Решение № 269 от 23.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300501462 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба подадена от М. В. А., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Е.Г., против решение № 509/ 05.05.2021г. постановено по гр.д.№ 16578/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея срещу „Детска градина „***”- гр.

Пловдив, БУЛСТАТ: 000451327, обективно, кумулативно съединени искове за признаване на извършеното уволнение със Заповед № РД- 09- 31/ 13.11.2020 г. на директора на ДГ „***” за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“ – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер от 7671, 54 лв., представляваща обезщетение за времето от 16.11.2020г. до 16.05.2021г., през което е останала без работа поради уволнението- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в съда / 14.12.2020г./, до 1 окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са релевирани доводи относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага се оплаквания, че неправилно първостепенният съд е приел, че оспорената от служителя заповед на работодателя е мотивирана и съдържа всички предвидени в чл.195,ал.1 от КТ реквизити. Поддържа се , че посоченото в т. 1 от заповедта нарушение не е индивидуализирано, като не е посочена датата на извършването му и в какво се изразява същото.Нарушението описано в т.3 от заповедта и посочено , че е извършено в началото на учебната 2020/2021г. година, също било неясно и не давало възможност на служителката да се защити и да разбере кога и пред кого е казала нещо, което е възприето като нарушение.Посоченото в т.4 от уволнителната заповед , че поведението на служителката с децата било грубо и се отнасяла с непоносимост към тях , съставлявало по същността си твърдение

, субективно мнение на работодателя, като не е посочено конкретно нарушение , дата на извършване и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Твърденията в уволнителната заповед, че поведението на служителката водило до нарушаване на вътрешния психоклимат в детската градина, до неразбирателства и влияело негативно на психиката на децата, че цялостното поведение на служителката било в нарушение на раздел четвърти от Етичния кодекс, според жалбоподателката показвали субективно, пристрастно и емоционално отношение на работодателя, а не факти и обстоятелства за евентуални нарушения на трудовата дисциплина. Жалбата на родителите, към която работодателят е препратил в уволнителната заповед, също не съдържала данни за конкретни нарушения, действия и спрямо кои деца са извършени, както и какви са последиците от тях.Така в уволнителната заповед не били описани конкретни нарушения, а са посочени само субективни възприятия на работодателя, без конкретни обективни факти и обстоятелства, които да са описани и доказани .Твърди се от жалбоподателката, че в заповедта не е посочено от работодателя на какво правно основание се налага дисциплинарното наказание по смисъла на чл.190 от КТ, не е конкретизирана хипотезата на чл.187, т.3 от КТ и в какво се изразява нарушението. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил приетите по делото писмени доказателства, от които се 2 установявало, че жалбоподателката е сезирала РУО и община Пловдив за ситуацията в детската градина и са дадени указания на директора за констатираните нарушения. По тези съображения се отправя искане към въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени като основателни.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Детска градина „***”- гр. Пловдив, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. В. А., ЕГН: **********, срещу „Детска градина „***”- гр. Пловдив, БУЛСТАТ: 000451327, за признаване за незаконно и отмяна на наложено от работодателя със Заповед №РД-0931/13.11.2020 г. дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, възстановяване на ищцата на предишната работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за период от 16.11.2020г. до 16.05.2021г. в размер на 7671,54 лева.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.

От фактическа страна e безспорно по делото , че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „***, в ДГ“ ***”, гр.Пловдив.

Със Заповед №РД-09-31/13.11.2020г. на директора на ДГ„***”, връчена на ищцата на 13.11.2020г., й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение " на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр.с.чл.187,ал.1,т.3,т.7,т.8 и т.10 КТ, за следните посочени в заповедта нарушения: 1.Служителката не е спазила организацията за работа в екип съгласно Заповед №РД09/354/14.09.2020г. на директора на ДГ„***”, което е неизпълнение на разпореждането на работодателя, представляващо нарушение на трудовата 3 дисциплина;2. Служителката без да уведоми директора, на 15.09.2020г. самоволно се разпорежда с г-жа М. Й. А. в коя група да работи, което не попада сред нейните задължения по длъжностна характеристика и представлява нарушение на трудовата дисциплина; 3. В началото на учебната 2020/2021г. е нарекла г-жа У. „безмозъчен и безхарактерен човек“, видно от становище вх.№75/05.10.2020г., което представлява нарушение на чл.35 и чл.37 от Етичния кодекс на ДГ„***”; 4.Поведението на служителката с децата от втора група през учебната 2019г./2020г./групата, с която работи обикновено/ е грубо, тонът й е груб, дори понякога се забелязва непоносимост към тях.Грубо е поведението й към колегите от детската градина, а така също и към помощник-възпитателите по групи, които обстоятелства по т.4 са особено засилени, считано от началото на учебната година 2020/2021г.

В заповедта е посочено от работодателя, че цялото поведение на служителката води до нарушаване на вътрешния психоклимат в детската градина, до неразбирателство между нея , учителския колектив и помощниквъзпитателите по групи, което влияе негативно върху психиката на децата.С оглед поведението на ищцата децата се връщат вкъщи неспокойни и изнервени, разказват за системни викове, навиквания, наказания и обидни думи , унижавания , а така също и биват блъскани, видно от жалба с вх.

№77/05.10.2020г. и становище вх.№76/05.10.2020г. Цялото поведение на служителката е нарушение на раздел четвърти от етичния кодекс на ДГ„***”.

Останалите събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259,ал.1 от 4

ГПК , от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269,изр.2 ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ , първостепенният съд е приел, че уволнението на ищцата, извършено със заповед №РД-09-31/13.11.2020г. на посочените в нея основания от КТ, е законосъобразно. Работодателят е спазил предвидената в закона процедура преди налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Отговорността на ищцата е реализирана въз основа на мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл.

195,ал.1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описани са нарушенията на трудовата дисциплина, периода на тяхното извършване, който в достатъчна степен е индивидуализиран и не се налага посочване на конкретна дата и/или час на извършване, както и е посочено наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено. Прието е още, че от събраните доказателства е установено, че описаните в процесната уволнителна заповед дисциплинарни нарушения са извършени от ищцата.

След съвкупен анализ на доказателствата по делото е обоснован извода, че работодателят е имал основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката за извършените от нея нарушения, като наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършените нарушения и другите критерии за индивидуализация на наказанието, предвидени в чл.189,ал.1 от КТ . С оглед на изложените съображения ПРС е приел, че е налице основанието по чл.330,ал.2,т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните в настоящото производство и предявеният иск с правно основание о чл.344,ал.1, т.1 от КТ е неоснователен и като такъв следва 5 да бъде отхвърлен. Неоснователността на предявения главен иск по чл.344,ал.1, т.1 от КТ обуславя неоснователност на предявените акцесорни такива - по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225 КТ , които също следва да бъдат отхвърлени.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК , първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и изложените правни аргументи от РС-Пловдив са правилни, обосновани след съвкупна преценка на доказателствата по делото, и при правилно приложение на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника, или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Основните възражения във въззивната жалба, поддържани от жалбоподателката и в първоинстанционното производство, са за незаконност на уволнението й на формално основание, тъй като заповедта на работодателя не била мотивирана и не съдържала всички изискуеми реквизити, предвидени в нормата на чл.195,ал.1 от КТ.

Противно на поддържаното във въззивната жалба , въззивният съд намира, че оспорената заповед за уволнение е постановена при спазване на императивната разпоредба на чл.195,ал.1 от КТ, която постановява, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и 6 текстът на закона, въз основа на който се налага.