Решение № 260454 от 01.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260454 гр. Пловдив,27.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на тридесет и първи август,през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ:

Радостина Стефанова

Мария Шишкова при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1198/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на

„ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив против решение № 1421/14.04.20г.,постановено по гр. дело № 15186/19г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което е признато за установено по отношение на "ЕВН България

Топлофикация" ЕАД, че в отношенията между страните М.А.К.,ЕГН-********** *** не дължи на ответника плащане на следните суми, за които са издадени по ч.гр.д.№

20652/2012г.на ПдРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №113/2013Г.по описа на ЧСИ Добринова: 455.62 лв.главница,представляваща равностойността на доставена до имот на К. топлоенергия за периода от 01.05.2010г. до 05.12.2012г.,ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2012г. до окончателното изплащане;

52.85 лв.обезщетение за забава за периода

01.07.2010г.–05.12.2012г. и 125 лв. разноски по дело № 20652/2012 год.,тъй като вземанията се погасили с изтичането на давност,както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на атакуваното решение,както и за частична недопустимост на същото.Относно твърдяната частична недопустимост се посочва,че съдът се е произнесъл свръхпетитум досежно законната лихва върху главницата,считано от 06.12.12г.до окончателното изплащане,досежно сумата от 52,85лв.обезщетение за забава за периода 01.07.2010г.–05.12.2012г. и 125лв. разноски по дело № 20652/2012г.,които суми не били предмет на производството.Изразява се становище за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение на института на погасителната давност и перемпцията по подробно изложени съображения.В подкрепа на изложените доводи се прави позоваване на постановките на ТР № 2 от 26.06.2015г., като се цитира и съдебна практика.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт изцяло. Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции.При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна в случай, че предявените искове бъдат уважени изцяло или частично.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна-М.А.К.,ЕГН-**********,с който се изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени аргументи.Застъпва се тезата, че първоинстанционният съд правилно е приложил института на перемпцията и погасителната давност.Също се цитира съдебна практика.Претендира разноски пред въззивната инстанция на осн.чл.38 от ЗА.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и наведените от тях възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Едно съдебно решение е валидно и допустимо,когато е постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.В настоящия случай атакуваното първоинстанционно решение е валидно,но частично недопустимо.В този смисъл съдът намира за основателно възражението на въззивника,касаещо недопустимостта на първоинстанционния акт поради произнасяне на ПдРС свръхпетитум.С исковата молба М.К. е оспорила само главницата в размер на 455,62лв. по изп.лист и петитумът на ИМ касае единствено тази сума.Ищцата е искала от съда да се признае за установено,че не дължи на отв.топлофикационно дружество 455,62лв.,представляващи главница за неплатена топлинна енергия за периода

01.05.09г.-30.04.10г.,за принудителното събиране на която е образувано изп.д.№ 113/13г.на ЧСИ З.Д..Районният съд обаче в решението си е приел,че се атакуват и останалите суми по изп.лист,по който е образувано изп.дело-сумата от 52,85лв.обезщетение за забава за периода

01.07.2010г.–05.12.2012г.,сумата от 125лв. разноски по дело № 20652/2012г.,както и законната лихва върху главницата,считано от 06.12.12г.до окончателното изплащане и е признал за установена и тяхната недължимост по отношение на отв.дружество.С това съдът се е произнесъл в повече от поисканата с петитума на ИМ защита по отношение на суми,за които не е бил сезиран да се произнесе.Следователно е налице произнасяне на ПдРС свръхпетитум по отношение на непредявени претенции,което прави решението недопустимо по отношение на тях.Ето защо атакуваното решение следва да се обезсили като недопустимо в посочените му части и производството по делото следва да се прекрати по отношение на тях.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на доказателства.

По делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени конкретни твърдения за неправилно установени факти от страна на първостепенния съд, поради което и с оглед разясненията в т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не може да приеме различни от посочените факти.

Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК от М.А.К. против "ЕВН България Топлофикация" ЕАД за признаване за установено по отношение на дружеството на недължимостта на сумата от 455,62лв.,представляваща главница за неплатена топлинна енергия за собствен на ищцата имот за периода 01.05.09г.-30.04.10г.

В исковата молба ищцата се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главницата против нея.Твърди,че изп.дело се е прекратило ex lege на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,като последното валидно изп.действие било от 28.03.13г.,когато е подадена молбата за образуване на изп.дело и са възложени права на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ.След тази дата взискателят бездействал и не били предприети валидни изп.действия в продължения на две години,като на 28.03.15г.делото се премирало.Следващата молба,подадена от ответника,била след изтичането на двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК-на 19.06.15г.,след прекратяване на изп.дело.Така давността по главницата изтекла на 28.03.16г.,доколкото погасителната давност била кратката тригодишна такава.

Безспорно е по делото,че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист,в който фигурира процесната сума от 455,62лв.главница за неплатена от ищцата топлинна енергия за неин имот за посочения в изп.лист период.Не се спори и че е образувано изп.д.№ 113/13г.по описа на ЧСИ З.Добринова,рег.№ 829 и район на действие ПдОС.

От приложения препис от цитираното изп.дело е видно,че производството по него е образувано на 28.03.13г.по молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД за събиране на вземането му от М.А.К. по изп.лист от 12.03.13г.,изд.по ч.гр.д.№ 20652/12г.на ПРС,като с молбата взискателят е възложил на ЧСИ права на осн.чл.18 от ЗЧСИ.На 07.10.14г.ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи в дома на длъжника за дата 27.10.14г.,за което е изпратил съобщения до длъжника и взискателя.Съобщението е редовно връчено само на взискателя.На 19.06.15г. постъпила молба от взискателя с искане за предприемане на изп.действия спрямо имуществото на длъжника.Следват и други действия по изп.дело,които са за период,по-кратък от 2 години.Според ответника приложимата давност не била кратката,а петгодишната такава и тя не била прекъсната.Възлагането на изпълнение по см.на чл.18,ал.1 от ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ представлявало действие,водещо до прекъсване на давността.Изп.дело не било премирано,тъй като нямало двугодишен период,в който да не били извършвани изп.действия било по искане на самия взискател,било по възлагане по см.на чл.18 от ЗЧСИ.По делото имало постъпили погашения на дълга от страна на длъжницата,които също прекъсвали погасителната давност.

Районният съд в обжалваното решение е приел,че вземанията на ответника са погасени по давност,тъй като молбата за образуване на изп.дело № 113/13г. и овластяването на ЧСИ с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ не водели до прекъсването на погасителната давност,която била кратката тригодишна давност и същата изтекла на 30.05.15г.В мотивите на решението си съдът се е позовал на постановките на ТРС № 2/13 от 2015г.на ОСГТК на ВКС.

С оглед на установеното от фактическа страна спорът се заключава в това дали са предприемани изп.действия,които да прекъсват давността и респ.дали е настъпила перемпция.

Съдът намира от правна страна следното: Нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изп.действия в продължение на две години,като изключение от това правило правят делата за издръжка.Съгласно трайната съд.практика и задължителните указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,а именно-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,присъединяването на кредитор,възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или от плащания от трети лица.Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски по извършването на изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно същото ТР не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и връчването на ПДИ,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

Съдът намира,че първият въпрос,на който следва да се отговори,е свързан с възражението на жалбоподателя за приложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото дело,тъй като се твърди от топлофикационното дружество,че това ТР поражда действие занапред,поради което приложение в случая следвало да намери отмененото с това ТР

ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не тече по време на изпълнителния процес.Становището на жалбоподателя не се споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в сила,са задължителни въобще,а не само по отношение на действието им от датата на приемането за напред.Не са предвидени и ограничения на обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма,а не се създава ново правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което същото има действие от влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.(определение № 53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№ 1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№325/18г.,определение № 20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Цитираното от въззивника решение № 170/17.09.18г.на ВКС по гр.д.№

2382/17г.е по-скоро изолирано и не се споделя от настоящата инстанция .Ето защо не следва в настоящия казус да се прилага отмененото ППВС № 3/80г.,а цитираното тълкувателно решение № 2/26.06.15г.

Предвид дадените в това тълкувателно решение разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес,настоящата инстанция намира,че в случая процесното изп.дело е прекратено по право,респективно не е прекъсната давността.За да е налице перемпция,следва за период от две години да не са предприемани действия от взискателя по събиране на дълга или действия на ЧСИ ,възложени му по чл.18 от ЗЧСИ.

Разпечатката съдържа 38 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7461b61e-ec74-4164-88c1-18be10e96edb