията на Наредба №

8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Посочената скорост от 76 км./ч. не е проявление на техническа грешка, а се дължи на приложен толеранс от 3 км. в час, който винаги е в полза на нарушителя.

С оглед на изложеното не са на налице касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съот­ветстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

В полза на ОД на МВР Пловдив се следват претендираните разноски за юрисконуслтско възнаграждение в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК,

Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 440 от

19.04.2021 г. по АНД № 191 от 2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА А.Д.А., с ЕГН **********,*** съдебните разноски за юрисконуслтско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: